Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Разкажи ни малко повече за себе си? Коя е професията ти, от какво семейство идваш?
Поздрави на читателите на Списание 8, което винаги ми е било сред най-симпатичните и сред подпомагащите общото ниво на знанието в България! Роден съм през 1977 година в София, семейството ми е с разнообразни профили – баща, специалист по опазване и реставриране на паметниците на културата и майка – дългогодишен медицински работник. По професия най-много съм се изявявал като спортен журналист, но по-добре е да се определя като „куизър“, след като най-големите ми успехи са в тази сфера и в ред телевизионни и други състезания.

Откъде идва страстта ти към „България преди” и твоите задълбочени познания по теми като българска музика от 60-те и 70-те, българско кино и театър?
Със сигурност любовта ми към миналото бе обусловена от двамата ми дядовци – самите те любители на миналото. От малък те ме насочиха да обичам пожълтелите страници на книгите и вестниците, да се стремя да зная повече и да вярвам, че това ще ми помогне в живота по-нататък. Това бе предпоставка и за историческото ми образование в Софийския университет, а пък от ранните ми години част от хобитата ми се оказаха именно българското кино, театър и музика. Имал съм възможността да наблюдавам много от гигантите ни в тези области и истински съм ги обичал.

Странно ми е, че по-възрастните от мен често ги забравят, а след като не препредават достатъчно тези имена на следващите поколения, то съвсем естествено се получава и културната пропаст на нашето съвремие.

При мен обаче няма никакъв шанс някой от големите ни актьори, певци, писатели да бъде неглижиран, дори отдавна да не е сред нас.

Всеки е имал мечти в ранните години на живота си. Моите бяха да бъда археолог, детектив, спортен журналист или музикант в рокгрупа. В известен смисъл успях да осъществя под една или друга форма тези си детско-юношески фантазии, така че не съжалявам ни най-малко за моето развитие. Според много хора, които ме познават, бих бил добър учител, но се опасявам, че нямам нужните нерви за тази иначе благородна професия, която обаче позагуби авторитет в годините след настъпването на демократичните промени. Следващите поколения ми се струват все по-неразбираеми. И все пак съм сигурен, че не бих се опитал да бъда юрист или лекар, много усилия се изискват за успех на тези позиции, пък възвръщаемостта е почти никаква. Но и никога не се отписвам като потенциал, примерно за радиоводещ. Вероятно ми предстоят още интересни приключения и занапред!

Правиш ли усилия и упражнения, чрез които да развиваш паметта си?
Нищо по-специално от обикновеното четене, гледане и слушане.

Разбира се, винаги съм се стремил да се обогатя с нещо съдържателно, ако не науча поне три нови неща за ден, все едно е минал напразно.

Винаги съм се стремил да участвувам в разнообразни куизове, колкото и късно те да стъпиха на наша почва. В последните години обаче фокусът им се поизмести към по-малко познавателни теми за сметка на изискуемите от масата ситкоми, Харипотъровци и Игри на троЛове. Такива тематики не могат да създадат добри играчи.

Стараеш ли се да запаметиш всеки факт, новина, име, които срещаш в ежедневието си с идеята, че може да ги ползваш в състезания?
Напук на хората, които смятат огромното количество от новопридобитите знания за излишни и ненужни, при мен те в един момент винаги могат да се окажат полезни. Ясно е, че няма човек, който да може да знае всичко, но поне за обща култура е желателно да има някакъв по-широк кръгозор. В нашето съвремие състезанията са много удобен начин за индивид, който няма време да се самообразова, да получи набързо няколко факти, които да му са нужни след 10 или 15 години и тогава да си каже, че е имало смисъл да гледа или да играе.

Много от зрителите на предаването коментират в социалните мрежи, че си отпаднал нарочно, предал си се. Имаше ли момент, в който обмисляше да се оттеглиш нарочно преди да „досадиш” на зрителите?
Винаги се търсят някакви конспирации, но оттеглянето ми дойде в най-възможния удачен момент, когато усещах, че зрителите, които първоначално са ми били почитатели, са се разочаровали от скуката, която носех, както и от шаблоните ми. Аз сам осъзнах в последните няколко предавания, че трябва да се съобразя с телевизионните закони. Отпадането ми бе качествено, исках да ми се случи някоя „Далила“, така и стана! Сега виждам мои почитатели сред самите състезатели, но съм наясно, че тази магия няма да се повтори повече, а и би трябвало да се насоча към други предизвикателства.

Имаше и коментари, че продукцията е решила да сложи край на участието ти. В крайна сметка малшансът ли е причината да отпаднеш или има друга причина?
Малшансът и нежеланието да продължавам да се състезавам, все пак преизпълних всички мои мисии. Не съм търсил славата, а да представя значението на „ненужните“ знания, както ги определят от малцинството, което така и не прозря повече отвъд чисто състезателния елемент.

Дадох теми за размисъл на хиляди хора, доказах много добродетели и буквално бих през лицето съвременната „култура“, съдържаща се в мола, фитнеса и чалготеките.

Продукцията няма как да повлияе по никакъв начин на представянето на даден състезател. Както се видя, след мен печелеше човек, който бе най-гъвкав, без да блести особено и даже изравни рекорда от 11 победи за второто място във вечната ранглиста.
Играх срещу петима състезатели с огромен опит и на ниво „световни шампиони“. Годишни победители от „Минута е много“ срещу мен – нима това не е достатъчен атестат за високи постижения? На повечето от тях познавам лично знанията и възможностите, те бяха и сред най-добре подготвените за ключовия и любим за мен втори кръг. И добавям към тях още трима неизвестни до този момент състезатели, които играха изключително достойно и получиха заслужени симпатии от публиката. За качеството на подбор оставям на зрителите да преценят, има начини лесно да сравнят кой срещу кого и как се е представил.

Смяташ ли, че регламентът на предаването е оптимален? Би ли променил нещо в него, ако имаше тази възможност, така че да е още по-атрактивно за зрителите.
Вероятно бих наказал пасивната игра в трети кръг, но и бих попроменил нивото на първия, който се явява много сериозен тест и не е по силите на много хора, които иначе биха побеждавали с лекота. В крайна сметка предаването е достатъчно добро и в този му вид, което се дължи и на усилията на главния редактор Адриана Иванова, на екипа сценаристи и на изключителния Орлин Горанов!

Има мнения, че предаването разчита единствено на бг носталгията и не е интересно за по-младите, които не се интересуват от черно-бели филми и телевизионен театър (особено!). Твоят коментар?
Тези мнения са абсолютно неаргументирани и идват от малцинство, което няма нито историческо мислене, нито умее да помни и най-важното, което не знае елементарни неща.

Май е време по-младите да излезнат от рамките на неособено съдържателната съвременна култура, която и без това не им дава сериозно количество добродетели и да обръщат поглед назад. Ясно е, че без минало няма бъдеще и колкото повече хора го осъзнаят, толкова би се подобрило тяхното развитие.

Съдейки по отзивите и контактите след края на участията ми, съм успял да стигна и до много от тях и да бъда пример дори и за най-малките. Това винаги ще ме ласкае и е сред най-големите ми успехи като мисия в предаването.
За съжаление, този национален отбор се формира съвсем наскоро и ако нямаше еврокуизшампионат в София през ноември 2019 г. , то едва ли бихме записали и участие. Преди тази сериозна стъпка само веднъж е имало българска следа преди години на същото ниво, но дори не се разбра и какъв е бил резултатът на нашите представители. Благодарение на председателя на Българското куиз общество Димитър Георгиев успяхме да мерим сили с най-големите в жанра. Победители от английската версия на „Стани богат“, професор от Оксфорд и всякакви подобни фигури от Европа и дори САЩ. Силите ни достигнаха за 12-то място от 19 отбора, но пък победихме по-опитните от нас сърби и румънци, което ни зарадва искрено! Стратегиите са винаги на последно място в такива надпревари. Целта е да има разнообразие в знанията на участниците и да се допълват в даването на отговорите, нищо повече. Подготовките са винаги усилени, с въпроси на високо ниво.
Това е въпрос, на който в нашето съвремие вече е добре да се отговаря утвърдително. Който мисли обратното е просто човек, който не обича да чете и се осланя цял живот на роботизиращите точни науки. Дадох добри уроци на хора с техническо и технологично образование, които в момента минават за „интелигентни“, защото просто са с високи заплати и добър стандарт на живот. Показах кой кара влака и на по-младите, които бяха оплаквани всячески от малцината ми критици. Не съм измислил аз регламента на състезанието с този толкова труден за тях втори кръг.

В България всеки, който се отличава по нещо, си намира моментално критици и психоаналитици, това не подмина и мен. Никога обаче не ме е било срам да се боря срещу незнанието, пошлостта и вредното влияние на попфолка по свой начин.

А секси ли е?
Естествено, че сапиосексуалността в един момент ще стане култ, знаех го още навремето. Може би ще успея да кача в моята машина на времето хората с правилния билет.

Дали ще успееш да „монетизираш” този твой успех в предаването било то чрез нова работа, консултантски услуги в забавни предавания и др. ?
Нямам никакви излишни илюзии, защото у нас е по-важно да имаш точните контакти, а пък имам пример в сферите, в които съм работил, до каква ужасяваща уродливост и инфлация води това. Връзките ги е имало още преди България да стане модерна държава след Освобождението, а аз не разчитам никога на тях, нито съм нахален и пробивен. Радвам се повече на възможността да общувам с невероятна палитра от различни, интересни за мен личности, които нямаше да знаят за Мартин и подобните му, ако не бе „Последният печели“. Те са ми най-голямата награда и ги приемам за едно приятно и красиво „монетизиране“. Сред тях има и известни личности, и сходни на мен, и по този начин нанасям тежък удар на някои персони, които си позволяваха да ми правят психопортрети, да ме окачествяват като „асоциален“ и да се подиграват на външността ми.

Човек остава с впечатление, че изпитваш анемоя по отминалите времена в България. С какво те привличат те и в кое десетилетие би живял, ако можеше да избереш?
Изпитвам анемоя по отминалите времена по цял свят. Ако можех, бих изживял 60-те години, епохата на най-великите в музиката – недостижимите и днес Бийтълс, на хипитата, на времената, в които хората са изпълвали със смисъл думата „любов“ и са си подавали ръка друг другиму.

За съжаление, пребивавам в 2021-ва, с всички нейни недостатъци, с низката контракултура, която създава пропасти и не възпитава на нищо следващите поколения.