Изкуство18 март 2020

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?

Джон Ъпдайк: „Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието"

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?
Как ще живея без теб?
Просто повечето време няма да живееш...

Джон Ъпдайк (18 март 1932 - 27 януари 2009) е автор на над 20 романа, десетки разкази, стихотворения, есета, литературна критика и мемоари. Чрез поредицата си от четири книги – „Заеко, бягай", „Заека се завръща", „Заека богат" и „Заека се укроти", авторът разказва за веселия и неспокоен живот на средния американец на фона на важните събития от втората половина на ХХ век. Писателят печели две награди Пулицър" за Заека богат" и Заека се укроти", освен това е носител на Националната награда на дружеството на литературните критици и на Националната литературна награда.
 „Моята тема е американската протестантска средна класа. Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието", казва Ъпдайк пред Джейн Хауърд в интервю за сп. „Лайф" през 1966 година.

С кожата си той се наслаждаваше на въздуха и застанал прав, изучаваше околността; мястото беше скрито, въпреки това от него можеше да се види паркингът в ниското и омайващата ръка на морето, здраво протегната от този бряг до Лонг Айлънд, както и ослепително белите зайчета на вълните, които бързаха да се разбият безшумно в пъстрите скали.
— Хей! — обади се тя от одеялото. — Ела при мен с твоите плувки.

Да, да, допирът, плътният допир на кожата по цялата повърхност на телата им сред свежия въздух и под слънчевите лъчи. В затворените му очи слънцето танцуваше в червено; нейният хълбок и рамото й се затоплиха, а устата й започна бавно да отмалява. Те не бързаха. И може би това беше най-сигурното доказателство, че те — Джери и Сали — са първият мъж и първата жена, именно това, че не бързаха, че не толкова се възбуждаха, колкото проникваха един в друг, мъжът в жената, и си почиваха. С равномерността на същински растеж техните тела се стремяха да станат по-големи и по-съвършени.

Нейната разпусната коса кичур след кичур се разливаше по лицето му. Усещането, че се отпуска, че най-после е достигнал дълго бленувания център на покоя, го изпълваше с някаква особена сънливост дори когато стъпалата му напрегнато притискаха вътрешната страна на краката й. „Но това е невероятно" — каза си той. Вдигна лице и като я видя слята със слънцето, клепачите му се обляха с червенина.

Устните й шепнеха върху врата му, където падаше хладна и изпъстрена с песъчинки сянка. Той също чувствуваше сянката, макар че усещането беше нейно.
— Наистина си заслужава — каза тя, — ето кое е най-учудващото. Заслужава си цялото това чакане, всичките препятствия, лъжи и търчане — когато най-после достигнеш целта, виждаш, че наистина си е заслужавало. — С всяка дума гласът й ставаше по-тих.
Той опита да отвори очи и бе заслепен от един кръг със съвършена форма, по-малък от луната.
— Замисляла ли си се някога — попита той с клепачи, притиснати до едно пулсиращо виолетово ехо — за болката, която ще причиним?
Думите му й подействуваха като парализиращ газ; нейното тяло остана все така неподвижно долепено до неговото, но по различен начин. После нейните извити стъпала се отлепиха от неговите.


— Така е. Аз нямам дори тирбушон Всъщност, мойто момиче, вече знам какво имам.
— Имаш себе си. То е повече от това, което имам аз.
— Не, ти също имаш мене.
Обзет от нервност, той допълзя на, колене до мястото, където беше скътал дрехите си, и измъкна бутилката от книжния плик. Виното беше розе.


Въпреки че Сали бе омъжена вече десет години, а преди това освен Джери бе имала и други любовници, начинът, по който правеше любов, беше възхитително жив и прост като на девственица. С жена си Джери имаше порочното усещане за рутина и напрегнатост, а със Сали, въпреки че бе правила това много пъти, той изпитваше безценното усещане, че всеки път я обхваща непресторена радост. Нейното лице, луничаво и унесено, с изпотена от слънцето и повдигната горна устна, с блеснали зъби, му изглеждаше не като образ на жив човек, а по-скоро като огледало, поставено на няколко сантиметра под неговото собствено лице, като някакво изпотено огледало. По едно време се запита кой ли е този насреща и в ума му внезапно проблесна: „Божичко, та това е Сали!" Затвори очи и се опита да съгласува своето дишане с нейните импулсивни въздишки. Когато и двамата успокоиха дъха си, каза:
— Нали е по-добре на открито? Има повече кислород.
Почувствува нейното пърхащо кимане на рамото си.
— А сега ме остави — каза тя и се заизвива, за да навлече долната част на банския, а той лежеше до нея и й изневеряваше с мисълта за една цигара.
Така би подхождала на доволството, на блаженството, на небесния простор, на мириса на морето. Засрамен, че отново се подхлъзва към своето старо мръсно „аз", той наля останалото вино в чашите и заби празната бутилка в пясъка с гърлото нагоре като паметник.
Тя сведе очи към празния паркинг и запита:
— Джери, как ще живея без тебе?
— Така, както аз живея без тебе. Просто повечето време няма да живееш.
— Да не говорим за това. Да не си разваляме деня.
— О'кей.

Из „Ожени се за мен", Джон Ъпдайк, превод Велин Тончев
„Посвещението” на Веселин Ханчев Изкуство

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 101 години от рождението на поета

Сърцата на хората се превърнали в частици лед... Изкуство

Сърцата на хората се превърнали в частици лед...

215 години от рождението на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен

В света на книгите, когато другият е затворен 2 Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен 2

Още литературни предложения по време на карантина

В света на книгите, когато другият е затворен Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен

Нашите литературни предложения по време на карантина

Ти ме направи такъв и аз съм твой Изкуство

Ти ме направи такъв и аз съм твой

Кени Роджърс остави на човечеството най-нежното изпълнение на баладата Lady

Жената е най-могъщото същество в света Изкуство

Жената е най-могъщото същество в света

Хенрик Ибсен: „Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението"

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи? Изкуство

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи?

10 чудесни сериала, които препоръчваме в условията на социална изолация

От памтивека той блуждаял... Изкуство

От памтивека той блуждаял...

164 години от рождението на великия художник Михаил Врубел

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Изкуство

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?

70 години без великия Михаил Булгаков

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

93 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов