Посредникът между два свята

Често говорим как искаме да избягаме от „тази държава“, как „тук не се издържа вече“, но и също толкова често забравяме, че на другото място, в перфектния нов за нас свят, сутрин в огледалото пак виждаме себе си. Защото от своите демони няма как да избягаме, където и да се намираме. И огледалото ще ни ги разкрива винаги. Борис се усмихва: „Между другото, жестовият ми прякор е Огледалото, защото обичам да се оглеждам, суетен съм си“. После събеседникът ни отново става сериозен. „В Испания осъзнах, че това, което ще осмисли живота ми, е да се посветя на кауза, близка до мен. Моята е глухите хора – тук Борис се сепва за миг и бърза да поясни. – Нямам намерение, а и възможност да спася всички, за мен е достатъчно да повлияя на малък кръг от хора – на своите близки, приятели. Да им покажа, че има и добри неща в този свят. Че има по-лек и достъпен начин за преодоляване на житейските трудности. Това е моята кауза.“

Всеки е слушал The Sound Of Silence – чудесната песен на Саймън и Гарфънкъл. Е, не всеки. В света на глухите хора няма музика, няма шум от падащи листа, птича песен, човешка реч, клаксони, глъч... Всъщност с какво ли е изпълнен той освен с мисли? И понеже нарочихме Борис за преводач между два свята, се възползваме от момента да го попитаме как глухите възприемат заобикалящата ги действителност. „Нашият свят често е крайно зависим от звуците и си мислим, че животът е труден без тях – отговаря Борис след кратък размисъл. – При глухите всичко е много по-визуално.

Той има още много какво да сподели по темата. Заедно с Цветелин Дерменджийски и Александър Калинов създава фирмата Stray Sheep за жестов превод за събития, срещи и адаптиране на видеа на жестов език, курсове по такъв и др. „Основната ни цел е да се преборим обществото да развие някаква чувствителност спрямо тези хора. Искаме да съществува достатъчна маса от 8000-10 000 души, които да знаят няколкостотин жеста. Хора, които са в сферата на медиите, на медицината, на правото, с които се срещаме всеки ден – разяснява ни той. – Следващите ни крачки са да изградим достатъчен капацитет от жестови преводачи – примерно 30-40.“

Това, че в националните телевизии съществува жестов превод, според него е крайно недостатъчно. „Те превеждат само новините, липсва контрол на качеството, няма допълнителни обучения“, казва Борис.

Но как се финансира Stray Sheep, получава ли средства от държавата или от частни организации заради своята благородна кауза? „Неее – провлачва Борис. – Никаква. Досега не сме получили нито един лев помощ или спонсорство – изцяло се издържаме от обучения за компании или правим преводи по време на конференции, адаптираме видеа. Смятам, че това е начинът – това ни прави гладни и мотивирани постоянно да търсим подобрения. Много дълбоко вярвам, че да управляваш някаква кауза или социална промяна, изисква същия хъс и отношение, каквито са необходими примерно за да ръководиш успешен бизнес.“

Често чуващите виждат компании от глухи хора, които биха нарекли направо... шумни. Те се докосват, жестикулират, подскачат. „Именно! – възкликва Борис. – Именно заради липсата на възприемането на звук при тях са засилени други сетива – като тактилното, това да докосваш, да се изразяваш визуално. Там примерно някой може да те прегърне, да те целува по бузите за чао, дори и да се виждате за пръв път – случва се хората да се стреснат заради това, но то е част от културата им. Те така го наричат – глуха култура.“

Подобно на всяка друга обаче и тази има своите ограничения. „В този език рядко се ползват времена, съюзи, предлози, всичко се движи в реда подлог - сказуемо, подлог - сказуемо... Друг проблем е, че липсва достатъчно добра образователна система за глухите“, въздъхва Борис и след няколко споделени секунди тишина усмихнато допълва: „Важно е да добавя, че по принуда в жестовия език не можеш да си с гръб към своя събеседник – винаги трябва да го гледаш в очите. Като си израснал с този език и комуникация – постоянно лице в лице, – винаги измисляш нещо да кажеш, да запълниш неловката тишина“... Неловка тишина? Звучи едновременно странно и крайно сериозно в контекста на света на глухите.

Последният ни въпрос към Борис е дали, когато се е прибирал вкъщи като дете, не му е било странно, че е тихо? „По-скоро винаги ми е било странно, че е шумно навън...“...