В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка" през 1896 г., но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен академичен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо", „Три сестри" и „Вишнева градина" - все емблематични произведения, които не слизат от световните сцени и до днес. Представяме ви някои негови велики мисли и няколко фрагмента от разказа му „За любовта".
- Човек е онова, което мисли за себе си.
- У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
- Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.
- Аз изобщо не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
- Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
- Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.
- Ако се боите от самотата, не се женете.
- В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
- Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.
- Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.
- Ако жена ти е изменила, то радвай се, че е изменила на тебе, а не на отечеството.
- Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
- Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.
- Парите, както и водката, правят човека смахнат.
- Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?”
- Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.
- Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.
- Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
- Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.
- Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.
- Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
- Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.
- На човек му става по-добре тогава, когато му покажете какъв е.
- Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
- Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.
В Москва, още когато бях студент, имах приятелка, мила дама, но всеки път, когато я държах в обятията си, тя си мислеше колко ще й давам на месец и колко струва сега фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е честно, или не е, умно ли е, или е глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, но че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм уверен.
Бях нещастен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да разбера тайната на младата, красива, умна жена, която се омъжва за неинтересен човек, почти старец (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да разбера тайната на този неинтересен добряк, простодушен човек, който разсъждава с такова скучно здравомислие, на баловете и вечеринките се държи около солидните хора, отпуснат, ненужен, с покорно, безучастно изражение, сякаш са го довели тук да го продават, който обаче вярва в своето право да бъде щастлив, да има деца от нея; и все се стараех да разбера защо е срещнала именно него, а не мен, и защо е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна грешка.
Дълго разговаряхме, мълчахме, но не разкривахме любовта си, таяхме я плахо, ревниво. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата тайна дори на нас самите. Обичах я нежно, дълбоко, но разсъждавах, питах се до какво може да доведе нашата любов, ако не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се невероятно тази моя тиха, тъжна любов изведнъж грубо да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където така ме обичат и така ми вярват. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, но къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, ако водех красив, интересен живот, ако се борех например за освобождението на родината или ако бях знаменит учен, артист, художник, а то от една обикновена, делнична обстановка ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И колко ли би продължило нашето щастие? Какво ще стане с нея, ако се разболея или умра, или просто ако се разлюбим?
Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, колко нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болка в сърцето разбрах колко ненужно и нищожно, каква заблуда е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази любов трябва да те ръководи нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от греха или добродетелта в техния обикновен смисъл или изобщо не трябва да разсъждаваш.
Из "За любовта", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев
Още по темата:

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!
10 цитата от Шарл Бодлер, отгледал „Цветята на злото“

След всяка понесена болка вие ставате една степен морално по-съвършени
55 години от кончината на незабравимия български писател Димитър Димов

Роботът София продаде свой дигитален колаж за 688 888 долара
Пазарът полудя по NTF изкуството

Сърцата на хората се превърнали в частици лед...
216 години от рождението на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен

Картина на Климт се завръща във Виена след 100 години
Платното е минало през много ръце преди отново да изгрее в "Белведере"

Станислав Лем: „Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират”
Ако адът съществува, той е компютризиран

Никога не се обръщай назад, за да не паднеш от стълбата
Мисли на великия балетист Рудолф Нуреев за любовта и балета

Джордж Оруел - Пророк на тъгата
Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите
Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице
71 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава.
Дейвид Линч на 75 г. - за секса, изкуството и старостта

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм"
Очакваме от младите художници оригинални и създадени с въображение творби

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде
Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат