favorites basket
user
Изкуство20 ноември 2026

Духовните чудовища видимо с нищо не се отличават от останалите

74 години от първия тираж на „На изток от рая“

Плакат на филма на „На изток от рая“, 1955, реж. Елия Казан, Източник: Warner Bros. /
Плакат на филма на „На изток от рая“, 1955, реж. Елия Казан, Източник: Warner Bros. / Wikimedia Commons (обществено достояние)

Имаме ли свободна воля и възможност да творим собствените си съдби, или сме обречени да разиграем предварително определена история, написана от сили извън нашия контрол? Да, хората могат да избират дали да грешат, или не. Това е главното послание на Джон Стайнбек в знаменития му роман „На изток от рая“ – книга, която признава влиянието на наследствените черти и характеропатии, но в крайна сметка твърди, че хората притежават свободна воля и силата да избират доброто пред злото.

Точно в тези дни на ноември през 1952 г. „На изток от рая“ заема първото място в класацията за най-продавани книги на The New York Times. А само месец-два преди това критиците излизат с унищожителни рецензии, че това е семпъл роман без особени художествени достойнства, със слаби библейски препратки със съмнително тълкувание. Книгата излиза на 19 септември 1952 г. в САЩ от издателство Viking Press, като освен масовия тираж е пуснат и специален колекционерски тираж от едва 1500 броя - всяка книга от него е подписана лично от автора.

Днес „На изток от рая“ е преведен на десетки езици, издаван и преиздаван в милионни тиражи по целия свят. Поставян по театрални сцени, заснеман за киното и телевизията, адаптиран в мюзикъли и балети, изучаван в училища и университети – романът продължава да вълнува читателите и в нашето размирно и уж презадоволено време. На български език книгата излиза през 1976 г. в блестящия превод на Кръстан Дянков.
  • „Можеш“! Ами това прави човека велик, това му дава статут сред боговете, защото в своята слабост и мръсотия... той все още има великия избор. Той може да избере своя път, да се пребори с него и да спечели.
  • И сега, когато не е нужно да бъдеш перфектен, можеш да бъдеш добър.
  • Една силна жена може да е по-силна от един мъж, особено ако случайно носи любов в сърцето си. Предполагам, че една любяща жена не може да бъде сломена.
  • Вярвам, че има една история на света, една единствена... Хората са хванати в капан - в живота си, в мислите си, в глада и амбициите си, в алчността и жестокостта си, а също и в добротата и щедростта си - в мрежа от добро и зло... Няма друга история. Човек, след като е изтупал праха и стърготините от живота си, ще му останат само трудните, ясни въпроси: 
  • Гордееш ли се с болката си? Кара ли те тя да изглеждаш могъщ и трагичен? ... Ами, помисли си. Може би играеш роля на голяма сцена, където само ти си публика.
  • Има повече красота в истината, дори и да е ужасяваща красота.
  • Понякога човек иска да бъде глупав, ако това му позволява да направи нещо, което умът му забранява.
  • Би било абсурдно, ако не разбирахме нито ангелите, нито дяволите, тъй като ние сме ги измислили.
  • Злото трябва постоянно да се преражда, докато доброто, добродетелта е безсмъртна. Порокът винаги има ново, свежо, младо лице, докато добродетелта е почитаема, както нищо друго на света.
  • Когато човек каже, че не иска да говори за нещо, той обикновено има предвид, че не може да мисли за нищо друго.
  • Почти няма човек на света, който да не храни апетити, да няма подбуди, стимулиращи вълнения, островчета на самолюбие и склонности, прикътани току под повърхността. Хората обикновено или обуздават своите страсти, или им се отдават скришно.
  • Човек без думи е човек без мисъл.
  • Ужасно е да не бъдеш обичан. Това е най-ужасното нещо на света... Прави те лош, насилствен и жесток.
  • Трудно е да се откажеш от дълбоко рутинния живот, дори и да го мразиш.
  • Нашият вид е единственият творчески вид и има само един творчески инструмент - индивидуалния ум и дух на човека. Нищо никога не е било създадено от двама души. Няма добри сътрудничества, независимо дали в музиката, в изкуството, в поезията, в математиката, във философията. След като чудото на сътворението се случи, групата може да го изгради и разшири, но групата никога не изобретява нищо. Ценността се крие в самотния ум на човека.
  • В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища - видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
Източник

ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.