Сатовча, снимка: Wikimedia.org
От ЮНЕСКО са одобрили за вписване през 2021 г. в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството явлението "Многогласно високо пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България", пише на сайта на световната организация на обединените нации за образование, наука и култура.
Хората, свързани с този фолклорен феномен, са кандидатствали за вписването му в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството още през 2013 г.
Високото многогласно пеене е традиционна практика, характерна само за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област, пише в обосновката от 2013 г. на Министерство на културата до ЮНЕСКО.
Феноменалните песни, типични за VISOKO, както е кръстен проектът, са три вида: ниски, високи и комбинация от двете. "Ниски" са протяжните изпълнения, съставени от две вокални партии. При "високото" пеене партиите също са две, но тези изпълнения са изпъстрени с повтарящи се възгласи от двете изпълнителки - една октава над основния тон. Възгласите са последвани от плъзгане на гласа надолу и речитативно произнасяне на текста в ниския регистър. Третият тип техника на VISOKO e комбинация от ниско и високо пеене, с всичките четири вокални партии.
Текстовете на VISOKO обикновено са свързани с природата. В миналото по тези краища на България "летните" песни са ги пеели работещите в полето жени. Докато са копаели, жънели или плевяли, жените са "разговаряли" пеейки. Една група, трудещи се на един участък, е запявала първа - от съседен участък други жени са подемали мотива в отговор.
Днес главни изпълнители на VISOKO са жени и момичета в певчески състави от читалища в двете села. Това високозвучно многогласно пеене е ключов маркер за идентичност на общностите Долен и Сатовча. Това е съкровена традиция, която ги отличава от съседните села, пише в обосновката си до ЮНЕСКО Министерство на културата.
