Марина Ивановна Цветаева е сред най-нежните и оригинални руски поети на XX век. Творчеството й принадлежи към модернизма в руската поезия. Марина Цветаева е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва. Завършва гимназия и заминава за Сорбоната, Париж, слуша лекции по старофренска литература. Омъжва за офицера Сергей Ефрон, ражда се дъщеря им Ариадна. През революционната 1917 г. се връща в Москва, където на тригодишна възраст умира втората й дъщеря Ирина. След няколко години емигрира заедно с Ариадна в Берлин, по-късно живее в Прага, а накрая се установява в Париж. Семейството на практика мизерства. Носталгията мъчи Цветаева. Тя води обширна сърдечна кореспонденция с Борис Пастернак и Райнер Мария Рилке. През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. в Москва той и дъщеря им са арестувани от КГБ.
Поради настъплението на нацистите Цветаева и синът й Георгий биват евакуирани от столицата през август 1941 г. в Елабуга (Татарстан). Поетесата вече е болна, депресирана и накрая на силите си. Кандидатства за миячка в столова. Тефтерите със стихове са в един скъсан куфар под пружиненото легло. Самоубива се на 31 август 1941 г., като точното място на гроба й е неизвестно.
- Да обичаш човека означава да го виждаш такъв, какъвто е, какъвто го е замислил Бог и какъвто не са успели да го осъществят родителите му.
- Аз мога без Вас. Не съм момиченце, нито жена, мога без кукли и мъже. Мога без всичко. Но може би за първи път ми се прииска да не го мога.
- Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами.
- Знаете ли защо съществуват поетите? За да може да има някой, който да говори без срам за важните неща.
- В живота дотук никога не съм си тръгвала първа. И в живота напред – колкото ми даде още Бог – няма да си тръгна първа. Просто не мога. Винаги чакам другият да си тръгне, правя всичко, за да си тръгне той, защото ако си тръгна първа ми е по-лесно да прескоча през трупа си.
- Бих дала душата си да отдам душата си!
- Защото, видите ли, само когато достигнеш предела (на нежност или на друга сила), познаваш нейната неизчерпаемост. Колкото повече даваме, толкова повече ни остава, когато започнем да сме разточителни – то идва! Отваряме си жилите – и ето: ние сме жив извор.
- Когато обичате човек, винаги ви се иска да си тръгне, за да можете да помечтаете за него.
- Стиховете са наши деца. Нашите деца са по-големи от нас, защото имат още дълго да живеят. Те са по-възрастни от нас от бъдещето. Затова понякога са ни чужди.
- Сега всичко свършва, защото никой нищо вече не поправя: вещите, както и хората, както и любовта.
- За малкото дете не съществува бъдеще, има само сега (което за него е винаги).
– А вие мислите ли, че Бог е броил?
ПРИГВОЗДЕНА
Пригвоздена съм на позорен стълб
от съвестта славянска и старинна.
С клеймо на челото и змийски зъб
в сърцето - аз твърдя, че съм невинна.
Че в мен царят покой и тишина
и аз усещам сладкия им досег,
че не по моя собствена вина
измолвам всяка радост - като просяк.
По колко ли добро и недобро
животът ми случайно е зашепил?
Къде е мойто злато? И сребро?
В ръката ми сивее само пепел.
С богатства други никакви не са
ме обградили хората щастливи.
И само пепел аз ще отнеса
във оня край на ласки мълчаливи.
Превод: Иван Николов
***
Не страдате за мене - и какво?
Добре е, че и аз вас не страдам.
Така ще знам, че земното кълбо
не ще ни подведе с въртеж измамен.
Харесва ми да съм обект на смях,
свободна да съм, без игри на думи,
и без да червенея, грях-не грях,
сближат ли се ръцете ни безшумно.
И още ми харесва, че пред мен
спокойно се прегръщате със друга.
Не ме заплашва ад, че някой ден
ще изгоря, щом с други се целувам.
Че името ми нежно, нежни мой,
не казвате дори и мимоходом.
Че никога в църковния покой
над нас не ще запеят благослови.
Благодаря ви аз от все душа,
че вие сам - за себе си незнайно
обичахте ме ето как - така:
със редки срещи в часове потайни,
със всички не-разходки в лунен плен,
със слънцето, встрани от нас изгряло,
че страдате ли - то не е по мен.
Че страдам ли - не е по вас. За жалост.
Превод: Галена Воротинцева