Подкрепете ни!




Изкуство02 юни 2020

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Опакованите мечти на Кристо
Планини, музеи, мостове, кейове и Сентръл парк бяха само част от онова, което той използваше, за да направи изумително и популярно изкуство със съпругата и съратничката си Жан-Клод. Творбите му бяха популярни сред обществеността, но често подлагани на съмнение от критиците. Това написа в прощалната си статия за амбициозния автор на нестандартни инсталации на открито, които можеха да се видят от стотици хора, The New York Times. 
Кристо, концептуалният художник, роден в България, който се обърна към епични мащаби на творчество под открито небе още в края на 60-те години, наниза гигантска завеса през планински проход в Колорадо, опакова Пон Ньоф в Париж и Райхстага в Берлин и надипли хиляди завеси с цвят на шафран в огромен портал из Сентръл парк, почина в неделя в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.

Неговите грандиозни проекти често отнемаха десетилетия труд. В създаването на тези временни произведения на изкуството участваха десетки и стотици собственици на земи, правителствени служители, общинари, съдии, екологични организации, местни жители, инженери и работници. Много от тези хора не проявяваха и най-малък интерес към изкуството и изпитваха дълбоко нежелание да виждат живота и заобикалящата ги среда, преправени от ексцентричен визионер, който говори само на полуразбираем английски.

Отново и отново Кристо надделяваше чрез постоянство, чар и детска вяра, че в крайна сметка всеки ще види нещата по същия начин като него.

Негова безусловна подкрепа дълги години беше неговата съпруга Жан-Клод. Тя почина през 2009 година.
Бюрокрацията, която съпровожда всеки един от проектите на Кристо, е титанична. Всичко започва от една рисунка с идеята на твореца. После идва лобиране сред държавни служители, подаване на формуляри, изчакване на проучвания за въздействие върху околната среда, изказвания, изслушвания, разрешителни, създаване на подкрепяща общност от хора… Всичко това според Кристо беше част от произведението на изкуството.

„За мен естетиката е всичко, което участва в процеса - работниците, политиката, преговорите, затрудненията в строителството, отношенията със стотици хора“,
казва той пред New York Times през 1972 г. „Целият процес става естетичен - това е, което ме интересува, създаването на процеса. Аз се поставям в диалог с други хора. "
„При зимната светлина яркото платно сякаш затопля поляните, трептящо като пламък срещу безплодните дървета. Още в началото беше ясно, че„ The Gates “е произведение на чиста радост, обширен популистки спектакъл на добра воля и просто красноречие, първото голямо публично художествено събитие на 21 век.“ Това пише Майкъл Кимелман в „Таймс“ за проекта "Портите" в Сентръл парк през 2005 г.

"Портите"

Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово, България. Взимал е уроци по рисуване и по-късно продължава да учи в Академията за изящни изкуства в София по време на комунистическия режим. Едно от пропагандните му задачи, поставени от властта, била да съветва кооператорите по маршрута на знаменития Ориент експрес как да подреждат сеното и селскостопанските машини по международното жп трасе така, че да изглежда, че по полята кипи непрекъсната дейност и аграрният сектор процъфтява. По-късно той признава, че този опит го е научил да работи в открити пространства и да се справя с хора извън академичните среди.

През Прага, където за известно време учи и работи в театъра, Кристо бяга във Виена, криейки се в камион, натоварен с медицински материали. След като учи семестър във Виенската академия за изящни изкуства, той се премества в Женева, а след това, през 1958 г. -  в Париж, където си изхранва прехраната като рисува портрети. Там той се запознава с Жана-Клод Денат дьо Гийлебон, бъдещата си съпруга.
През 1964-а Кристо се преселва в Ню Йорк със съпругата си и малкия им син Кирил. Страстта на твореца към опаковането нараства и той започва да обмисля все по-мащабни проекти. Отделни инсталации в музеи, включващи увити в плат барабани, варели и климатици, дори на голямо пространство, вече не го блазнят.

Музеят на съвременното изкуство в Чикаго е опакован през 1969 г. Същата година това се случва с огромен отрязък от бреговата ивица край Сидни, Австралия.
През 70-те години прави „Завесата в долината“, изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разпростира на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо. Бурните ветрове я разкусват два дни по-късно.  Кристо тогава само свива рамене: „Аз като художник съм направил това, което съм си поставил за цел. Това, че завесата вече не съществува, само я прави по-интересна."


"Завесата в долината" 

След това дойде „Running Fence“, низ от бели найлонови тъкани, които пробиха път през ранчо в графствата Сонома и Марин в Северна Калифорния и прекосиха магистрала 101 на път за океана в залива Бодега. Той започва да постига статут на звезда с няколко градски проекта през 80-те и 90-те. В „Заобиколени острови“ той облече 11 мънички острова в залива Бискайн в Южна Флорида във фламингово-розови полипропиленови поли, които ги накараха да приличат на плаващи тропически цветя.

Сред най-крупните проекти от края на 20-и и началото на 21-и век са:

"Пон Ньоф"
1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж
1991 Чадърите, Япония-САЩ
1995 Опакованият Райхстаг, Берлин
1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария
1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити
2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2016 Плаващи кейове, езеро Изео, Италия

Източник


Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие Изкуство

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие

След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Уди Алън на 85! Изкуство

Уди Алън на 85!

Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден

Пандемията завзе и сериалите Изкуство

Пандемията завзе и сериалите

Създателят на This Is Us обяснява как коронавирусът и Black Lives Matter влизат с гръм и трясък в 5-и сезон

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря Изкуство

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак Изкуство

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак

Михаил Жванецкий: Роденият да пълзи ще проникне навсякъде

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо Изкуство

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо

Важен въпрос е може ли човек да е щастлив и самотен?

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд” Изкуство

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд"

Отиде си Шон Конъри - една от легендите на киното от 20 век

Искам да живея като беден човек с пари Изкуство

Искам да живея като беден човек с пари

139 години от рождението на Пабло Пикасо

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд