На 11 декември през 1890 г. е роден Карлос Гардел – аржентински композитор и изпълнител. Той е автор на едно от най-известните в света танго –Por una Cabeza.
Песента Por una Cabeza е създадена през 1935 г. Карлос Гардел композира музиката, а Алфредо Ле Пера пише текста. Заглавието в буквален превод от испански означава „заради една глава“. Става дума за глава на кон, идиом, който в конните надбягвания означава, че някой от конете в състезанието е прекосил финала само „с една глава“ преднина. Тангото е емблематично и до днес. Използва се изключително често във филми, театрални, балетни и танцови представления, изпълнява се вече втори век от десетки изпълнители във всички жанрове по целия свят.
Според тълкователите на текста, авторът Алфредо Ле Пера прави паралел между конните състезания и любовната надпревара, между „загубата на жена“ и „загубата на хиподрума“. Той описва историята на мъж, който губи всичко, след като залага на конни надбягвания, включително жената, на която се възхищава. „Por una Cabeza“, т.е. „да загубиш с глава“, означава разстоянието, изоставането, с което неговият кон е загубил в това състезание. В прекия смисъл на думите на песента липсва това послание, то е завоалирано. Хора, които не знаят испански, когато чуят прочувственото танго, са убедени че в парчето се говори за страстна любов.
Странна е съдбата на творческия тандем Карлос Гардел и Алфредо Льо Пера... Те загиват в самолетна катастрофа на 24 юни 1935 г.
Тангото възниква в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Характерната стилистика издълбава своя собствена ниша сред африканските роби и европейските имигранти в Аржентина. Тангото черпи вдъхновение от „милонга и кандомбе“, „валсо криоло“, „контрадансе“, „хабанера“, „мазурика“, „полка“ и „фламенко“ – известни музикални танцови форми. Често използваните инструменти са контрабас и флейта, цигулка, пиано, бандонеон, китара и др. Традиционната танго музика използва както солови инструменти, така и ансамблови оркестри.
Съвременното танго поддържа ритъм или 4/4, или 2/4, с по два удара нагоре и надолу. Текстовете са по-скоро скръбни, носталгични, изказващи любовна мъка. В композициите често се използват „glissandi slides“, „staccato“ и внезапна промяна на динамиката. Излъчва интензивно, макар и меланхолично настроение, като същевременно предлага достатъчно свобода за импровизация, стимулирана от неговия джаз произход.
Благодарение на Гардел музиката, която е смятана за предпочитание на по-ниските класи, успешно печели сърцата и интереса на публиката от средната и висшата класа.
В шедьовъра от 1992 г. „Ухание на жена“ слепият герой на Ал Пачино танцува това танго с младата приятелка на своя асистент. Във филма парчето се изпълнява от цигуларя Стан Къртис, пианиста Майкъл Сал и акордеониста Уилям Шимел от групата The Tango Project. Стан Къртис също се появява в тази незабравима сцена заедно Пачино.
Дори един от бившите американски президент Барак Обама и съпругата
му не устояват на изкушаващото желание за музикална прегръдка с
шедьовъра на Гардел. И се впускат в ритъма на тангото при посещението си
в Аржентина през 2016-а.
