В началото бе словото, в края е невежеството

Повсеместната цифровизация на съвременния свят успя да доведе след себе си множество и най-разнообразни проблеми: от неспособността за пълноценно и искрено човешко общуване до все по-разпространената сред децата диагноза „екранна зависимост“ (виж брой 4/2023). Но още една последица, за която като че ли не се говори достатъчно често, е откъсването на човека от писменото слово. Проблемът за нечетящия човек, разбира се, е много по-пространен и корените му могат да бъдат проследени до домашното възпитание и остарелите порядки на образователната (ни) система. Важно е обаче добре да разбираме разпростиращата се като пандемия нагласа, превръщаща четенето в отживелица, и последиците, които тя неизбежно води след себе си. Защото, както предстои да стане ясно, тези последици са далеч по-тежки, отколкото си мислим.

ПОЛЗИ ЗА ЗДРАВЕТО И ПОВЕДЕНИЕТО
В съвременната попкултура съществуват редица общоизвестни ползи от четенето, които често се посочват най-вече от родителите и учителите, желаещи да насърчат своите деца и възпитаници да четат. Така на преден план към най-често изтъкваните предимства спадат развитието на въображението, обогатяването на речника и зараждането на състрадание към околните. Тези ползи, както ще видим, са съвсем действителни. Същевременно през последните десетилетия предимствата на четенето биват задълбочено изследвани и от страна на учените, които успешно доказват, че четенето е нещо много по-сложно и дълбинно от обикновено средство за отмора след дългия работен или учебен ден. Така най-изтъкнатите изследователски средища в света търсят отговор на въпроси от типа: може ли четенето да повлияе върху човешкото здраве и поведение?

Проучвания, проведени през последните години, показват, че четенето на художествена литература води до по-продължителен живот и подобрено състояние на душевното здраве. Резултатите от редица опити сочат, че четящите хора имат по-уравновесена нервна система и по-добро психоемоционално състояние в сравнение с хората, които не четат редовно или пък въобще. Четенето спомага за развитието на различни мозъчни структури, свързани с паметта, самообладанието и вниманието – това съобщават учени от „Кеймбридж“, които изследват читателските навици на повече от десет хиляди младежи. 

Наред с това, както споменахме по-рано, четенето обикновено се счита за средство, изграждащо състрадание у четящите. Това се обяснява с факта, че когато чете художествена литература например, човек има възможността да „влезе в обувките“ на различни герои, да „види“ света през техните очи, да възприеме мислите им, да „усети“ техните чувства и трепети. Възможността за поставяне на мястото на другия е това, което води до повишаване на способността за изпитване на състрадание към хора и в истинския свят, към разбиране на човешкото поведение и мислене и към желание да се помогне на нуждаещите се.

Така например в опит, описан от Дан Р. Джонсън, преподавател в един от най-старите американски университети – „Уошингтън и Лий“ – се изследва какво се случва с четящите кратък разказ (създаден нарочно с целта да предизвика положителни чувства) непосредствено след прочитане на текста. Читателите съобщават за изпитване на чувства като затрогване и добросърдечност, а освен това показват и по-голяма склонност към оказване на помощ на непознат (например, ако провеждащият опита „случайно“ изпусне химикала си).

Оказва се, че четенето на художествена литература надхвърля света на фантазното и невероятното, а ползите от него се пренасят съвсем закономерно и в живота, превръщайки хората в състрадателни, чувствителни, милосърдни и добронамерени същества.

От друга страна, науката може да предложи и доказателства, според които четенето е ключово и за изграждането на критично мислене, способност за анализиране на сведения и разпознаване на манипулации – качества, особено ценни (и необходими) в съвременния свят.

УЧИЛИЩАТА МОЖЕ БИ УБИВАТ ЧЕТЕНЕТО?
Това твърдят авторите на книгата „Четеубийство: как училищата убиват четенето и какво можете да направите по въпроса“, според която образователните заведения наблягат твърде много на стандартизираното тестване на знания (чрез добре познатите задачи с избираеми отговори например)...