Слушайте внимателно - чувате ли шепота? Улови мига. Живей за мига. Можете да го чуете, нали? този лайтмотив е от „Обществото на мъртвите поети“, филм от 1989 г. (реж. Питър Уиър) Робин Уилямс играе ролята на учителя по английски Джон Кийтинг, който насърчава група момчета в ултраелитно консервативно училище да станат свободомислещи.
Помага им да изградят увереност и твърдост на характера, да намерят истинското си усещане за себе си, да създадат трайни приятелства, да предизвикат статуквото и да се възползват от всичко, което им носи новият ден, защото може да е последен. За всеки. Той отваря очите им за свят, изпълнен с поезия и смелост. И както казва самият г-н Кийтинг „думите и идеите могат да променят света“.
В „Обществото на мъртвите поети“ греят топло все още малките звездички на актьори, които сега са по върховете на кариерите си - Итън Хоук, Робърт Шон Леонард и Джош Чарлз. Нека си припомним част от уроците на г-н Кийтинг.
- Слушай, чуваш ли? Carpe diem. Чуй това? Carpe diem. Живей днес. Улови мига. Грабнете деня, момчета. Направете живота си необикновен.
- Трябва да се стремите да откриете собствения си глас, защото колкото по-дълго чакате да започнете, толкова по-малка е вероятността да откриете каквото и да било. Торо казва: „Повечето мъже водят живот на тихо отчаяние.“ Не се примирявайте с това. Избухнете!
- Има време за смелост и време за предпазливост, а мъдрият човек разбира кое кога е необходимо.
- Изсмукването на костния мозък от живота не означава да се задавите с костта.
- О, капитане, мой капитане... Кой знае откъде идва това? Някой? Нямате представа? Това е от стихотворение на Уолт Уитман за г-н Ейбрахам Линкълн. Сега, в този клас, можете да ме наричате г-н Кийтинг или, ако сте малко по-смели, о, капитане, мой капитане.
- Мъртвите поети се бяха посветили на изсмукването на костния мозък от живота - това е фраза от Торо, с която откривахме всяка наша среща. Виждате ли, ние се събирахме в старата индианска пещера и се редувахме да четем Торо, Уитман, Шели - големите. Дори някои наши собствени стихове. И в омаята на момента оставяхме поезията да върши своята магия.
- Бяхме романтици. Ние не просто четяхме поезия. Оставяхме я да капе от езика ни като мед. Духовете се въздигаха, жените припадаха и боговете се създаваха в този миг. Джентълмени, не е лош начин да прекарате една вечер, нали?
- Така че избягвайте да използвате думата „много“, защото е признак за мързел. Човек не е много уморен - той е изтощен. И не използвайте много тъжен - използвайте мрачен. Езикът е измислен по една причина, момчета... за да ухажвате жени. А в това начинание мързелът няма да свърши работа.
- Това е битка, война и жертвите може да са вашите сърца и души.
- Ние не четем и не пишем поезия, защото е сладка. Ние четем и пишем поезия, защото сме от човешката раса. И човешката раса е изпълнена със страст. И медицина, право, бизнес, инженерство - това са благородни занимания и необходими за поддържане на живота. Но поезията, красотата, романтиката, любовта са това, за което оставаме живи.
- Но само в своите мечти човек може да бъде истински свободен. Винаги е било така и винаги ще бъде така.
- Сега, в моя клас, вие отново ще се научите да мислите самостоятелно. Ще се научите да се наслаждаваш на думите и езика.
- Освободете ума си. Използвай въображението си. Кажете първото нещо, което ви хрумне, дори да са пълни глупости.
- Точно когато си мислиш, че знаеш нещо, трябва да го погледнете по друг начин. Въпреки че може да изглежда глупаво или грешно, трябва да опитате.
- Без значение какво ви казва някой, думите и идеите могат да променят света.
- Покажи ми сърцето, неограничено от глупави блянове, и аз ще ти покажа щастлив човек.
---------------------------------
*Carpe diem (лат.) - грабни момента, живей днес
