Nighthawks, 1942 г.
„Не мисля, че някога съм се опитвал да рисувам американската действителност, опитвам се да рисувам себе си.“
Едва ли някой може да сбърка картините на Едуард Хопър (22 юли 1882 - 15 май 1967 г.). Със своите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема меланхолия творчеството на американския художник е по-смислено от всякога в епохата на колективната самота на модерното време.
Хопър се увлича по рисуването от дете, датира и подписва своите работи от десетгодишен.
След не повече от година, прекарана в Нюйоркското училище по илюстрация, той се мести в елитното Нюйоркско училище по изкуства, където се отдава на мечтата си да бъде художник.
Съвременник на събития като Голямата депресия, световните войни и Движението за граждански права в САЩ, той разкрива епохата, в която живее, чрез позите на своите герои, отчуждеността им, неповторимите цветове и необятността на празните пространства.
Въпреки че през годините прави няколко пътувания до Франция, където на мода са изкуства като постимпресионизъм, фовизъм, кубизъм и дадаизъм, Хопър се увлича по гледки, вдъхновени от артисти като Франсиско Гоя, Едуард Мане и Едгар Дега.
Докато например творци като Скот Фицджералд водят засилен светски живот, героите на Хопър изглеждат така, сякаш никога през живота си не са канени на парти. Художникът рисува стаи, мотели, ресторанти и бензиностанции в средата на нищото, обръща специално внимание на текстурата и цвета на стъклото, бетона и тухлите. По този начин подчертава отчуждението на модерните хора.
В средата на ХХ век в САЩ навлиза абстрактният експресионизъм и реализмът на Едуард Хопър лека-полека е забравен. Той продължава да работи до 1967 г., когато умира в своето студио.
Оставя наследство от над 300 платна, от които най-известно е „Нощни ястреби“ (Nighthawks, 1942 г.). Картината изобразява трима клиенти и сервитьор, намиращи се сред ярко осветен интериор на заведение. Всеки един от образите изглежда изгубен в себе си и собствените си грижи. Липсата на каквато и да е връзка между тях говори не само за тревогите на големия град, но и за страха, който е обзел цялото американско общество след нападението над базата Пърл Харбър през 1941 г.
В края на живота си рисува „Слънце в празна стая“ (Sun in an Empty Room, 1963 г.). Тя е една от последните му завършени картини и на нея е изобразена единствено стая, огряна от слънчева светлина. Липсват човешки фигури, което сякаш предвещава самото напускане на художника, който умира след 4 години.
Един от неговите най-известни фенове е Алфред Хичкок, който използва картината му „Къщата край железопътната линия“ (House by the Railroad, 1925 г.) като вдъхновение за своя мотел „Бейтс“ от класиката на ужасите „Психо“.
Докато е жив, Хопър не печели много пари от своите картини, но на съвременните аукциони творбите му достигат до суми от 40 милиона долара. Домът, в който е израснал, е превърнат в музей, а студиото му е отворено за посетители.
И до днес Едуард Хопър е известен като „артистът на празните пространства“, а в работите му преобладават предметите и контрастът между наситени цветове и дълбоки сенки, които разкриват истории на отчуждение и празнота, болезнено познати ни и до днес.
