ИзкуствоАлбена Иванова / 1 февруари 2024

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

Моето поколение вчера загуби един от символите си, а българското кино – едно от големите си имена – почина актьорът Иван Иванов. Аз съм от онези, които поне веднъж в годината гледат „Всичко е любов“, през няколко години – „Лавината“, „Комбина“ и „Романтична история“ и на около 10 години си пускам „Другият наш възможен живот“. През безкрайните нощи на изолация преди две години отново преоткрих телевизионния сериал „Нощем с белите коне“ (1984) по Павел Вежинов, в него Иван Иванов играе Сашо, племенникът на акад. Урумов (Николай Бинев).

Последният път бях с „Всичко е любов“ на 5 януари в едно малко хотелче в Будапеща, в което не се ловеше нищо на телевизора, ако нямаш акаунт в Нетфликс. Но имаше Youtube и си го изгледах с такава страст, с каквато и през 1979 г., когато излезе този емблематичен за времето си филм на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов, с оператор - Стефан Трифонов. Никога няма да ми омръзне. От ония филми е, в които веки път откриваш нещо – детайл, предмет, поглед, фраза, които са ти убягвали.

И Иван Иванов е от онези актьори, които където и да става докосването – в киното, театъра, телевизионните продукции, дублаж – никога няма да ти омръзне. Превъплъщенията му са десетки, персонажите – от различни епохи, възрастови категории, степен на героичност или по-скоро на безграничност.

Не знам дали съм романтичка или идеалистка, но този филм и заглавието му, инкрустираха в сърцето ми слогана „Всичко е любов“ и от тогава насам той е несменяем в моя живот. Това дължа на актьора Иван Иванов. Нищо повече и нищо по-малко от участието му във филма на моя живот. За което съм му безкрайно благодарна и признателна.

Днес много от познатите ми ще се простят с Иван Иванов като си пуснат „Всичко е любов“. Някои снощи вече са го изгледали, БНТ го излъчи извънредно.

Други ще разлистят стихосбирките му. Поезията му беше пророческа, мистична и едновременно с това земна и докосваща. Предизвикваща необратими реакции в мързеливите ни мозъци, отвикнали да разгадават цвета на думите.

Нека и ние да направим така на изпроводяк.

Светлина по Пътя, мъдрецо.

***

И… се слагаш в обувките - чистите

И… се пъхваш в ризата - бялата

И… погалваш с ръце сърцето си - топлото

И… му даваш кураж да върви, да тупти…

То си знае посоката.

***

Светът е свят. Красив. Безгрижен.

Пороят отминава. Дните нижат се - нека.

Представи си свят -