Днес Джеръми Айрънс, изиграл ролята на професора в "Нощен влак до Лисабон", навършва 72 г.
Петер Биери е швейцарски философ и писател, който подписва творбите си с псевдонима Паскал Мерсие. „Нощен влак за Лисабон“ е третият му роман. И най-успешният. Разказва за пътуването на Раймунд Грегориус - професор по латински език от Берн към Лисабон, към себе си и към един тъмен период от историята на Португалия - режима на Салазар. Професорът попада при мистериозни обстоятелства (спасявайки млада жена от самоубийство) на малко томче с мисли на португалския поет и лекар Амадеу де Прадо. Запленен от думите на неизвестния творец, от случката на моста с младата жена и от зараждащия се копнеж да открие смисъла на битието, той зарязва всичко и без никакъв багаж се качва в нощния влак към нищото. И към всичко в живота си.
Избрахме да ви припомним за тази книга и филм, защото днес, 19 септември, е рожденият ден на безкрайно талантливия британски актьор Джеръми Айрънс, изпълнил ролята на професор Грегориус във филмовата продукция от 2012 г. Навършва 72 години.
- Може би най-добрият път към себепознанието е да се научиш да опознаваш и разбираш другия? Този, чийто живот е протекъл по съвсем различен начин и чиято логика се различава из основи от твоята?
- Хората не понасят тишината. Това би означавало, че понасят самите себе си.
- Ние се простираме не само във времето. И в пространството се разпръскваме далеч зад пределите на това, което виждат очите. Огронваме частица от себе си, когато напускаме някое място, ние оставаме там, макар и да си тръгваме. В нас остават усещания, които можем отново да придобием, когато се върнем на това място. Ние минаваме покрай себе си, пътешествайки.
- Дистанцията между хората се увеличава все повече, когато осъзнаем, че другите ни виждат не такива, каквито ние си предтавяме, че сме.
- Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо. Най-хубавото е поезията. Ако съществуваше поетично мислене и мисловна поезия - това би било Раят.
- Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
- Ако можем да изживеем само малка част, от това, което е заложено в нас - какво става с останалото?
- Да умреш с достоинство - означава да умреш с пълното осъзнаване на факта, че това е краят. Отхвърляйки пошлостта на надеждата за безсмъртие.
- Дали човек чете или не чете - това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази.
- Драматичното е определящо живота преживяване, което в същността си често пъти е невероятно тихо. Толкова малко общо има с гръмкостта, с острия пламък и вулканичното изригване, че в мига на преживяването то нерядко остава незабелязано. Когато разгръща революционното си действие и се грижи за това животът да бъде окъпан в напълно нова светлина и да добие напълно нова мелодия, то го прави безшумно и в тази прелестна безшумност се таи особената му аристократичност.
- Когато времето на един живот стане много оскъдно, вече не важат никакви правила.
- Човек не знае какво му липсва, докато не го получи, и тогава из един път разбира съвсем ясно, че то е било това нещо.
- Никой не е създаден за другиго. И не само защото съществува провидение, нито някой, който би могъл да натъкми това. Не, просто защото между хората няма неизбежност, която да надхвърля случайните потребности и могъщата сила на навика.
