„Другото аз“ (Zeytin Ağacı) на Netflix е като преоблечена коучинг сесия. Чрез спокойното присъствие на Заман, семейните констелации и метафората за маслиновото дърво, аз изследвам как наследените рани оформят реакциите ни и какво изисква от нас истинското изцеление: търпение, честност и единение със собствените ни корени.“ Това пише д-р Кришна Атал в блога си още преди 4 години.
Според него „Маслиново дърво“ (едно от заглавията, с които е известна продукцията) не е просто художествен сериал - той е културен феномен, който изважда на светло невидимите нишки на трансегенерационната травма и ги прави достъпни за милиони хора по света. Продукцията успява по изключително поетичен, но и точен начин да илюстрира фундаменталната максима на Берт Хелингер: „Миналото не е отминало, то продължава да живее в нашите деца.“
На 28 юли 2022 г. тръгва първият сезон. Сериалът променя отношението на милиони към турското филмопроизводство, както и към семейните констелации. През юни тази година излязоха по Netflix и осемте епизода на последния, трети сезон.
Сниман е в Айвалък и околностите. Самото място, веднага след старта на сериала, привлича десетки хиляди туристи, защото наистина е с магични гледки и енергия. „Айвалък функционира като рестартиране на нервната система. Когато излезете от рутината, става по-лесно да забележите това, което обикновено пренебрегвате“, коментира водещ констелатор избора на екипа за място на действието.
Снимка: Радослав Ботев, Wikimedia Commons
Рейтингът на сериала в Imdb e 7,4. Автор на сценария е Нуран Еврен Сит - писателка и продуцент.
Сериалът „Другото Аз“ на Netflix поставя работата със семейни констелации в центъра на лечебния си сюжет. При този метод хората в група представляват членовете на семейството и динамиката, а моделите се появяват чрез разположението и емоционалния резонанс, пише dizidoktoru.com.
Изследванията на травмите ни дават обоснован паралел: стресът оформя нервната система, а битието на поколенията и семействата привнасят определена доза драматичност към емоционалната заплаха. И не, не става дума за съдба, а за готовност към промяна. Тялото ви може да реагира на опасност, за която е научило чрез семейството, а не чрез пряк опит, уточнява dizidoktoru.com.
Сериалът е романтичен, но по-дълбоката тема е как желанието може да се преплете с нерешена човешка история от миналото. Мозъкът често предпочита познати емоционални климати, защото те са предвидими. Ето защо някои хора бъркат тревожността с химията и спокойствието със скуката. Сериалът прави тази неудобна истина видима, без да поучава.
Сюжетът брилянтно илюстрира трите основни закона на Хелингер – Принадлежност, Йерархия (Ред) и Баланс. Историята на Лейла и нейния панически страх от вода, обвързан с удавянето на нейна прародителка, е учебникарски пример за „сляпа любов“ – феноменът, при който един потомък несъзнателно казва: „Аз ще страдам/умра вместо теб или като теб“.
Ярко и без излишества е представено и феноменологичното поле (Полето на знанието). Начинът, по който непознати хора (представители в кръга на терапевта Заман) започват да усещат емоциите, физическите симптоми и страховете на предците на този, чиято история се анализира, е изобразен точно както това се случва в стотиците хиляди групи за констелация по света. Това е така нареченото „морфично поле“, в което констелаторите работят ежедневно.
Връзката между тяло и родова памет е болезнено красиво разкрита в образа на Севги, която успява да преодолее тежко онкологичното заболяване. Изниква важният въпрос за психосоматиката и родовата лоялност - как тялото крещи това, което душата е скрила или премълчала.
Лечебните фрази в сцените, в които героите се изправят пред своите предци, докосват същината на хелингеровия метод. „Виждам те“, „Приемам твоята съдба“, „Моля те, погледни с благословия на мен, ако аз живея щастливо“ - това са фразите, които възстановяват реда в семейната система.
Нека си припомним няколко от прозренията на главната героиня във филма - хирурга Ада.
***
Може ли миналото ни да се съхранява някъде, дори и да не го помним? Черната кутия никога не губи данните, запаметени в нея, независимо колко удара понася. Нашето минало е точно такова. Вкусовете, ароматите, моментите, всички те чакат точното време, за да си спомним за тях. Може ли миналото все още да ни влияе, дори и да го забравим?
***
Може би има само една причина, поради която избираме да преживяваме миналото отново и отново. Това е Любовта. Дълбокото възхищение и подсъзнателната любов, която изпитваме към душите, които са били преди нас. Може би затова неосъзнато скърбим за преждевременните им заминавания...
***
Може би любовта всъщност има лечебен ефект. Когато избереш да обичаш и да бъдеш обичан - започваш да се изцеляваш. Или може би простото обвързване с другите може да те излекува. Дори с цената на това да се криеш от собствените си рани. Или може би започваш да се изцеляваш, когато поемеш отговорността за последствията от изборите си?
***
Може би някои от нас се доближават до изцеление, когато се помирят с миналото си. Земята, в която сме родени, страната, в която живеем, езикът ни, религията ни, расата ни, културата, мястото, където се грижим за семействата си - всичко това се слива и оставя отпечатък върху живота и телата ни. И тези отпечатъци са единствени и изключителни за всеки един от нас. Затова и терапията е специфична всеки индивид.
***
Всички трябва да сме благодарни на нашите предци и за даровете, които са ни оставили.
***
Всички ние постоянно си измисляме извинения, защото е по-безопасно. Това ни помага да избегнем поемането на отговорност за това, което чувстваме или не чувстваме, отново и отново, извинения. Това правят хората.
***
Наистина ли да имаш семейство означава, че независимо какво се случва, ще се държим заедно? И ако не сме заедно губим ли тази връзка със семейството си? Може би да имаш семейство означава да приемем безусловно всички наши близки? Да ги приемаме такива, каквито и да са, където и да са.
***
Може би вместо да реагираме с гняв и отрицание на нещастията и злодеянията, извършени волю или неволю от поколенията, трябва да се запитаме как можем да допринесем за умиротворението на тъмнината от миналото в собствения си живот. Да се замислим какво можем да направим, за да се станем по-добри? Защото без значение какво се е случило в миналото, трябва да помним, че всички имаме свободна воля.
