Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо
Паскал Мерсие: Дали човек чете или не чете - това веднага се забелязва

Днес Джеръми Айрънс, изиграл ролята на професора в "Нощен влак до Лисабон", навършва 72 г.
- Може би най-добрият път към себепознанието е да се научиш да опознаваш и разбираш другия? Този, чийто живот е протекъл по съвсем различен начин и чиято логика се различава из основи от твоята?
- Хората не понасят тишината. Това би означавало, че понасят самите себе си.
- Ние се простираме не само във времето. И в пространството се разпръскваме далеч зад пределите на това, което виждат очите. Огронваме частица от себе си, когато напускаме някое място, ние оставаме там, макар и да си тръгваме. В нас остават усещания, които можем отново да придобием, когато се върнем на това място. Ние минаваме покрай себе си, пътешествайки.
- Дистанцията между хората се увеличава все повече, когато осъзнаем, че другите ни виждат не такива, каквито ние си предтавяме, че сме.
- Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо. Най-хубавото е поезията. Ако съществуваше поетично мислене и мисловна поезия - това би било Раят.
- Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо.
- Ако можем да изживеем само малка част, от това, което е заложено в нас - какво става с останалото?
- Да умреш с достоинство - означава да умреш с пълното осъзнаване на факта, че това е краят. Отхвърляйки пошлостта на надеждата за безсмъртие.
- Дали човек чете или не чете - това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази.
- Драматичното е определящо живота преживяване, което в същността си често пъти е невероятно тихо. Толкова малко общо има с гръмкостта, с острия пламък и вулканичното изригване, че в мига на преживяването то нерядко остава незабелязано. Когато разгръща революционното си действие и се грижи за това животът да бъде окъпан в напълно нова светлина и да добие напълно нова мелодия, то го прави безшумно и в тази прелестна безшумност се таи особената му аристократичност.
- Когато времето на един живот стане много оскъдно, вече не важат никакви правила.
- Човек не знае какво му липсва, докато не го получи, и тогава из един път разбира съвсем ясно, че то е било това нещо.
- Никой не е създаден за другиго. И не само защото съществува провидение, нито някой, който би могъл да натъкми това. Не, просто защото между хората няма неизбежност, която да надхвърля случайните потребности и могъщата сила на навика.
Още по темата:

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице
71 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава.
Дейвид Линч на 75 г. - за секса, изкуството и старостта

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм"
Очакваме от младите художници оригинални и създадени с въображение творби

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде
Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие
След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя
71 години от смъртта на Елин Пелин

Уди Алън на 85!
Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден

Пандемията завзе и сериалите
Създателят на This Is Us обяснява как коронавирусът и Black Lives Matter влизат с гръм и трясък в 5-и сезон

До последния си миг се борете… Моите победи се крепяха само на това.
95 г. от рождението на великата Мая Плисецкая

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...
На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря
Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак
Михаил Жванецкий: Роденият да пълзи ще проникне навсякъде

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо
Важен въпрос е може ли човек да е щастлив и самотен?

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд"
Отиде си Шон Конъри - една от легендите на киното от 20 век