В града на тепетата Христо Нанев и съпругата му Даниела ни посрещат ведри и в добро настроение, както подобава на дълбоката мъдрост, която отдавна не крият. Съвместният им път е изпълнен с книги, много музика, споделяния, регресии и семинари в цялата страна.
Домът им е малък, но приказен. Всяка вещ разказва своя история, а пространството е изпълнено със странна еуфория от спомени за детство, което сякаш никога не е отминало. В този дом времето не съществува. Но магията витае във въздуха. Допълва я присъствието на царствена котка, която скача в скута на Христо Нанев веднага щом записът започва.
– Христо, кое е любимото ти животно? Котката ли?
– Не, с нея се разбираме. Всъщност е славейчето. То лети нависоко, пее и не се поддава на дресировка. Няма дресиран славей! Той е композитор и певец едновременно. И любовник. И е свободен. Ако го сложиш в клетка, ще умре.
– Като вас двамата. Като правиш регресии с хора, живели в Атлантида, те имат ли спомени за митични животни – огромни лъвове, тигри?
– Когато сме провеждали регресии за Атлантида, съм ставал страничен свидетел на така наречените териантропи – полухора, полуживотни. Това е свързано с регресивни спомени за това как боговете, или извънземните, са правили сложни генетични експерименти между хора и животни. Оттам се раждат митологиите за минотавъра – полубик, получовек, за Цербер – триглавото куче, и така нататък. Човечеството е част от експеримент – може би един от многото на тези велики цивилизатори, които кръстосват космическите пространства, създават ни, наблюдават ни и може би неусетно и невидимо ни контролират, за да не се самоунищожим. Защото не сме чак толкова успешен експеримент.
– Накъде върви цивилизацията?
– Цивилизацията се тресе, може би повече от всякога след Втората световна война. Предстои да мине през страшна центрофуга... Но България ще оцелее. България ще я бъде през вековете. Нас няма да ни унищожат и има много добри перспективи, които предстоят, след като мине тази тъмна вълна, която сега ни залива – и вътре в страната, и извън нея.
– А дали пророците, за които си писал в своите книги, са видели това, което се случва сега?
– Да, да. Работя вече десет години върху книгата за Преподобна Стойна и бях силно впечатлен, когато попаднах на едно нейно предсказание. Тя казва, че „България е като ведро на празен геран – спуска се стремглаво към дъното“. Но има и второ предсказание, вече оптимистично, то казва: „Българите са дънен народ“. Слизаме на дъното, можем да се потопим, могат да ни забравят, но после ненадейно изскачаме от дъното – възродени, променени, неузнаваеми.
И още нещо. Преподобна Стойна казва, че българинът е създаден от дърво – от дрян. Дрянът е жилаво, здраво дърво. Той първи цъфти още през зимата и последен дава плод. Ето това са българите.
– Много хубаво сравнение. А откъде знаем за тези нейни пророчества, те верни ли са?
– От безценните записки на Боянка Паликарова. Те са най-автентичните свидетелства за Преподобна Стойна, защото тя е имала усещане за историчността на своята съдба. За разлика от много други прорицатели, които не са оставили като завещание своите спомени и своя поглед към живота, тя го прави. И го прави през последните четири дни преди смъртта си. Това е изключително ценен материал. Всички изследвания и книги, посветени на Преподобна Стойна, минават през тези записки.
Вторият безценен източник са спомените на нейните съвременници – онези деветдесетгодишни баби и дядовци, които са я виждали, срещали, слушали как пророкува и предсказва бъдещето им. Следите от живота на тази невероятна жена аскет са още живи.
– Истина ли е, че е левитирала?
– Да. Пред седем свидетели. Има седем документирани свидетелства за нейните левитации. И се е телепортирала. Тук се доближава до света Тереза.
– И е примирала.
– И е примирала като Едгар Кейси. Само че Кейси го прави за кратко време. Той навлиза в сънно състояние за час, два, три и предсказва събития, които ще се случат. При Преподобна Стойна примирането продължава от три до седем дни, а веднъж тя казва, че може да бъде и до десет дни. И заръчва хората да не я закачат през това време.
– Да не си помислят, че е умряла.
– Да, точно така. „Да изляза само с голата си душа“, казвала е Стойна. „С едната гола душа да видя какво се задава.“
В своите търсения стигнах до още една предсказателка, която левитира повече от Стойна и която се телепортира повече от Стойна. Но за нея още няма да говоря.
– Българка ли е?
– Българка е, живяла е през турското робство. Но още няма да отворя тази завеса.
Не знам защо съдбата ми даде тази възможност: да наблюдавам, да изследвам и да съпоставям големите ни ясновидци. Всичко тръгна от Слава Севрюкова, после Влайчо, Лулчев – тайния съветник на царя, след това Преподобна Стойна, Ванга, Учителя Дънов, който по някакъв начин ги обединява...
А сега тепърва навлизам в дебрите на неизвестните български ясновидци от времето на турското робство.
Прочетохте част от интервюто с Христо Нанев: „Българите сме дънен народ“от новия ни брой, посветен на ВАНГА.
БИЛЕТИ ЗА БЛИЗКИ СРЕЩИ ТУК
„Близки срещи“ се завръщат с Христо Нанев, Зор Алеф, племенника на Ванга Огнян Стоянов, мецосопран Анита Дафинска и ансамбъл „Хармония“, а от Малайзия като гост изненада пристига гуру Йоги Тан. На 12 септември ви каним на среща с вдъхновяващи личности, които ще отворят вратите към паметта на душата, уроците на враждата и мъдростта на най-великата пророчица на България – Ванга