За Павел Койчев най-важното винаги е била формата - формообразуването и метаморфозата. Да създава форми, да ги поставя в естествена среда и да ги конфронтира с нея е неговото занятие. Това пише в представянето на изложбата на Павел Койчев „Четирите елементи“ в Софийската градска художествена галерия - Иво Милев.
Посетителите ще се наслаждават до 8 ноември на тематични скулптурни инсталации от над 30 фигурални елемента и документален филм за създаването им с режисьор и оператор Стефан Н. Щерев, съобщава вестник „Филтър“. Големият творец, който през май навърши 87, всеки път успява да изненада и очарова публиката, пише за него Албена Атанасова.
Творбите на Койчев изглеждат като пришълци в своите обиталища - летящи или приводнени къщи; пасажи от риби, които напускат водната си среда и търсят своя маршрут по сушата; стада, излезли на своята водна паша; биволици, неуспели да влязат в концертната зала…
Пришълци в един непознат свят, на които съчувстваме. Възможни, алтернативни форми в един свят на необходимости. Единственото, което изобщо може да се противопостави на този свят, са човешкото въображение и актът на творчество, пише Милев.
Снимка: Иван Бакалов
„Пространството няма нужда от нас“, казва Павел Койчев. Някога, в една по-поетична визия за космоса, четири елемента изграждат света и човека: идеите за огън, вода, земя и въздух, които търсят форми, за да се проявят. Противоречиви, изключващи се една друга - в проявените си форми те се успокояват и примиряват. Освободени от тях, те се превръщат в стихии. Светът се крепи на тази удържана във форми вътрешна динамика.
Равновесието, запазващо света ни, е толкова крехко. А ние сме принудени да живеем в свят на сътрудничество. Всъщност това е самата идея на тази изложба, казва кураторът Милев.
Павел Койчев е завършил Художествената гимназия и Художествената академия в София, специалност „Скулптура“. Започва със самостоятелни изложби чак в началото на 80-те години, след 40-годишна възраст. Преди това прави авангардни за времето си скулптури – от леки материали, заготовки за отливане от бронз, които остават неотляти, само за негово удовлетворение в ателието му, защото не ги допускат до изложби, припомня e-vestnik.bg. След 1990 г. има поредица от нестандартни изложби на пластики от различни материали в галерии и на открито.
През 1999 г. взима участие в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. Представял е България и на Международното биенале във Венеция, заедно с други български художници.
Негови бронзови скулптори има в Белгия в колекция на открито в скулптурен парк, на покойния меценат Уго Вутен (виж тук). Също и в курортния арт комплекс „Анел” в местността Боджака край Созопол.
