Подкрепете ни!




Изкуство08 декември 2020

Да си представиш - всички хора, че си споделят този свят

40 години без Джон Ленън

Да си представиш - всички хора, че си споделят този свят
Джон Ленън и разпадът на „Бийтълс“
Музикантът Джон Ленън среща Пол Макартни през 1957 г. и го кани да се присъедини към неговата музикална група. Така се сформира най-успешното партньорство на текстописци в музикалната история. То много бързо довежда до изгряването на иконата в поп рокa - „Бийтълс“. Стихийното десетилетие с Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар оставя вечен отпечатък в музиката и поп културата въобще.



Съдбоносната среща на Джон Ленън и  Йоко Оно
Тя се случва на 7 ноември 1966 г., в галерия „Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японка от Америка е изложила произведенията си. По това време Джон все още е женен за Синтия Пауъл, с която имат син - Джулиън. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за „Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: „Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.” Две години по-късно, след като Ленън се развежда с жена си, връзката им започва официално. Йоко и Джон не са традиционалисти, но все пак се женят на остров Гибралтар на 20 март 1969 г. Медения си месец прекарват обаче „в свой стил“, протестирайки срещу войната във Виетнам. Как протестират!? В продължение на две седмици позират по пижами в леглото в хотелските си стаи в Амстердам и Монреал, докато на заден фон висят плакати, на които пише „Hair Peace” („Мир за косата”) и „Bed Peace” („Мир в леглото”).

Двойката дава 12-часови интервюта почти всеки ден, по време на които излага политическите и житейските си възгледи. През следващите години те не спират да работят върху общи проекти. Двамата правят филми, създават арт инсталации, изнасят концерти, участват във всякакви активистки мероприятия. Нито феновете, нито групата му успява обаче да проумее и да одобри тяхната връзка. „Имаше много враждебност, която изненада Джон и Йоко и много ги нарани", казва рок критикът Робърт Палмър, който е техен приятел. „Вярвам, че това е причината за оттеглянето им в техния малък свят.”



Краят
Въпреки че „Бийтълс“ наскоро са решили да спрат с турнетата, групата прекарва известно време през 1967 г. година в студиото Abbey Road, където записват албума „Sgt. Pepper”. Принципът е, че съпруги и приятелки никога не присъстват на записите, но Йоко придружава Джон навсякъде и не се срамува да изказва музикалното си мнение, което изостря още повече напрежението във вече разклатената група. Мнозина хвърлят вината за разпадането на „Бийтълс” върху Оно, защото през последните две години като член на бандата, Ленън е по-фокусиран върху нея и съвместните им проекти, отколкото върху музиката.

Това е една от версиите за разпадането нa  „фантастичната четворка“. Всъщност края на „Бийтълс“ причинява съвкупност от фактори  - напрежението и неразбирателствата в групата се засилват, започват са се открояват индивидуални вкусове и стилове на отделните членове, преждевременната смърт на техния мениджър Брайън Ъпщайн също допринася за дестабилизирането им. Така през септември 1969 г. Джон заявява на групата, че напуска. Разпадането на „Бийтълс“ е обявено през април 1970 г.,  един месец преди да излезе последният им албум „Let It Be” и документалният филм със същото заглавие. Официално със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 г.
Съвсем наскоро Пол Макартни разкрива причината за краха. Той подчертава, че широко разпространеното мнение, че по време на разпадането на групата, членовете й са се мразели взаимно, не е вярно. Според музиканта „Бийтълс“ са били „семейство". „А в семействата има спорове, разногласия. Едни искат да направят едно нещо, а други искат да направят друго. Така че раздялата се случи след един от тези спорове".

Дълго време феновете таят надежди за евентуалното събиране на любимата група, дори самите музиканти обмислят този вариант, но трагичното събитие на 8 декември 1980 г. слага окончателен край на „Бийтълс“. Тогава Джон Ленън е прострелян пред дома си от Марк Дейвид Чапман – фанатизиран фен на изпълнителя.

„Изгубеният уикенд“ на Джон Ленън
Между 1973 г. и началото на 1975 г. Ленън изживява своя „изгубен уикенд“. Сам го нарича така. За да спасят брака си, който започва да се изтощава, двамата с Йоко решават да си дадат глътка свеж въздух. Властната японка обаче не оставя нещата съвсем извън контрол, а сама избира жена, която да споделя времето, леглото и дома на Джон Ленън в този период – Мей Панг. Тя е младата им чаровна асистентка, която няма нищо против тази роля. През тези две години те са неразделни. Периодът за изпълнителя всъщност не е никак светъл – пие много, Оно много му липсва, но пък заздравява отношенията с по-големия си син Джулиън, общува интензивно с Пол, Джордж и Ринго, дори се замисля повторно събиране на групата, което така и не се случва. Но Ленън е вдъхновен! По-късно сам казва „Може би тогава бях по-щастлив от когато и да било. Обичах тази жена (Панг), създадох малко красива музика“.


Ленън младши (х2)
Джулиън Ленън, първородният син на Джон и бившата му съпруга Синтия Пауъл, е роден на 8 април 1963 г. в Ливърпул. Внезапно изгрява на рок сцената с албум, който поразително напомня стила на покойния му баща. „Valotte" получава номинация „Грами" в раздела за „най-успешен дебют", а много от парчетата в него (и преди всичко „Too Late For Goodbyes") моментално се превръщат в хитове. Освен това той е фотограф и филантроп.
 „Джон беше велик певец, но лош баща. Трябва да благодаря на майка си Синтия за това, което съм. Тя изигра огромна роля в живота ми. Помогна ми да избера собствения си път, научи ме как да се отнасям към хората. Винаги е била и ще продължи да бъде най-важният човек в живота ми.“

Шон Ленън, синът на Джон и Йоко Оно, е роден в Ню Йорк. След смъртта на баща си, той води доста затворен живот. След години решава, че ще се занимава с музика и социални и политически дейности. През 1998 г. пуска на пазара соло дебюта си „Into the Sun‘, а осем години по-късно и „Friendly Fire”. Той продължава да се занимава активно с музика и до днес. Шон споделя, че трагедията с убийството на баща му е имала огромен ефект върху него. Направила го е срамежлив и го кара да стои далеч от светлините на прожекторите.

Влияние
„Бийтълс“ издават 13 студийни албума. Получават 10 награди „Грами“ и дори „Оскар“ за „Let it be” за „най-добра оригинална песен от филм“. Те са първата английска група, която стига отвъд океана и покорява САЩ в такива мащаби. Те са стихийни. Те са революционери. Никое друго поп движение не успява да надмине иновативното музикално творчество и социално въздействие на „фантастичната четворка“. Това са „Бийтълс“ преди наркотиците, преди Йоко Оно,  преди вътрешните сблъсъци, преди Джон да заяви, че те са „по-популярни от Исус“. Цялата банда е включена в „Залата на славата на рокендрола“ през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 г. до 2015 г.




Още по темата:

Музикотерапия с Димаш Кудайберген Изкуство

Музикотерапия с Димаш Кудайберген

Той е роден с дарбата на лечител. Три психиатрични клиники вече включват песните му в лечението на пациенти.

Да нарисуваш това, което е зад видимото Изкуство

Да нарисуваш това, което е зад видимото

Сити Марк Арт Център приютява емоциите в щрихи на Теменужка Лалова

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“ Изкуство

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Грях ли е да се приспособява човек? Изкуство

Грях ли е да се приспособява човек?

Вече 59 години „Цар Плъх“ ни учи на смирение и как се оцелява с чест

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми Изкуство

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми

Обещават 6 нови песни да прозвучат от специална сцена в Лондон

Какво е да си „нормален”? Изкуство

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия Изкуство

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия

75 години без бащата на научната фантастика

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост? Изкуство

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

С хората е сложно, без тях – нетърпимо Изкуство

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна... Изкуство

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор