Джон Ленън среща Пол Макартни през 1957 г. и го кани да се присъедини към неговата група. Така се сформира най-успешното партньорство на текстописци в музикалната история. То много бързо довежда до изгряването на иконата в поп рокa - „Бийтълс“. Стихийното десетилетие с Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар оставя вечен отпечатък в музиката и поп културата въобще.
Съдбоносната среща на Джон Ленън и Йоко Оно
Тя се случва на 7 ноември 1966 г., в галерия „Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японка от Америка е изложила произведенията си. По това време Джон все още е женен за Синтия Пауъл, с която имат син - Джулиън. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за „Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: „Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.” Две години по-късно, след като Ленън се развежда с жена си, връзката им започва официално. Йоко и Джон не са традиционалисти, но все пак се женят на остров Гибралтар на 20 март 1969 г. Медения си месец прекарват обаче „в свой стил“, протестирайки срещу войната във Виетнам. Как протестират!? В продължение на две седмици позират по пижами в леглото в хотелските си стаи в Амстердам и Монреал, докато на заден фон висят плакати, на които пише „Hair Peace” („Мир за косата”) и „Bed Peace” („Мир в леглото”).
Двойката дава 12-часови интервюта почти всеки ден, по време на които излага политическите и житейските си възгледи. През следващите години те не спират да работят върху общи проекти. Двамата правят филми, създават арт инсталации, изнасят концерти, участват във всякакви активистки мероприятия. Нито феновете, нито групата му успява обаче да проумее и да одобри тяхната връзка. „Имаше много враждебност, която изненада Джон и Йоко и много ги нарани", казва рок критикът Робърт Палмър, който е техен приятел. „Вярвам, че това е причината за оттеглянето им в техния малък свят.”
Краят
Това е една от версиите за разпадането нa „фантастичната четворка“. Всъщност края на „Бийтълс“ причинява съвкупност от фактори - напрежението и неразбирателствата в групата се засилват, започват са се открояват индивидуални вкусове и стилове на отделните членове, преждевременната смърт на техния мениджър Брайън Ъпщайн също допринася за дестабилизирането им. Така през септември 1969 г. Джон заявява на групата, че напуска. Разпадането на „Бийтълс“ е обявено през април 1970 г., един месец преди да излезе последният им албум „Let It Be” и документалният филм със същото заглавие. Официално със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 г.
Дълго време феновете таят надежди за евентуалното събиране на любимата група, дори самите музиканти обмислят този вариант, но трагичното събитие на 8 декември 1980 г. слага окончателен край на „Бийтълс“. Тогава Джон Ленън е прострелян пред дома си от Марк Дейвид Чапман – фанатизиран фен на изпълнителя.
„Изгубеният уикенд“ на Джон Ленън
Ленън младши (х2)
„Джон беше велик певец, но лош баща. Трябва да благодаря на майка си Синтия за това, което съм. Тя изигра огромна роля в живота ми. Помогна ми да избера собствения си път, научи ме как да се отнасям към хората. Винаги е била и ще продължи да бъде най-важният човек в живота ми.“
Шон Ленън, синът на Джон и Йоко Оно, е роден в Ню Йорк. След смъртта на баща си, той води доста затворен живот. След години решава, че ще се занимава с музика и социални и политически дейности. През 1998 г. пуска на пазара соло дебюта си „Into the Sun‘, а осем години по-късно и „Friendly Fire”. Той продължава да се занимава активно с музика и до днес. Шон споделя, че трагедията с убийството на баща му е имала огромен ефект върху него. Направила го е срамежлив и го кара да стои далеч от светлините на прожекторите.
Влияние
„Бийтълс“ издават 13 студийни албума. Получават 10 награди „Грами“ и дори „Оскар“ за „Let it be” за „най-добра оригинална песен от филм“. Те са първата английска група, която стига отвъд океана и покорява САЩ в такива мащаби. Те са стихийни. Те са революционери. Никое друго поп движение не успява да надмине иновативното музикално творчество и социално въздействие на „фантастичната четворка“. Това са „Бийтълс“ преди наркотиците, преди Йоко Оно, преди вътрешните сблъсъци, преди Джон да заяви, че те са „по-популярни от Исус“. Цялата банда е включена в „Залата на славата на рокендрола“ през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 г. до 2015 г.
