Дали наистина роденият в Стратфорд на Ейвън Уилям Шекспир е написал всички тези разтърсващи трагедии, комедии и сонети, които те оставят без дъх? Дали починалият на 23 април 1616 г. и погребан два дни по-късно верен поданик на Елизабет, за чийто живот и творчество са изписани стотици томове, не е просто една илюзорна фигура? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Руският психолог Александър Шувалов прави в psyh.ru психопатологичен портрет на Шекспир в търсене на истината.
Няма запазени нито негови оригинални ръкописи, нито кореспонденция с издатели, в завещанието му нищо не се казва за творчеството му. Името на Шекспир се появява върху корица на сборник със съчинения едва през 1620 г., или четири години след смъртта му. (Според други данни първите му издадени произведения датират от 1598 г.).
Съвременниците на драматурга вярват, че е съществувал. Бен Джонсън му посвещава възхваляваща ода, но никой от живелите в онези времена писатели не се захваща с биографията на Шекспир. Според Артър Конан Дойл, „Шекспир е умрял от някакво психично заболяване. За това ни говори подписът му, който става с годините все по-нечетлив. Възможно да е страдал от динамична атаксия, специфичен бич за много хора на изкуството."
Версията, че Шекспир е бил хомосексуалист, или по-скоро бисексуален, като се вземе предвид неординарната му личност, не предизвиква особени съпротивления. По-странното е друго – как син на занаятчия с речников запас от няколко хиляди думи, е могъл да се превърне в най-великия драматург на всички времена и народи. Можем ли да допуснем, че неизчерпаемата фантазия на Шекспир в хипоманиакално състояние многократно е надвишавала базата знания в ума му?
Почти всички известни факти за младия Шекспир свидетелстват за системно нарушаване на общоприетите норми. Включително и сключването на брак с осем години по-голяма от него жена, когато е на 18 г.
Историята не е многословна какво е правил геният от 1585 до 1592 г. Носят се само легенди как той пиел до захлас тъмен йоркширски ейл и съчинявал хроники, ренесансови комедии и хорър трагедии („Тит Андроник").
През 1601 г. обаче в живота на Шекспир се случва нещо, което преобръща цялото му същество.
Той се преобразява напълно и творчеството му поема по съвършено нов път. Бил ли е това все пак същият Шекспир, или някой съвсем различен човек? Историци намекват, че Шекспир е изпадал в гранични състояния.
Халюцинации са описани в „Хамлет“, „Макбет“, „Ричард III“, „Брут“. Параноични проявления – в „Отело“. Фалстаф от „Веселите уиндзорки" е хипоманиакална личност. Хамлет е неврастеник, изпада в депресивни състояния, има слухови и зрителни халюцинации. Психозата е описана добре при Офелия, Крал Лир и Тимон Атински.
Възможно е писането на пиеси да е действало на гения като облекчаваща терапия.
Страстните почитатели на Франсис Бейкън са категорични, че той е всъщност великият Шекспир. Израснал е в двора на Елизабет I, притежава висок интелект, разполага с богат речников запас и е с академично образование. За ролята на Шекспир претендира и драматургът-трагик Кристофър Марлоу (1564–1593). В списъка с двойници е и лорд Едуард де Вер (1550–1604).
В края на март 1616 г. Шекспир посрещнал скъпи гости – поета Майкъл Дрейтън и драматурга Бен Джонсън. Ето записките на стратфордския викарий: „Шекспир, Дрейтън и Бен Джонсън като че ли прекалиха с пиенето, защото Шекспир умря от треска, която започна след това." Датата е 23 април 1616...