Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите
Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

снимки: Добрин Кашавелов и архив
Защо Конституцията е толкова важна и до каква степен гарантира тя нашите права? И не е ли заложена в нейния генезис идеята, че свободата всъщност е имагинерно понятие? Това са само част от темите, които обсъдихме с прависта Анастас Пунев, който се постара думите му да не звучат прекалено сухо и често неразбираемо за простосмъртните, както сме свикнали от други негови колеги.
Какво всъщност е Конституцията и защо тя е толкова важна наистина?
В технически смисъл Конституцията е закон, който служи като коректив на обикновените закони и ни пази донякъде от техните грешки. Но Конституцията е и най-близкото нещо до обществен договор, с което разполагаме. Съгласието да живеем заедно като общност при определени правила се формулира най-ясно именно в този документ и то малко или много разграничава държавите от териториите, които в правото наричаме „сговор на картографи”. Не на последно място, Конституцията е много важен маркер за историческото развитие на един народ.

Как се промени генерално Конституцията през десетилетията? Доколко е запазен духът на Търновската?
Още през XVIII век Джеферсън предвижда, че обичайният живот на една Конституция ще бъде около 20 години, защото тя принадлежи на живите, а не на мъртвите. Прогнозата му се оказва поразително точна – наистина статистиката показва, че средният живот на конституциите по света е точно толкова. Накратко – Конституцията се променя според хората повече, отколкото обратното.
Създателите на социалистическите конституции също са го знаели и затова Съветската конституция гарантира свобода на словото и печата, макар че на практика не е имало нищо подобно. Да, всеки закон в крайна сметка е един цинично волунтаристичен акт, но при Конституцията в най-голяма степен е запазена гражданската нетърпимост към пакостите на властта.
На първо място, устройството на държавата налага едни теми да са по-важни от други. Във федерални държави като САЩ и Германия отношението между централната власт и отделната регионална единица е обект на много подробни уговорки, докато у нас подобен проблем няма. Друго възможно разграничение е на по-бъбриви и по-обрани Конституции – в това отношение българският основен закон гарантира практически всички съществени индивидуални права. Като цяло действащата Конституция от 1991 г. е добра и въпреки някои свои дефицити е трудно да бъде обвинявана в тежки недъзи, но изминалите 30 години показват както склонността на законодателя да я заобикаля, така и липсата на достатъчно добър контрол за спазването й от Конституционния съд, нашумял с не едно и две спорни решения.
В тази връзка Конституцията не е ли по-скоро едно противоречие? От една страна определя границите на човешката свобода в едно общество, но от друга също поставя граници?
Проблемът с противоречието се появява, когато обществото не може да прецени правилно тежестта на своите права, както и границите на държавната намеса. Това се видя много ясно през пролетта, когато на крилете на пандемията някои държави се опитаха да изкривят обществения договор, като ограничат индивидуални права – често напълно несъразмерно, но въпреки това формално законно.

Във връзка с горния въпрос – доколко в едно демократично общество човек може да се чувства свободен? Постоянно имаме ограничения, наказания, контролират ни и т.н?
Американската конституция е сочена като романтичен документ - всички са равни. Каква е истината, не се ли преекспонира прекалено много тази идея за равенство и братство – крайно далеч от реалността?
Какво е мнението ви за предложените сега промени в Конституцията? Дали наистина някои от тях са стойностни или са по-скоро породени от „злобата на деня”?
Бившият конституционен съдия Благовест Пунев твърди, че не е хубаво да се намалява броя на депутатите (десетилетия горещо дискутирана тема), поради опасност от прекален лобизъм. Какво е вашето мнение?
Какво бихте променили вие в Конституцията, ако имахте властта да го направите?
Част от идеите съм споделил в този текст. Накратко – без да смятам някоя от тези промени за особено революционна или гарантираща успех, необходимо е съдебната система да спре да се кадрува от политици и професионалната общност да има решаващо мнозинство в нея. Смятам, че нито един член на ВСС не следва да бъде избиран, ако не се ползва с доверие сред магистратите, които най-добре познават своя човешки материал.
По отношение на прокуратурата не съм привърженик на бомбастичните очаквания как ще сменим някакъв текст, бил той и в Конституцията, и изведнъж ще решим проблемите с манталитета, но пътят трябва да е към по-ясна отговорност на отделния прокурор и съответно по-голяма свобода от началника в йерархията.

Анастас Пунев е адвокат и доктор по право, главен асистент в Софийския университет „Климент Охридски“, автор на публикации по различни въпроси на правото. Участва в превода и редакцията на „Сборник с избрани решения на Федералния конституционен съд на Германия” (2019).

Безсмъртието е в безусловната любов
Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!
Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота
Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България

Не ти откриваш йога, йога открива теб
Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax

Посредникът между два свята
Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”
Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната

Искаме отговори!
От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е
Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Да обичаш и да загубиш Милен Цветков

Чистим Авгиевите обори
Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“
Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!
Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му
С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака
Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад
Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето
Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова