Подкрепете ни!




ИнтервюНайден Колчев / 16 октомври 2020

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите

Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

снимки: Добрин Кашавелов и архив
снимки: Добрин Кашавелов и архив
Защо Конституцията е толкова важна и до каква степен гарантира тя нашите права? И не е ли заложена в нейния генезис идеята, че свободата всъщност е имагинерно понятие? Това са само част от темите, които обсъдихме с прависта Анастас Пунев, който се постара думите му да не звучат прекалено сухо и често неразбираемо за простосмъртните, както сме свикнали от други негови колеги.

Какво всъщност е Конституцията и защо тя е толкова важна наистина?
В технически смисъл Конституцията е закон, който служи като коректив на обикновените закони и ни пази донякъде от техните грешки. Но Конституцията е и най-близкото нещо до обществен договор, с което разполагаме. Съгласието да живеем заедно като общност при определени правила се формулира най-ясно именно в този документ и то малко или много разграничава държавите от териториите, които в правото наричаме „сговор на картографи”. Не на последно място, Конституцията е много важен маркер за историческото развитие на един народ.



Как се промени генерално Конституцията през десетилетията? Доколко е запазен духът на Търновската?
Търновската конституция е суспендирана след едва две години (макар и после да е възстановена), така че може да кажем, че през годините е запазен единствено духът да... не се спазва Конституцията. Връщам се на предишния въпрос – Конституцията е важна, защото дава много ценни поуки за политическата ни история, стига да искаме да прогледнем за тях. В случая с Търновската конституция – илюзията, че един объркан народ може да борави със свободата си пет века по-късно, катастрофира моментално, независимо от просвещенската вяра в разума, пронизваща този откровено либерален за времето си документ.
Още през XVIII век Джеферсън предвижда, че обичайният живот на една Конституция ще бъде около 20 години, защото тя принадлежи на живите, а не на мъртвите. Прогнозата му се оказва поразително точна – наистина статистиката показва, че средният живот на конституциите по света е точно толкова. Накратко – Конституцията се променя според хората повече, отколкото обратното.
Конституцията е главният закон, но всъщност той не се ли пише от силните на деня? За пример Конституцията по време на комунистическия режим?
В България има едно смесване на понятията за политическо и партийно, тоест ако кажем, че дадено решение е политическо, зад него едва ли не надничат конюнктурните интереси на парламентарно представените партии. В действителност законодателните решения често са политически (освен ако не се преписват европейски директиви за минималното количество светлина за бозаещите прасета), а в случая с Конституцията това достига своя връх – никой друг акт на държавната власт не е изпълнен с толкова много ценностни твърдения. Затова и ако суверенът бъде обран перфидно с помощта на някой „обикновен“ закон, приет в седмицата между Коледа и Нова година, това може да мине, но по-трудно ще мине, ако в Конституцията запишат, че може да има еднополови бракове или че не сме социална държава. Причината е, че за разлика от други закони, в Конституцията има поне претенция да се говори от името на всички, а и ролята й е не само да урежда настоящето, но и да обещава определено трайно бъдеще, което налага въвличането на по-широки групи от граждани.
Създателите на социалистическите конституции също са го знаели и затова Съветската конституция гарантира свобода на словото и печата, макар че на практика не е имало нищо подобно. Да, всеки закон в крайна сметка е един цинично волунтаристичен акт, но при Конституцията в най-голяма степен е запазена гражданската нетърпимост към пакостите на властта.
Вие сте запознат с конституционното право на други държави и особено на Германия. Какви са приликите и разликите между нашата Конституция и тази на другите страни?
На първо място, устройството на държавата налага едни теми да са по-важни от други. Във федерални държави като САЩ и Германия отношението между централната власт и отделната регионална единица е обект на много подробни уговорки, докато у нас подобен проблем няма. Друго възможно разграничение е на по-бъбриви и по-обрани Конституции – в това отношение българският основен закон гарантира практически всички съществени индивидуални права. Като цяло действащата Конституция от 1991 г. е добра и въпреки някои свои дефицити е трудно да бъде обвинявана в тежки недъзи, но изминалите 30 години показват както склонността на законодателя да я заобикаля, така и липсата на достатъчно добър контрол за спазването й от Конституционния съд, нашумял с не едно и две спорни решения.

В тази връзка Конституцията не е ли по-скоро едно противоречие? От една страна определя границите на човешката свобода в едно общество, но от друга също поставя граници?
Това противоречие не е присъщо само на Конституцията, а на цялото право – искаме да сме свободни, но свободата ни може да бъде гарантирана само от другите хора, от които искаме да сме свободни. По тази причина най-големият вдъхновител на Американската конституция – Джон Лок, обръща внимание, че отношенията между народа и властта са по-скоро договорни. Както при всяка сделка, ключово е да има ясно изразено съгласие и взаимна полза за двете страни, като гражданите отстъпваме единствено някои свои права, без които може да живеем, за сметка на защитата на други, по-ценни (като правото на собственост), от държавата.
Проблемът с противоречието се появява, когато обществото не може да прецени правилно тежестта на своите права, както и границите на държавната намеса. Това се видя много ясно през пролетта, когато на крилете на пандемията някои държави се опитаха да изкривят обществения договор, като ограничат индивидуални права – често напълно несъразмерно, но въпреки това формално законно.
Затова в теорията се говори за „фактическа Конституция“ – онова, което не е писано в текста на Конституцията, но въпреки това отговаря на действителните взаимоотношения между граждани и държава. Тъжната равносметка е, че въпреки изобилния каталог от права по закон, в България те масово не се познават и защитават, а Стокхолмският синдром към държавата, която ще „даде“, съвсем не си е отишъл.



Във връзка с горния въпрос – доколко в едно демократично общество човек може да се чувства свободен? Постоянно имаме ограничения, наказания, контролират ни и т.н?
На този въпрос трябва да отговори първо психологията, а след това още няколко науки, преди да стигнем до правото. Но като юрист мога да кажа, че е измамно да очакваме чувството за свобода да се пръкне от общуването с държавата. За мен държавата придобива смисъл единствено в теория като тази на Лок – необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода. Колкото до свободата, тя може да бъде открита в частния живот.

Американската конституция е сочена като романтичен документ - всички са равни. Каква е истината, не се ли преекспонира прекалено много тази идея за равенство и братство – крайно далеч от реалността?
Преекспонира се, тъй като не се схваща контекстът на това изречение на Джеферсън. Няма нищо романтично да се говори за равенство между хората, когато повечето бащи основатели на Щатите са били робовладелци, разбира се. Идеята на Джеферсън се основава не на индивидуалната свобода, както сега си мислим, а на правото на американците като колектив да имат своя собствена равноценна държава. Това право впрочем също се поражда заради неизпълнен договор – в случая с британския крал Джордж III. Колкото до романтичната идея – връщам се към тезата ми, че Конституцията е документ, в който се говори и за бъдещето, така че не е никак странно или лошо да има романтика, стига да не доведе до наивност, особено при формулиране на целите. Първата френска Конституция, която е пълна с гръмки фрази за равенството и братството, преживява около година, докато американската, уж създадена за временно ползване, е все още действаща.

Какво е мнението ви за предложените сега промени в Конституцията? Дали наистина някои от тях са стойностни или са по-скоро породени от „злобата на деня”?
Проблемът е, че няма как да вярваме дори на стойностните идеи, защото волята на правителството да ги предложи, за да не сдаде властта, е прозрачна – впрочем чудесен тактически ход от политическа гледна точка. Сега всеки кибик има своя звезден шанс да каже какво мисли по въпроса, така че очаквам нивото на екзотика да се вдигне. Отвъд факта, че Конституция не се предлага като изненада за цялото общество в пика на политическа криза, както и липсата на професионалисти (поне при управляващите) за подобно начинание, ще кажа, че има миш-маш от всичко – смислени идеи като намаляването на мандатите на „тримата големи“ (главния прокурор, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд), интересни идеи с опасна липса на детайли като пряката конституционна жалба, както и откровени глупости. Но всяко обсъждане на тези теми е безплодно, така или иначе – ясно е, че проектът няма да събере гласове за свикване на Велико народно събрание и че няма да го видим повече никога.

Бившият конституционен съдия Благовест Пунев твърди, че не е хубаво да се намалява броя на депутатите (десетилетия горещо дискутирана тема), поради опасност от прекален лобизъм. Какво е вашето мнение?
Аргументът за по-ниска цена на купения глас е правилен, но трябва да се съобразят и други фактори. В момента има достатъчно парламентарна работа за 240 депутати, но те не я вършат по една или друга причина. Същевременно няма как да се спори с аритметиката – 240 депутати са предвидени при по-различна демографска картина, а буквалната липса на хора води до все по-слабо представителство, особено в по-малките областни центрове, които са направо феодализирани. Натрупването на тези аргументи води до извод, че намаляването на депутати не е толкова лоша мярка, ако има анализ на различни варианти и ако е комбинирано с преизчисляване на сегашните избирателни райони. Със сигурност има много по-конкретна и наложителна работа в посока изборно законодателство – най-вече чрез заличаване на мъртвите души от списъците, въвеждане на електронно и машинно гласуване, както и въвличане на българската диаспора в гласуването чрез създаване на отделен избирателен район „Чужбина“.

Какво бихте променили вие в Конституцията, ако имахте властта да го направите?
Част от идеите съм споделил в този текст. Накратко – без да смятам някоя от тези промени за особено революционна или гарантираща успех, необходимо е съдебната система да спре да се кадрува от политици и професионалната общност да има решаващо мнозинство в нея. Смятам, че нито един член на ВСС не следва да бъде избиран, ако не се ползва с доверие сред магистратите, които най-добре познават своя човешки материал.
По отношение на прокуратурата не съм привърженик на бомбастичните очаквания как ще сменим някакъв текст, бил той и в Конституцията, и изведнъж ще решим проблемите с манталитета, но пътят трябва да е към по-ясна отговорност на отделния прокурор и съответно по-голяма свобода от началника в йерархията.
Извън темата за съдебната система смятам за необходимо да се върви към по-силна децентрализация на общините, за да управляват местния живот по-качествено. Като цяло за мен са добре дошли всякакви мерки за по-голяма свобода на индивидуално и комунално ниво. Безграничният популизъм на правителствата пък ме кара да си мечтая за конституционно закрепена фискална дисциплина, при която например не може да се надвишава определено ниво на бюджетен дефицит.



Анастас Пунев
е адвокат и доктор по право, главен асистент в Софийския университет „Климент Охридски“, автор на публикации по различни въпроси на правото. Участва в превода и редакцията на „Сборник с избрани решения на Федералния конституционен съд на Германия” (2019).
По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му Интервю

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му

С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака Интервю

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака

Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.