В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.

•     Човек е онова, което мисли за себе си.
•     У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
•     Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.
•     Аз изобщо не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
•     Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
•     Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.
•     Ако се боите от самотата, не се женете.
•     В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
•     Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.
•     Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.
•     Ако жена ти е изменила, то радвай се, че е изменила на тебе, а не на отечеството.
•     Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
•     Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.
•     Парите, както и водката, правят човека смахнат.
•     Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?”
•     Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.
•     Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.
•     Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
•     Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.
•     Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.
•     Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
•     Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.
•     На човек му става по-добре тогава, когато му покажете какъв е.
•     Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
•     Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.

Как се заражда любовта — каза Альохин, — защо Пелагея не обикна някой друг, който да отговаря повече на нейните душевни и физически качества, а обикна именно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — доколко в любовта са важни въпросите на личното щастие — е неизвестно и може да се разглежда и така, и така. Досега за любовта е казана само една неоспорима истина, а именно, че „тайна сия велика ест", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а само поставяне на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се струва, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и според мен най-добре е да се обяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както казват докторите, да се индивидуализира всеки отделен случай.

В Москва, още когато бях студент, имах приятелка, мила дама, но всеки път, когато я държах в обятията си, тя си мислеше колко ще й давам на месец и колко струва сега фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е честно, или не е, умно ли е, или е глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, но че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм уверен.

Из "За любовта", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев