Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“

С Иво се запознахме на проект за спасяване на костенурки по черноморското крайбрежие при селата Топола и Божурец, където по онова се градеше голф игрище. Тогава бях студентка и участвах като доброволец в спасителната акция. Оттогава с Иво станахме партньори освен в работата, и в живота.

Моят интерес към костенурките се породи от факта, че те са сред най-уязвимите животни и имат много по-голяма нужда да бъдат опазени и съхранени като вид от което и да е друго животно. Опасността да изчезнат е съвсем реална и в много райони на страната те вече не се срещат.

Костенурката е най-издръжливото животно в света. В това сме се убедили от дългите години работа с пациенти-костенурки. Нямат постоянна температура на тялото и са зависими от тази на околната среда. Ето защо като стане студено през зимата, те заспиват зимен сън. Изключително упорити са когато си наумят нещо. Нямат семейство – още от излюпването си от яйцето, малкото е напълно подготвено да се справя само в живота, без да познава родителите си. Живеят дълго – в добри условия достигат над 100 години.

Консервативни са – привързани са към мястото, в което живеят и премествайки ги от там страдат така, както би страдал човек, на когото му е отнет дома и е изпратен в изгнание. Тогава костенурките непрекъснато се опитват да се върнат на мястото, в което са отраснали и познават добре. Ако сме взели костенурка от природата и я гледаме като домашен любимец в двора си, тя ще изпитва тъга по своето родно място и ще се опитва всеки ден да се върне обратно.

Ако намерим ранена костенурка и тя е на път извън населено място, най-правилно е да я пренесем в посоката, в която е тръгнала, но по-навътре от пътя. Ако костенурката се намира в населено място, тогава по закон сме длъжни да се обърнем към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) към района, в който сме я намерили. Ако е много тежко ранена, можете да се обърнете към нас за спешна помощ и ние ще ви насочим какво да предприемете.

Когато си отглеждаме костенурка вкъщи, това означава, че сме загърбили естествената нужда на животното от свобода и въпреки това сме я обрекли на живот в плен. Колкото и хубави изкуствени условия да създадем, костенурките страдат, а най-много страдат от липсата на слънце, когато се отглеждат в апартаменти. В тези случаи те винаги заболяват. Когато разберем, че костенурката е болна, обикновено е доста късно, защото те не „си казват“. Много чести са случаите на неправилно хранене, на отглеждане без достатъчно вода, на поддържане на топлина през зимата, когато те трябва да спят зимен сън. Изкуственото поддържане на активност по време на зимния сън трябва да е съобразено с температурните изисквания на животното, в противен случай то губи енергия при недостатъчно топлина, не се храни и напролет умира. При всички случаи костенурката в ролята си на домашен любимец е страдаща от нашата „любов“.

„Врачаните“, както ги наричам, са 55 костенурки, отглеждани дълги години в апартамент във Враца. След смъртта на жената, която ги е отглеждала, те бяха настанени при нас в тежко състояние. През всички тези години на тях им е липсвала ултравиолетовата светлина, така необходима за оформяне на тяхната черупка. При липсата на тези лъчи, костенурките имат недостиг от витамин D и развиват рахит, подобно на човека. Той лесно може да се види в деформираната черупка и изкривените им крайници. Те не могат да копаят за да се заровят за зимен сън и се налага отглеждането им в изкуствени условия, в топло помещение през зимата, снабдено с УВ лампи. С това се надявам, че напролет те ще бъдат по-силни, а всяка изминала година живот при нас с подходящи условия и храна, те ще се доближават до връщането си в природата.

В центъра костенурките живеят в широки заграждения, които им дават достатъчно пространство. Загражденията се подменят и подновяват почти всяка година, особено дървените им части. Почистват се всеки ден, когато се налага се изграждат хълмчета за яйцеснасяне. Костенурките са растителноядни, но имат силно предпочитание към съдържащи калций растения за правилното развитие на черупката.

Поддръжката и отглеждането на подходяща растителност също е част от ежедневната работа. През сухия период, който при нас е от юли до октомври, се налага и често поливане, в противен случай естествената растителност изсъхва. Храна и вода се доставят ежедневно. Най-трудно е през зимния период, когато болните и ранени костенурки не могат за заспят зимен сън, а се лекуват в топли помещения. Настаняваме ги в огромни съдове, подобни на корита, на дъното на които се поставят отоплителни плоскости, а отгоре се застилат със специален субстрат. Помещението трябва де е добре затоплено и снабдено с ултравиолетови лампи, за да се имитират естествените условия през активния им сезон.

Навън през зимата няма естествена храна и такава трябва да се набави от магазина. Марулята е най-подходящият заместител, който обаче идва с нитрати и химикали. В момента предстои изграждане на оранжерия, с която ще си осигуряваме храна собствено производство, като така ще спестим средства и ще доставим здравословна храна.

Разходите на центъра са свързани с прякото обслужване на костенурките – това са доставките на храна, лекарства и медицински принадлежности, с поддръжката на базата, нейната безопасност и охрана, с битовите разходи за ток и вода през зимата, с транспорта на самите костенурки до мястото за освобождаване и за доставки. Без финансиране костенурките не могат да оцелеят. Финансирането му идва от грантове по проекти, от дарения и от туризъм, тъй като през лятото центърът е отворен за посетители. Освен това за четвърти път средства за издръжката на центъра през изминалата година бяха отпуснати от Предприятието за управление на дейностите по околната среда към МОСВ.

Приемах, лекувах и освобождавах костенурки, излюпиха се много костенурчета, въпреки че нямах право да изразходвам средствата на фондацията по течащия проект за издръжка. Благодарение на много приятели, доброволци и дарители, центърът продължи да работи с пълен капацитет и костенурките не усетиха по никакъв начин сътресенията и трудностите, които ни се изпречваха.