Посредникът между два свята

Борис Бъндев е на 26 години и е дете на глухи родители (CODA - Child of deaf adult). В света на тишината, в който неговото семейство живее, има ясни правила. Когато се роди дете, първото, което те правят със свито сърце, е да разберат дали и то ще е „като тях“. Две години родителите на Борис са убедени, че малкият също е глух – защото тряскат врати, вдигат шум, а той не реагира, дори „проговаря“ на техния жестов език. „Отначало са мислели, че не чувам – така започва разговорът ни с Борис, който говори уверено, толкова често е разказвал тази история. – Но разбраха, че съм добре, когато проговорих заради един съсед, който ни идваше на гости.“

Отначало Борис неосъзнато разбира, че съществуват два съвсем различни свята. Единият – на вечната тишина, и другият, който повечето от нас обитават – този на шума, кънтящ навсякъде и с който живеем, без да се замисляме. На Борис му се налага да се превърне в посредник между тях – предстои му дълга борба, в която той ще има своите поражения и победи. „Трябваше бързо да порасна. Просто ситуациите ме принудиха...“ – с вълнение говори младият мъж. Един от най-болезнените спомени, който демонстрира нагледно през какво е трябвало да премине, е разводът на родителите му. „Наложи се аз „да превеждам“, а бях още дете“ - казва Бъндев. - „Сега се справям сам, уверен съм в себе си. Но имам и късмет, че баща ми е пример за мен. Той ме научи никога да не се предавам...“  

Огледалото
Постепенно отговорностите се трупат и Борис иска да избяга и да пробва „нещо друго, на друго място“. „В един момент ми дойде в повече и реших да се измъкна. Заминах за Барселона да уча кинорежисура и направих първия си документален проект. Търсех си тема и кауза, снимах неща, които нямаха много общо с мен – например за Израел и Палестина.“

Звукът на тишината
Глухите, подобно на слепите, развиват другите сетива компенсаторно. „Да, глухите хора може да не чуват звуци, но са интуитивни, наблюдателни, бързо могат да преценят що за човек си – съгласен е Борис и допълва: – Те следят повече езика на тялото, поведението, имат много добри рефлекси и фотографска памет.“ Тук веднага се сещаме за прякора на Борис – Огледалото. „Да! Това е много интересно – усмихва се Борис. - Твоят би бил Писателя или Голата глава, ха-ха! Често глухите дават прякори на другите от първото им визуално впечатление и те остават за цял живот.“
И така, време е да станем сериозни отново. Жестовият език е основното средство за общуване на глухите хора. Какво представлява той, на какви закони и правила се подчинява? Мнозина от нас са попадали в ситуации, в които се мъчим да обясним на чужденец нещо, при условие че двамата не говорим един и същи език. Опитваме се, жестикулираме и накрая ни писва и махаме досадно с ръка – струва ни се безкрайно сложно. „Основното е да не се притесняваш, да се отпуснеш, да нямаш филтър и бариери. Тогава всичко е много лесно, както е и с научаването на всеки друг език. Аз обожавам жестовия, много е забавен и интересен“, казва Борис.
Постепенно на курсовете, които води Борис, започват да пристигат най-различни „чуващи“ хора – от такива, които проявяват интерес към жестовия език, до такива, които искат просто да помогнат, да се включат като доброволци. Една от първите изненади, с които се сблъскват, е, че всъщност универсален жестов език... няма. Е, как така? Борис бърза да разсее недоверието: „Има един основен език, който е нещо като есперантото, с който можеш да комуникираш основни идеи, но той е само основа. Например думата „майка“ е различна в различните езици. Всичко се определя от местната култура. Вземете например индианците с тяхната бойна украса с пера – може би затова така изглежда жестът им за майка“. Борис разперва пръсти над главата си, имитирайки корона. „В българския фолклор обаче майката е тази, която те гали и се грижи за теб, и се асоциира с милувка“ – разяснява ни той, докато показва жеста на майка, галеща детето си по бузата.

Шумно навън
Завършваме срещата си там, откъдето започнахме – за семейството на Борис и за важния въпрос от кой свят ще са неговите деца след време. „Майка ми е родена генетично чуваща. Впоследствие губи слуха си, а баща ми е роден генетично глух. Аз съм взел от гените на майка ми по отношение на слуха. В крайна сметка нося хромозомите и на баща ми и има шанс децата ми да са глухи, но това не ме притеснява ни най-малко.“