Изкуство03 декември 2019

Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя

70 години от смъртта на Елин Пелин

Коста Цонев и Емилия Радева във филма "Сиромашка радост", 1958 г.

Елин Пелин (8 юли 1877 - 3 декември 1949) започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. публикува първите си творби в сп. „Войнишка сбирка“, сп. „Извор“ и сп. „Български преглед“. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от родното му Байлово. Героите му са земни, обикновени хора. Съдбите им се предопределени от тежките времена, на които е съвременник Елин Пелин. Нека си спомним за великия български писател с една негова малко известна приказка и с няколко непреходни цитата.

Веднъж пуякът станал цар.

Разположи се той в своя дворец, яде, пие, радва се на честта си и на царската си челяд. Всичко си имаше той — министри, придворни, слуги, слугини. Само едно му липсваше — нямаше си придворен певец, който да го весели и да му пее в честити царски дни и на големи празници.

Тогава пуякът издаде заповед да се съберат в двореца му всички хвъркати певци, та да избере измежду тях придворен певец.

Чули-нечули царската воля, ето че заприиждаха в двореца от всички страни прочути и неизвестни певци, малки и големи. Жълтунката, чучулигата, пъстрата кадънка, гълъбът, гургулицата, кукувицата, сойката, свраката, гарванът, петелът, гъската, врабчето, скромното славейче и безброй още певци и певици изпълниха царския дворец.

Разположи се негово величество пуякът на своя трон, а до него богопомазаната му царица, пуйката, и певците един по един почнаха да показват своето изкуство.

Най-напред запя врабчето, по него се заредиха всички и най-после славейчето. Пуякът ги изслуша с дълбоко царско внимание, но нищо не разбра. Неговият вкус беше си останал просташки, какъвто си бе, и царското достойнство не бе притурило нищо на ума му.

Като ги изслуша всичките, пуякът се замисли и каза важно:

— Виждам, че всички сте добри певци и големи майстори, но от вашите песни малко разбрах. Само петелът, когото познавам от малък, моето ухо добре схвана, разбра и хареса — него избирам за придворен певец.

Птичките се разотидоха — всяка там, откъдето бе дошла.

А петелът остана да пее на пуяка в неговите царски тържествени дни.

Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.
Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.
Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.
Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.
Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.
Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.
Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.
Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.
Невидени очи скоро се забравят.
Писателят се ражда с прочетените книжки.
Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.