ЛевТроцки и Фрида Кало са били близки приятели.
Втората акция за ликвидирането на Троцки (първият неуспешен опит е на 20 май 1940 г.) отнела живота на световноизвестния открит опонент на Сталин. На 20 август 1940 г. Троцки, все още в съзнание след зловещ удар в черепа, заповядал на притичалите се охранители да оставят убиеца му жив, за да каже кой го е наел и изпратил. Веднага след това Троцки е откаран в болницата, най-добрите лекари му правят операция, но на 21 август 1940 г. вечерта той починал.
Агентът на съветската тайна полиция, испанският комунист Рамон Меркадер дел Рио (наричан още Жак Морнар Вандердрайн или Жан Мортан, или Рамон Иванович Лопес) успява да се представи за активен идеен троцкист и да проникне в най-близкото обкръжение на Троцки. В деня на убийството те са сами в кабинета. Троцки, седнал зад бюрото, се е навел над статия. Меркадер изважда изпод шлифера си алпинистки пикел, замахва силно и със страшен удар троши черепа на Троцки. Това пише в книгата си „Последната република“ Виктор Суворов.
Меркадер е арестуван на местопрестъплението. Отказва да дава показания. Мексиканският съд го осъжда на 20 г. затвор. На 6 май 1960 г. за примерно поведение е освободен предсрочно от затвора, без да доизлежи последните три месеца от пълната си присъда. Меркадер е закаран в СССР и назначен за научен сътрудник към Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. Веднага след пристигането си в Москва Меркадер е удостоен със званието Герой на Съветския съюз и са му връчени медалът „Златна звезда“ и най-високата държавна награда — орденът „Ленин“, пише Суворов.
Нека припомним, че Троцки е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия. Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма.
Убийството на Троцки е породило множество догадки, пише Суворов. Говорело се, че това престъпление е било безсмислено, че последователите на Троцки са били съвсем малко, че Троцки е живеел в далечно Мексико и не е представлявал никаква заплаха. Говорело се, че убийството е личното отмъщение на Сталин, проява на Сталиновата параноя...
Но според автора на „Последната република“, през 1926 г. след като Сталин изпраща Троцки първо на заточение в Казахстан, после в Турция под постоянно наблюдение, като политически противник Троцки е бил обезвреден. Загубил е властта и влиянието си, никой не го е публикувал, кореспонденцията му - безмилостно следена.
Съмишлениците на Троцки са били жестоко преследвани. Зверските побои над троцкисти в тъмни безистени и входове са били само първите и плахи прояви на Сталиновата неприязън. Следват заточения, затвори, инквизиции, публични процеси и разстрели. От Троцки се отдръпват милиони. Само единици остават верни на Троцки...
През 30-те години Сталин е обвинявал в троцкизъм всички свои врагове вътре в страната. Такова обвинение е означавало смърт — бавна по лагери или незабавна в затвора. Троцкистите и обвинените в троцкизъм са били разстрелвани с хиляди и десетки хиляди, стотици хиляди и дори милиони са били откарвани по лагери, разказва Суворов в книгата си „Последната република“ .