Корицата на първото издание на „Полет над кукувиче гнездо“ (1962), дело на Пол Бейкън, и портрет на Кен Киси от фотографа Ханк Кранцлер. Източник на двете изображения — Wikimedia Commons (Heritage Auctions)
„Полет над кукувиче гнездо“ е писана за дипломна работа в университета Станфорд, където Кен Киси завършва специалност художествено писане. С нея той преобръща представата на света за нормалност и свещена лудост, за мъдрост и суета, за психични болести и здраве, за непреходните човешки ценности.
През 1959 г. става доброволец в правителствена програма за изследване на наркотични средства. Участва в опити с ЛСД, мескалин и други. Докато работи като санитар в една психиатрична болница получава халюцинация - привижда му се едър индианец, който мете пода. Това видение се превръща в един от най-ярките образи в най-известната му творба, публикувана през 1962 г.
Киси е роден на 17 септември 1935 г. и умира на днешната дата преди 25 години. Оставя в световната литературна съкровищница освен „Полет над кукувиче гнездо“ и „Понякога страхотна идея“, „Песента на моряка“, „Съдбовен кръг“ и докемунтална проза.
- Просветлени ставаме не като се откъснем от света, а като влезем в него... Трябва да се настроим дотолкова, че да можем да яздим вълните на съществуването си и никога те да не ни преобръщат, защото ние се превръщаме във вълни.
- Не можеш да бъдеш истински силен, докато не видиш забавната страна на нещата.
- Трябва да се смееш на нещата, които те нараняват, само за да запазиш равновесие, само за да не те подлуди светът.
- Човек трябва да се научи да съжителства с другите хора преди да се научи са съжителства със себе си.
- Когато махнеш сянката, се разкрива прелестният свят.
- Хората излизат от кожата си, а в един прекрасен ден не могат да се върнат обратно.
- Това не съм аз, това не е моето лице. Не бях аз дори когато се опитвах да бъда това лице. Дори не бях истински себе си. Просто бях такъв, какъвто изглеждах, такъв, какъвто хората искаха.
- Звездите близо до луната бяха бледи. Те ставаха по-ярки и по-смели, колкото повече се отдалечаваха от кръга светлина, управляван от гигантската луна.
- Този, който не марширува в крак, чува друг барабан.
- Засадете градина, в която растат странни растения и цъфтят мистерии.
- Имаше избор: можеше или да се напрягаш и да гледаш нещата, които се появяват пред теб в мъглата, колкото и болезнено да е, или можеше да се отпуснеш и да се потопиш в себе си.
- Той знае, че няма по-добър начин на света да раздразниш някого, който се опитва да ти затрудни живота, от това да се държиш така, сякаш не те притеснява.
- Хората мислят, че любовта е емоция. Любовта е здрав разум.
- Трябваше да продължа да се правя на глух, ако изобщо исках да чувам.
- Можем да преброим колко семки има в ябълката, но не и колко ябълки има в семката.
- Вземи това, което можеш да използваш, и остави останалото да мине.