Изкуство14 юни 2022

Съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите

36 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Снимка: Wikimedia.org

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 г. - 14 юни 1986 г.) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Превеждал е на испански Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Уолт Уитман. Автор е на множество стихове, разкази и есета. Изтъкнат мислител, тънък познавач на човешката природа и майстор на изящното слово.

Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.
Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес.
Ние съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите.
Трябва да се преструвам, че има и други. Но това е лъжа. Съществуваш само ти.
Всеки човешки живот, колкото сложен и дълъг да е, всъщност се вмества в един-единствен миг - в мига, в който човек веднъж и завинаги разбира кой е.
Демокрацията - това е злоупотреба със статистиката.
Животът е сън, сънуван от Бог.
Някои се гордеят с написана книга, а аз - с прочетена.
Ние вече не вярваме в програса - нима това не е прогрес?
Винаги съм си мислел, че раят би трябвало да е нещо като библиотека.
Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват.
Първият паметник на западните литератури — "Илиадата" — бе съставен преди три хиляди години; правдоподобно е да се изкаже догадката, че в този огромен срок всички съкровени, необходими сродства (блян-живот, сън-смърт, реки и животи, които текат, и така нататък) са били забелязани и писани някой път.
Да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.
Понякога усещането, че „сме вече изживели този момент“, ни кара да се замислим. Привържениците на вечното възвръщане ни се кълнат, че е така, и дирят потвърждение на своята вяра в тези смайващи състояния. Забравят, че споменът би внесъл една новост, която е отрицание на тезата, и че времето постепенно би го усъвършенствало — чак до далечния цикъл, в който индивидът вече предвижда своята участ и предпочита да постъпва другояче…
Божественият ум обхваща заедно всички неща. Миналото е в своето настояще, също както и бъдещето. Нищо не протича в този свят, в който съществуват всички неща, неподвижни в щастливостта на своето положение.