Подкрепете ни!




Изкуство02 юни 2020

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Опакованите мечти на Кристо
Планини, музеи, мостове, кейове и Сентръл парк бяха само част от онова, което той използваше, за да направи изумително и популярно изкуство със съпругата и съратничката си Жан-Клод. Творбите му бяха популярни сред обществеността, но често подлагани на съмнение от критиците. Това написа в прощалната си статия за амбициозния автор на нестандартни инсталации на открито, които можеха да се видят от стотици хора, The New York Times. 
Кристо, концептуалният художник, роден в България, който се обърна към епични мащаби на творчество под открито небе още в края на 60-те години, наниза гигантска завеса през планински проход в Колорадо, опакова Пон Ньоф в Париж и Райхстага в Берлин и надипли хиляди завеси с цвят на шафран в огромен портал из Сентръл парк, почина в неделя в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.

Неговите грандиозни проекти често отнемаха десетилетия труд. В създаването на тези временни произведения на изкуството участваха десетки и стотици собственици на земи, правителствени служители, общинари, съдии, екологични организации, местни жители, инженери и работници. Много от тези хора не проявяваха и най-малък интерес към изкуството и изпитваха дълбоко нежелание да виждат живота и заобикалящата ги среда, преправени от ексцентричен визионер, който говори само на полуразбираем английски.

Отново и отново Кристо надделяваше чрез постоянство, чар и детска вяра, че в крайна сметка всеки ще види нещата по същия начин като него.

Негова безусловна подкрепа дълги години беше неговата съпруга Жан-Клод. Тя почина през 2009 година.
Бюрокрацията, която съпровожда всеки един от проектите на Кристо, е титанична. Всичко започва от една рисунка с идеята на твореца. После идва лобиране сред държавни служители, подаване на формуляри, изчакване на проучвания за въздействие върху околната среда, изказвания, изслушвания, разрешителни, създаване на подкрепяща общност от хора… Всичко това според Кристо беше част от произведението на изкуството.

„За мен естетиката е всичко, което участва в процеса - работниците, политиката, преговорите, затрудненията в строителството, отношенията със стотици хора“,
казва той пред New York Times през 1972 г. „Целият процес става естетичен - това е, което ме интересува, създаването на процеса. Аз се поставям в диалог с други хора. "
„При зимната светлина яркото платно сякаш затопля поляните, трептящо като пламък срещу безплодните дървета. Още в началото беше ясно, че„ The Gates “е произведение на чиста радост, обширен популистки спектакъл на добра воля и просто красноречие, първото голямо публично художествено събитие на 21 век.“ Това пише Майкъл Кимелман в „Таймс“ за проекта "Портите" в Сентръл парк през 2005 г.

"Портите"

Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово, България. Взимал е уроци по рисуване и по-късно продължава да учи в Академията за изящни изкуства в София по време на комунистическия режим. Едно от пропагандните му задачи, поставени от властта, била да съветва кооператорите по маршрута на знаменития Ориент експрес как да подреждат сеното и селскостопанските машини по международното жп трасе така, че да изглежда, че по полята кипи непрекъсната дейност и аграрният сектор процъфтява. По-късно той признава, че този опит го е научил да работи в открити пространства и да се справя с хора извън академичните среди.

През Прага, където за известно време учи и работи в театъра, Кристо бяга във Виена, криейки се в камион, натоварен с медицински материали. След като учи семестър във Виенската академия за изящни изкуства, той се премества в Женева, а след това, през 1958 г. -  в Париж, където си изхранва прехраната като рисува портрети. Там той се запознава с Жана-Клод Денат дьо Гийлебон, бъдещата си съпруга.
През 1964-а Кристо се преселва в Ню Йорк със съпругата си и малкия им син Кирил. Страстта на твореца към опаковането нараства и той започва да обмисля все по-мащабни проекти. Отделни инсталации в музеи, включващи увити в плат барабани, варели и климатици, дори на голямо пространство, вече не го блазнят.

Музеят на съвременното изкуство в Чикаго е опакован през 1969 г. Същата година това се случва с огромен отрязък от бреговата ивица край Сидни, Австралия.
През 70-те години прави „Завесата в долината“, изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разпростира на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо. Бурните ветрове я разкусват два дни по-късно.  Кристо тогава само свива рамене: „Аз като художник съм направил това, което съм си поставил за цел. Това, че завесата вече не съществува, само я прави по-интересна."


"Завесата в долината" 

След това дойде „Running Fence“, низ от бели найлонови тъкани, които пробиха път през ранчо в графствата Сонома и Марин в Северна Калифорния и прекосиха магистрала 101 на път за океана в залива Бодега. Той започва да постига статут на звезда с няколко градски проекта през 80-те и 90-те. В „Заобиколени острови“ той облече 11 мънички острова в залива Бискайн в Южна Флорида във фламингово-розови полипропиленови поли, които ги накараха да приличат на плаващи тропически цветя.

Сред най-крупните проекти от края на 20-и и началото на 21-и век са:

"Пон Ньоф"
1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж
1991 Чадърите, Япония-САЩ
1995 Опакованият Райхстаг, Берлин
1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария
1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити
2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2016 Плаващи кейове, езеро Изео, Италия

Източник


Ще бъде ли спасена една от най-великите картини? Изкуство

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини?

Можете да наблюдавате „Викът" онлайн в работното време на музея

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

120 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

144 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

„Изгревът на следващото“ Изкуство

„Изгревът на следващото“

Участвайте в конкурса за разказ на тема възможното движение към позитивно бъдеще

Пуснаха „България в четири сезона” Изкуство

Пуснаха „България в четири сезона"

Режисьорът Стефан Апостолов: „Надявам се, че филмът ще даде малко надежда и ще подбуди духа ви"

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 72 години след като се появи в навалицата

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“ Изкуство

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“

Изданията на Човешката библиотека следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“