Подкрепете ни!




ИзкуствоСтиляна Иванова / 15 май 2021

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър

Днес, 54 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

Nighthawks, 1942 г.
Nighthawks, 1942 г.
„Не мисля, че някога съм се опитвал да рисувам американската реалност, опитвам се да рисувам себе си.“

Едва ли някой може да сбърка картините на Едуард Хопър (22 юли 1882 - 15 май 1967 г.). Със своите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема меланхолия творчеството на американския художник е по-релевантно от всякога в епохата на пандемия и колективната самота на модерното време.

Хопър се увлича по рисуването от дете, датира и подписва своите работи от десетгодишен. Родителите му искат да учи комерсиална илюстрация, но след не повече от година, прекарана в Нюйоркското училище по илюстрация, той се мести в елитното Нюйоркско училище по изкуства, където се отдава на мечтата си да бъде художник.



Съвременник на събития като Голямата депресия,
световните войни и Движението за граждански права в САЩ, той разкрива епохата, в която живее, чрез позите на своите герои, резервираността им, уникалните цветове и необятността на празните пространства.

Въпреки че през годините прави няколко пътувания до Франция, където на мода са изкуства като постимпресионизъм, фовизъм, кубизъм и дадаизъм, Хопър се увлича по гледки, вдъхновени от артисти като Франсиско Гоя, Едуард Мане и Едгар Дега.

Докато например творци като Скот Фицджералд водят интензивен светски живот, героите на Хопър изглеждат така, сякаш никога през живота си не са канени на парти. Художникът рисува стаи, мотели, ресторанти и бензиностанции в средата на нищото, обръща специално внимание на текстурата и цвета на стъклото, бетона и тухлите. По този начин акцентира върху отчуждението на модерните хора.

В средата на ХХ век в САЩ навлиза абстрактният експресионизъм и реализмът на Едуард Хопър лека-полека е забравен. Той продължава да работи до 1967 г., когато умира в своето студио.

Оставя наследство от над 300 платна, от които най-известно е „Нощни ястреби“ (Nighthawks, 1942 г.). Картината изобразява трима клиенти и сервитьор, намиращи се сред ярко осветен интериор на заведение. Всеки един от образите изглежда изгубен в себе си и собствените си грижи. Липсата на каквато и да е връзка между тях говори не само за тревогите на големия град, но и за страха, който е обзел цялото американско общество след нападението над базата Пърл Харбър през 1941 г.



В края на живота си рисува „Слънце в празна стая“ (Sun in an Empty Room, 1963 г.).
Тя е една от последните му завършени картини и на нея е изобразена единствено стая, огряна от слънчева светлина. Липсват човешки фигури, което сякаш предвещава самото напускане на художника, който умира след 4 години.



Един от неговите най-известни фенове е Алфред Хичкок
, който използва картината му „Къщата край железопътната линия“ (House by the Railroad, 1925 г.) като вдъхновение за своя мотел „Бейтс“ от класиката на ужасите „Психо“.

Докато е жив, Хопър не печели много пари от своите картини, но на съвременните аукциони творбите му достигат до суми от 40 милиона долара. Домът, в който е израснал, е превърнат в музей, а студиото му е отворено за посетители.

И до днес Едуард Хопър е известен като „артистът на празните пространства“, а в работите му доминират предметите и контрастът между наситени цветове и дълбоки сенки, които разкриват истории на отчуждение и празнота, болезнено познати ни и до днес.



Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 69 години

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун” Изкуство

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун"

Един сериал на НВО уби лустросаните представи на зрителите за кино и показа животът какъвто е

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб Изкуство

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб

Трогателната изповед на майката на едно дете - виртуозен пианист с аутизъм

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш Изкуство

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш

130 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал Изкуство

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал

Николай Амзов посвещава "Генезис" на здравните работници

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ” Изкуство

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ"

На диригентския пулт застава британецът Даниел Хардинг, солист ще е пианистът Игор Левит

Жестокият експеримент Изкуство

Жестокият експеримент

Как един пърформънс разкрива истинската цена на пасивното приемане

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно Изкуство

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно

Човекът без Бог би пълзял като плужек сред лъвовете и въшките

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 73 години след като се появи в навалицата