Подкрепете ни!




ИнтервюМария Ценкова / 12 май 2019

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Снимка: Анастас Чобанов
Снимка: Анастас Чобанов
Иван Шопов, известен още като Balkansky и Cooh, е добре познат на българската електронна сцена у нас. Той е един от творците, които смело навлязоха в дебрите на родния фолклор, за да го представят на публиката под една по-различна форма с помощта на електронен звук, в чиито води Иван се чувства най-добре.
Преди две години, заедно с певиците от вокалната фолклорна група Авигея, той създава албума „Канатица”. След успеха му екипът се събира, за да го представи отново, но този път под формата на ремиксирани парчета с участието на редица артисти от България и света. Повече информация за албума, създаването му и предстоящото му представяне пред родна публика, четете от интервюто ни с Иван.

Разкажете нещо повече за новото издание? Как ви дойде идеята да ремиксирате парчетата от оригиналния албум и то с помощта на гост диджеи?
Идеята ми дойде, след като се свързах с музиканта Clockvice от Швеция, за да му благодаря за вдъхновението, което ми даде той за звуците в оригиналната версия на „Чичовите Конье”, която е в албума „Канатица”. Казвайки му това се запитах, кой ли може да направи нова версия на тази композиция и веднага ми хрумна да го попитам за това. Оттам започнах да питам и други вдъхновяващи електронни музиканти дали ще направят нови версии на оригиналните композиции и така стигнах до все по-голяма селекция от изпълнители. В началото всички бяха чужденци, но в един момент реших, че искам да чуя ремикси и на български съвременни музиканти. Аз също направих няколко, но с различните ми псевдоними.

Как точно записахте парчетата от албума? Сигурно не е лесно да се организират толкова различни хора?
Моята задача беше да потърся хората и да им изпратя оригиналния албум, за да си изберат по едно парче. Накрая остана най-сложното – да се подреди цялата нова музика логично и да стане хомогенен запис.

А самите певици от Авигея как приеха идеята български народни песни да бъдат представяни по този начин?
Мисля, че за тях това беше много добра възможност да достигнат до по-голяма публика  и повече млади хора да разберат за фолклорното пеене и неговите красоти. Включиха се с ентусиазъм и готовност за експерименти. С времето всички разбрахме, че си е заслужавало.

Как подбирате самите песни, които да миксирате?
Песните идваха основно като предложения от момичетата от Авигея, а аз избирах от тях в зависимост в каква електронна естетика могат да бъдат предадени най-добре. За мен родопските песни са много специални и се радвам, че имаме и такива в албума. С Авигея преоткрих фолклора от района на софийското поле и се потопих в красотата му.

Скоро се върнахте от участия в САЩ и Канада, на който представихте албума. Как беше приет там?
Много добре, както от българската публика, така и от американската. Хората бяха много отворени и приеха нашите версии на фолклора с радост и положителна енергия. Очакват ни да отидем пак, като този път се надявам да посетим повече градове.

Дали публиката тук има интерес към подобен тип проекти и изобщо към българския фолклор?
Мисля, че в момента интересът е огромен и публиката тук приветства радушно всички подобни проекти. Това води до все повече нова музика с адаптация на българския фолклор. Все по-често млади електронни музиканти пробват да миксират фолклор в музиката си и така да вплетат нещо уникално в стиловете си. Това е чудесно, защото така фолклорът, дори и леко променен, има шанс да се запази за по-дълго време и да бъде слушан от повече млади българи.

Какво е точно това, което ви провокира да изберете българския фолклор за поле за изява и точно по този начин?
Аз съм израснал в гр. Троян и като дете често обикалях планините в района с баща ми и винаги, когато се качвах на някой връх или по-високо място, си мислех как ли звучи България погледната отвисоко. Когато чух за първи път кавала на Теодосий Спасов, разбрах какъв звук съм търсел. Така става и когато слушам българските гласове и музиката на предците ни. Тя ме кара да се чувствам у дома и да се усещам смирен и уверен, че това, което правя, има смисъл и за следващите поколения.   



Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове направиха общ проект – мислите ли, че това е начин българският фолклор да се запази жив?
Да, смятам, че всеки един такъв проект, който помага на българския фолклор да се разпространява извън границите на България, допринася за неговото запазване. Колкото повече хора познават родината ни, толкова повече възможности ще има за културата тук да се развива и да достига до нови места по света.

Занапред дали ще наблягате повече на фолклорната линия или на електронната?
За мен бъдещото творчество със сигурност ще е насочено към българския фолклор, но по-разширено чрез смесването му с чуждестранни музиканти. Електронната част от творчеството ми също се разширява, търсейки и експериментирайки в нови стилове и посоки. Най-важното за мен е да си създавам сам по-високи цели, за да не спирам да се движа напред.

Ако „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска в момента е в космоса, мислите ли, че подобна съдба би могла да споходи парчетата от албума? Доближава ли се електронният прочит на българските народни песни повече до космическото, отколкото оригинала?
За този въпрос може би трябва да попитаме екипа, който е подбрал музиката за тази космическа плоча, но според мен електронният прочит може да помогне на въображението да достигне доста далеч.

Какво да очаква един случайно попаднал на бъдещия ви концерт слушател?
Концертът на 18-ти май ще бъде едно пътешествие през съвременната българска музика, което ще ви преведе през много различни цветове на звука, през много картини. С момичетата от Авигея ще ви доразкажем историята за космическата одисея на българската фолклорна музика и колко далеч можем да полетим с нея, като добавим и добре премерено клубно звучене.


Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

„В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

„В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: „Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: „Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци