Подкрепете ни!




Изкуство06 април 2021

След всяка понесена болка вие ставате една степен морално по-съвършени

55 години от кончината на незабравимия български писател Димитър Димов

Кадър от филма ”Осъдени души”, 1975, реж. Въло Радев
Кадър от филма "Осъдени души", 1975, реж. Въло Радев
Димитър Тодоров Димов (25 юни 1909 - 1 април 1966) е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща е на писателката Теодора Димова. Остава в литературната история на България с епохалния си роман "Тютюн", с "Поручик Бенц", с незъвършения роман "Ахилесова пета", с множество емоционални разкази, с пиесите "Жени с минало" и "Почивка в Арко Ирис". Нека си спомним за него с няколко откъса от най-емблематичното му произведение - "Осъдени души". 

"Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни. Дъхът й пресекна, сърцето й замря, цялото й същество потъна в някакво безумно, диво, изгарящо блаженство. Ала веднага след това тя почувствува как една желязна, твърда, неподозирано силна ръка я изтръгна грубо от сладостния допир с това тяло, с тия устни, как тази демонска, почти свръхестествено твърда ръка я отхвърли във въздуха. Усети как тялото й се удари в стената на палатката, която се огъна и после я отхвърли отново като пружина. Издрънча някаква бутилка, паднаха някакви чаши, разсипаха се някакви цигари... Тя се удържа, запази равновесие, но не чуваше, не виждаше нищо. После се окопити, съзна като насън, че един монах, един испански монах изтриваше с фанатично отвращение устата си от докосването на скверните женски устни."


"Всичко, което бе изпитвала досега към Ередиа — тая сложност от противоречиви чувства на гняв и възхищение, на метафизичен страх и обождане, на способност да се пожертвува за него и да разкъса лицето му с нокти, — всичко това й се стори някаква самоизмама, която най-сетне бе разбрала и която се свеждаше към простото физическо притежание на тялото му. Не й трябваше повече. На нея от дълги години не й бе трябвало нещо повече. Връзките й с почти всички мъже, които бе мислила, че обича, се свеждаха именно към това притежание. Духовният елемент у тия мъже бе само формата, която внасяше необходимото разнообразие в един и същ мотив на удоволствието."
"Лъкатушейки между палатките, Фани пак почна да мисли за всичко това и съзна изведнъж, че лагерът умираше, умираше неумолимо и че скоро от него нямаше да остане нищо освен трупове и отмъщението, което обмисляше, ставаше излишно. Но сега като че самият дявол бе решил да й помага."
"Вие знаете, че светът е в непрекъснато движение и се развива, че онова, което е било през времето на Лойола, не може да съществува днес… Който не вижда това, е или слепец, или лицемер… Вие се отвращавате от догмите, от мечтите, от жалкото милосърдие и безцелното себеотрицание на Ередиа. Вие знаете какви са несметните богатства на католическата църква и варварската бедност на нещастниците, които лекуваме. Всичко около нас е срамна и жестока безсмислица, която оскърбява човешкия разум. Кой поддържа тази безсмислица, кой успокоява съвестта на палачите, кой дава морална сила на диктаторите, на претендента, на аристократите, на всички, които сега искат да съборят републиката, да върнат колелото назад?… Вие знаете кой! Само духовенството, само религиозните ордени, само безумци като Ередиа!… Признайте истината, отец Херонимо Оливарес! Бъдете веднъж честен! Кажете дали съм права! Кажете „да“!"

"И тия испански гласове, тия пръстени лица и горящи като въглени очи, тия умиращи от петнист тиф хора, гладни, мръсни и въшливи, произнасяха вековната клетва на испанския народ срещу католическото милосърдие, срещу папите, кардиналите и епископите, срещу всички крале и благородници, които ги държеха така гладни, така мръсни и така въшливи и които изпращаха безумни монаси да се грижат за тях…"
"- Отегчаваш ме с гордостта си.
- Това е единственото, което ми остава.
- Пази го пред другите.
- Защо не и пред теб?
- Защото и двамата сме еднакво пропаднали."
"Двете жени се разделиха. Едната - млада и цъфтяща - отиваше с автомобила си към луксозния хотел, другата - стара и сбръчкана като маймуна - се връщаше с магаре в първобитната пещера. Едната изгаряше в пароксизма на неутолените си желания, другата, угаснала, отиваше да пее псалми. Коя бе по-разумна? Или и двете бяха еднакво оглупели, еднакво побъркани от света, към който принадлежаха?"

"- Виждам страдание, сеньор! - каза йезуитът.
- Значи страданието има цел?
- Положително.
- Каква е тази цел?
- Изкуплението!... След всяка понесена болка вие ставате една степен морално по-съвършени."
Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува! Изкуство

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!

10 цитата от Шарл Бодлер, отгледал „Цветята на злото“

Сърцата на хората се превърнали в частици лед... Изкуство

Сърцата на хората се превърнали в частици лед...

216 години от рождението на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен

Картина на Климт се завръща във Виена след 100 години Изкуство

Картина на Климт се завръща във Виена след 100 години

Платното е минало през много ръце преди отново да изгрее в "Белведере"

Никога не се обръщай назад, за да не паднеш от стълбата Изкуство

Никога не се обръщай назад, за да не паднеш от стълбата

Мисли на великия балетист Рудолф Нуреев за любовта и балета

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

94 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Джордж Оруел - Пророк на тъгата Изкуство

Джордж Оруел - Пророк на тъгата

Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите Изкуство

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице Изкуство

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице

71 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава. Изкуство

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава.

Дейвид Линч на 75 г. - за секса, изкуството и старостта

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм” Изкуство

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм"

Очакваме от младите художници оригинални и създадени с въображение творби

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат