Снимка: Pudelek (Marcin Szala), лиценз СС Attribution-Share Alike 3.0 Unported license, Wikimedia Commons
Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“ и група народни представители. Той беше подкрепен единодушно със 153 гласа „за“. Депутатите от ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималните три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете. Това съобщава Дарик, позовавайки се на информация от парламентарното заседание.
Законопроектът има за цел да създаде цялостна правна рамка за държавната политика по отношение на българския език. Според мотивите на вносителите в момента повече от 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителното му използване в различни сфери, но липсват единна правна уредба, координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение, уточнява БНР.
Предвижда се българският книжовен език да бъде регламентиран като задължителен в публичната сфера, включително в образованието, държавната и местната администрация, медиите и електронната комуникация. Проектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика, нито ограничава правото на гражданите да използват други езици в частната сфера. Това пише в информацията на NOVA, позовававаща се на БТА.
Създава се и Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции, ще координира институционалната политика за опазване и развитие на езика и ще изготвя ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда. В състава му се предвижда да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции, ангажирани с езиковата политика.
По време на дебатите бяха изразени мнения за необходимостта от съществени промени и допълване на законопроекта между двете четения. Димитър Здравков от „Прогресивна България“ постави въпроса дали наименованието на закона не трябва да бъде променено, така че по-точно да отразява целта на предлаганата уредба. „Трябва да се помисли сериозно дали да не се промени и самото заглавие на закона“, е мнението му, цитирано от БНР.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС също подкрепи идеята за законопроект, но настоя за по-широко експертно участие в подготовката на окончателните текстове. Според него трябва да се разпишат по-конкретно задълженията на институциите и да се включат представители на висшите училища и Българската академия на науките.
Подобни законодателни разпоредби съществуват в редица европейски държави, сред които Франция, Полша, Литва, Латвия и Естония. За такива закони в съседни на България страни - Румъния и Сърбия, съобщи Ангел Янчев от „Възраждане“ по време на парламентарния дебат.
Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене, когато депутатите ще могат да внесат предложения за промени в отделните му разпоредби.
