Посредникът между два свята
Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно

Борис Бъндев е на 26 години и е дете на глухи родители (CODA - Child of deaf adult). В света на тишината, в който неговото семейство живее, има ясни правила. Когато се роди дете, първото, което те правят със свито сърце, е да разберат дали и то ще е „като тях“. Две години родителите на Борис са убедени, че малкият също е глух – защото тряскат врати, вдигат шум, а той не реагира, дори „проговаря“ на техния жестов език. „Отначало са мислели, че не чувам – така започва разговорът ни с Борис, който говори уверено, толкова често е разказвал тази история. – Но разбраха, че съм добре, когато проговорих заради един съсед, който ни идваше на гости.“
Отначало Борис неосъзнато разбира, че съществуват два съвсем различни свята. Единият – на вечната тишина, и другият, който повечето от нас обитават – този на шума, кънтящ навсякъде и с който живеем, без да се замисляме. На Борис му се налага да се превърне в посредник между тях – предстои му дълга борба, в която той ще има своите поражения и победи. „Трябваше бързо да порасна. Просто ситуациите ме принудиха...“ – с вълнение говори младият мъж. Един от най-болезнените спомени, който демонстрира нагледно през какво е трябвало да премине, е разводът на родителите му. „Наложи се аз „да превеждам“, а бях още дете“ - казва Бъндев. - „Сега се справям сам, уверен съм в себе си. Но имам и късмет, че баща ми е пример за мен. Той ме научи никога да не се предавам...“
Огледалото
Постепенно отговорностите се трупат и Борис иска да избяга и да пробва „нещо друго, на друго място“. „В един момент ми дойде в повече и реших да се измъкна. Заминах за Барселона да уча кинорежисура и направих първия си документален проект. Търсех си тема и кауза, снимах неща, които нямаха много общо с мен – например за Израел и Палестина.“
Често говорим как искаме да избягаме от „тази държава“, как „тук не се издържа вече“, но и също толкова често забравяме, че на другото място, в перфектния нов за нас свят, сутрин в огледалото пак виждаме себе си. Защото от своите демони няма как да избягаме, където и да се намираме. И огледалото ще ни ги разкрива винаги. Борис се усмихва: „Между другото, жестовият ми прякор е Огледалото, защото обичам да се оглеждам, суетен съм си“. После събеседникът ни отново става сериозен. „В Испания осъзнах, че това, което ще осмисли живота ми, е да се посветя на кауза, близка до мен. Моята е глухите хора – тук Борис се сепва за миг и бърза да поясни. – Нямам намерение, а и възможност да спася всички, за мен е достатъчно да повлияя на малък кръг от хора – на своите близки, приятели. Да им покажа, че има и добри неща в този свят. Че има по-лек и достъпен начин за преодоляване на житейските трудности. Това е моята кауза.“
Звукът на тишината




Но как се финансира Stray Sheep, получава ли средства от държавата или от частни организации заради своята благородна кауза? „Неее – провлачва Борис. – Никаква. Досега не сме получили нито един лев помощ или спонсорство – изцяло се издържаме от обучения за компании или правим преводи по време на конференции, адаптираме видеа. Смятам, че това е начинът – това ни прави гладни и мотивирани постоянно да търсим подобрения. Много дълбоко вярвам, че да управляваш някаква кауза или социална промяна, изисква същия хъс и отношение, каквито са необходими примерно за да ръководиш успешен бизнес.“

Неловка тишина

Шумно навън
Завършваме срещата си там, откъдето започнахме – за семейството на Борис и за важния въпрос от кой свят ще са неговите деца след време. „Майка ми е родена генетично чуваща. Впоследствие губи слуха си, а баща ми е роден генетично глух. Аз съм взел от гените на майка ми по отношение на слуха. В крайна сметка нося хромозомите и на баща ми и има шанс децата ми да са глухи, но това не ме притеснява ни най-малко.“
Последният ни въпрос към Борис е дали, когато се е прибирал вкъщи като дете, не му е било странно, че е тихо? „По-скоро винаги ми е било странно, че е шумно навън...“...

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“
През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"
Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител
Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“

Безсмъртието е в безусловната любов
Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!
Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота
Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България

Не ти откриваш йога, йога открива теб
Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”
Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната

Искаме отговори!
От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е
Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Да обичаш и да загубиш Милен Цветков

Чистим Авгиевите обори
Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“
Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!
Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му
С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите
Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода