ИнтервюДрагомира Сиракова / 22 април 2025

Ян Добрева: Не желая никого да омагьосвам

Истината не е нито красива, нито грозна, но тя единствена и всякога прави човека свободен

Музиката за нея е пристан и оазис, океан от чувства и глъбина, в който може да излее цялата си същност, от което се ражда най-искреният и съкровен разговор между нея и Бог. Казва, че изкуството е изповедта на човешката душа в този свят, макар и да не идва от този свят.

Ян Добрева е певица, композитор, художник, стенописец и педагог. Завършила е „Стенопис“ в Националната художествена академия в София. Певица и композитор е в музикалните групи „Тиферет“ и Music Has no Borders. Художник и илюстратор на детската книга с дълбоки послания за Новата Земя – „Приказната градина“, с автор Жени Костадинова. Художественото дело на Ян включва още множество стенописи, сакрално изкуство, изработка на икони, илюстрации, портрети, картини, корици на книги, изработка на релефи и скулптура. Вдъхновено изучава стъпките на великите майстори на Ренесанса. Създател е на множество творчески работилници в областта на музиката и изобразителното изкуство.

Как започна вашето лично пробуждане и ново раждане, както го наричате?

Както в повечето случаи – чрез не един или два катарзиса, които събуждат човека от дълбокия сън на илюзиите, в които всички попадаме. Имам чувството, че съм живяла три различни живота в един. И действително – човек във всяка секунда е друг и е от изключителна важност изграждането на устойчив постоянен център, който да ни напомня за нашата истинска същност и настройва компаса ни така, че винаги да се завръщаме към истината. И при мен, както и при повечето хора, бяха необходими големи изпитания и страдания, та да се счупят оковите на страхливото его. След множество перипетии и дълго уединение в тишина сред природата, в един момент започнах да чувам множество пеещи гласове, които се лееха като потоци, безспирно идващи към мен. Казваха ми: „Ние ще те учим, от теб се изисква единствено пълна чистота и истинност“. Така започнах да получавам една по една песните – едновременно слово и музика в едно, да чувам цели оркестри и хорове в главата си и така и до днес.

Имате и песен „Събуди се“, която сте написали преди пет години?

Песента „Събуди се“ е призив към всички братя и сестри, към целия свят, от който аз съм частица и който е част от мен – да се събудим и да се завърнем в дома на сърцето, в прегръдките на нашата вътрешна облагородена и любяща природа. Там, където сме любов. Там, където сме творци, а не разрушители. Там, където цари вечен мир – истински, дълбинен, а не привиден.

Там, където сме любов, там където сме творци, а не разрушители – това ли е нашият дом?

Домът е там, където е сърцето ни и където имаме свободата да бъдем себе си. Всеки човек се превръща в творец, дори в най-мъничката ежедневна постъпка, когато бива извършена с будност, отношение, внимание и с любов. И обратното – и най-красивото и възвишено привидно дело, ако е извършено с корист, суета, надменност, високомерие, жажда за власт, се превръща в разрушение за обителта на душата.

Как да постигнем дълбокия вътрешен мир, за който пеете? Как да се смирим?

Като осъзнаем, че няма нищо по-високо от любовта и истината. Че цялата ни човешка гордост не струва нищо в сравнение с най-мъничкия жест на обич и на доброта. Чрез постоянна любов към истината. Истината не е нито красива, нито грозна, нито добра, нито лоша, но тя единствена и всякога прави човека свободен. Вярвам, че всеки може да почувства и различи вътрешно кога нещо отвътре го човърка, яде, не му дава мира, и кога чувства лекота, удовлетвореност, тишина и кротост. Сърцето, съвестта и спокойният сън никога не лъжат.

Коя е музиката, която ни прави по-добри хора?

За да влияе една музика ползотворно на човека, то тя трябва да притежава определени качества и преди всичко да е изпълнена с чистота и живот – под чистота и живот аз разбирам да съдържа в себе си искреност, сърдечност, дълбочина, хармония и истина. Да повдига духа, да вдъхновява сърцето, да развива слуха и въображението. Вярвам, че такава музика има силата да облагородява и омиротворява човека, да го вдъхновява, насочва и възвръща към изконните ценности, към висшите идеали, към развиването на добродетели и стремеж към израстване.

Пеете за Бога, за братството и любовта, за ангелите и слънчевата вода – целебна ли е музиката ви?

Kогато песента е изпята с чиста обич, без притеснения, без суета, със силна вяра и вътрешен, дълбок, молитвен дух, то тогава тя наистина става целебна и животворяща. Тогава словото оживява. Вярвам, че каквото подбуждаш в своите братя и сестри, към каквото подтикваш съзнанието и мислите на хората, именно на това служиш. Подтикваш ги към суета, клюки, одумване, скандали, негативизъм и ненавист? На това служиш. Подтикваш ги към доброто, правдата, истината и любовта? На тях служиш.

След ваши концерти казвате, че сте „изгрели“, а не „изригнали“, както е модерно. Пеете за заедност, благост, мир, оживотворяване. Целебна ли е тази красота на езика ни и до каква степен е определяща за съдбата ни?

Предпочитам да не ги наричам концерти, понеже ние всячески се опитваме да излезем извън схващането за концерт и да поканим всички присъстващи да са съучастници в красивият полет на свободата и вдъхновението, а не просто наблюдатели, които да омагьосваме и облъчваме. Не желая никого да облъчвам и омагьосвам. Мечтая за свободни хора на свободна земя, пълна с обич и хармония. Именно за това пея в песента ни с нашата група Тиферет – „Новата Земя“. Езикът ни е изключително силен и отговорността за това как ще бъде използван и предаден чрез изкуството и чрез нашите ежедневни избори и действия е огромна.

Казвате, че ние движим кръговрата, не той нас. Как да сложим край на тази въртележка?

Да, ние движим кръговрата. Необходимо е да осъзнаем своята отговорност и да я понесем с готовност. Ние не сме роби в клетка. Можем да сложим край на лудата гонитба и въртележка със силата на нашия вътрешен устойчив покой, вяра и непрестанна служба и отдаденост в доброто, в смисленото, в благородното. И не сме сами. Всички сме повече заедно, отколкото дори можем да предположим... Тъмнината няма да изчезне, но тя може да бъде облагородена и опитомена като я лишим от гориво. Като спрем да я захранваме с омраза, насилие, ниски страсти и първични реакции, а веднага в отговор насочим вниманието си към онова, което обичаме, харесваме и което ни носи смисъл. Постоянно да облагородяваме и пречистваме себе си и своите реакции, своя вътрешен свят. Не с война, а чрез любов и избор отвътре ще дойде мирът. Неслучайно, когато питат Майка Тереза дали е против войната, тя отговаря: „Никога няма да се присъединя към движение против войната. Потърсете ме, когато се появи движение за мир!“. Избирам да живея и служа за мира, на всички нива.

Коя е молитвата, с която най-често си служите?
Всеки миг е единствен и специален в своето битие, и Бог като жива действителност заслужава нашето живо отношение в мига. Та най-често разговарям и се моля с думи, изплуващи и извиращи на мига, думи, които чувствам най-истинни в дадения момент. От наследените молитви най-присърце са ми „Отче Наш“, цялото свещено слово на Христа, Добрата молитва, формулите от Лили Димкова и Петър Димков, „Господи на Любовта, направи ме Инструмент на Твоята Любов“ и множество любими формули от Учителя Петър Дънов, които са ми били вдъхновение и за множество музикални произведения.

Усещали ли сте помощ свише, докато творите?
Усещала съм много пъти безсилието си в началото на един или друг творчески процес, но всеки път когато съм избирала да остана, дори с цената на изключително изтощение, болка и лишения, всеки път накрая ми е била оказвана велика помощ, вдъхновение и подкрепа от божествените светове. Там, където има труд, постоянство и любов, всякога се притичва на помощ Светия Дух.

Една от последните ви работи е по книгата „Приказната градина“ на писателката Жени Костадинова, на която сте художник – с какво ви вдъхнови?

„Приказната градина“ ме вдъхнови още с прочитането на първия ред, защото както сам Учителя споделя: „цветята са деца на ангелите“. Жени Костадинова е предала толкова истински тази дълбочина и е написала толкова красива, стойностна и ценна с посланията си история, че аз знаех, че няма как да откажа. Всички идеали и ценности, в които вярвам, са закодирани вътре, съответно поех без да се замислям по този бленуван от мен творчески път в света на детската книга. Беше дълъг и безсънен път на много труд, много работа, почване от начало, вглъбяване, радост и сълзи, докато се стигне до образи, които да ни удовлетворяват и да говорят истински. За мен беше чест, възможност и огромна радост да работя по „Приказната градина“, отдавайки на героите всичката си любов, молитва и вяра, че те ще възпитават децата в духа на мира, красотата и разбирателството, на приятелството и обичта. Благодарна съм.

Героинята, която сте създали, е с толкова благо и чисто излъчване...

Върху този образ медитирах дълго време. Исках да съдържа в себе си тази детска чистота и естественост, в същото време да излъчва зрелостта, топлината и грижовността на майката. Всички принципи, архетипи и качества се съдържат вътре в нас, въпросът е как да ги проявяваме в равновесие и хармония. Вярвам, че ако тази книга обиколи света, то тя има силата да посее голямо добро и голяма красота в сърцето на всеки човек, защото работи на много фини нива, и всяко дете да развие добродетелите и усета за хармонията, обичта, разбирателството, мира и красотата. „Приказната градина“ е символ на градината, която поливаме и отглеждаме ежедневно и ежесекундно вътре в нас. Книгата е пълна с дълбоки уроци, поднесени по много нежен и игрив начин към децата, с лекота и изобилие от пъстри персонажи – като граф Карамфил, малката балерина Момина сълза, принц Нарцис и още много други. Обичам тези герои, те живеят във всеки от нас и дай, Боже, да успяваме с обич и с песен да ги помиряваме винаги.

Толкова мъдрост има в символиката на колибрите, които сте нарисували – на какво ни учи това малко птиче?
Колибритата са духовни птици – посланици на ангелите. Наблюдавайки колибрито, ние виждаме, че те са привидно неуморни. Винаги търсят най-сладкия нектар, като така ни напомнят за вечния стремеж към доброто и преклонение пред красотата на всеки един ден. Докато летят, движението на крилата им създават символа на безкрайността. Колибрито е символ на възкресението. Малкото птиче ни учи и на непреклонна независимост. Изключително усърдни в миграцията си, за колибрите се знае, че макар и съвсем мънички, те намират начин дори и на хиляди мили да достигнат своето местоназначение. Това качество ни напомня да бъдем постоянни в преследването на мечтите си, и да приемем упоритостта на колибрито като пътеводна светлина в живота си.

Коя е истинската и единствена красота?

Истинската и единствена красота е вътрешната. Тя е олицетворение на Христовата красота. Тя няма нужда от каквото и да било потвърждение отвън. Да познаем себе си и стойността си, да не чакаме цветя от света, а да усетим уханието на райските градини вътре в нас – вечните неувяхващи градини на покоя, мира, хармонията и благодатта. Всеки ден да ни е празник, всеки дъх – любов.

Сякаш днес хората нямат връзка с душите си, с Бога. Всеки иска да е пръв, да е на върха във всичко! Как пазите светлината в душата си?
Много ми помага това да помня и никога да не забравям, че всички сме едно голямо човешко семейство и сме постоянно свързани от невидими нишки. Ние сме като един общ организъм и си влияем непрестанно един на друг чрез излъчването, словото, делата, настроенията, възгледите, идеите, мислите, чувствата, намеренията, заниманията и познанията си. Затова е нужно да сме изключително внимателни, както към това какво приемаме от заобикалящия ни свят, така и към това какво отдаваме и излъчваме от себе си. Ако всеки посява цвете, вместо плевел в отсрещния човек, ние всички ще заживеем в райска градина.

Какви са вашите родители, какво ви предадоха в живота?

Аз съм плод на много силна любов. Баща ми пръв открехна за мен вратите на вълшебния дрешник от света на Нарния, както и света на елфите и маговете от „Властелинът на пръстените“, и още много, много фантастични светове на негово величество въображението, за което съм му благодарна завинаги. Баща ми е и изключително талантлив художник, макар и нереализиран, но ето че неговото дело продължавам и аз.