Подкрепете ни!




История11 септември 2019

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

Защо хората крадат от своята държава?
Георги Иванов Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978) е писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент. Eмигрира през 1969 г., когато отношенията му с властите се влошават и три от пиесите му са спрени. В Англия той е кореспондент на Би Би Си. Продължава да пише публицистичните си есета и да говори в ефир против комунистическия режим в родината си.
На 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. 
Днес, 41 години след убийството на Марков и половин век след написването на „Задочни репортажи от България“, ви предлагаме цитати от текст, който звучи потресаващо актуално, въпреки че комунистическият режим остана далеч в миналото…
  • …присвояването на държавна собственост, или по-направо казано — краденето от държавата, е едно от най-типичните явления, характеризиращи същността на обществените явления във всяка т.нар. народна демокрация. Фактическата страна на това явление, както и неговият размер не подлежат на никакво съмнение. За онзи, който все пак иска да се увери по-добре, достатъчно е да посети който и да е окръжен съд в България по което и да е време на работната седмица.
„ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ Всяко човешко общество, което поне малко уважава себе си, винаги намира сили да постави пръст в собствените си рани и да си зададе дори най-болезнени и неприятни въпроси. Единствено социалистическо-комунистическото общество в днешна Източна Европа страхливо и гузно отбягва това. Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава“ е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда.
  • В един неотдавнашен разговор за престъпността в България главният прокурор на републиката, след като изреди вече стереотипните обвинения срещу миналото, подхвърли, макар и вяло, за някои аспекти на съвременността, които според него благоприятствували престъпността. Той говори специално за „нашите“ другари и тяхното взаимно прикриване. Главният прокурор се побоя да отиде по-далече, но беше напълно ясно, че той има добра представа ако не за отговора на големия въпрос, то поне за посоката, в която трябва да се търси.
  • …Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия — че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.
Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои нари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“
  • Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест.
  • „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ — беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.
„Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ — тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.
  • …в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост. 
Какъв пример даваха всевъзможните социалистически новобогаташи, когато се надпреварваха да си купуват една от друга по-скъпи коли и да живеят във все по-голям лукс. Тъкмо бездната на контраста, който те установяваха най-безотговорно спрямо останалата част на населението, разпалваше амбициите на всеки малко по-находчив ум. Ако се проследи с безпощадна точност разточителството и прикритото с неписаните правила пилеене на обществени средства за лични изгоди, човек ще намери, че може би всеки втори ръководител е присвоил от държавата далеч по-големи суми и от най-изкусния крадец.
  • Не мога да забравя лицето на един осъден за неголяма злоупотреба служител във въглищен склад. Човекът се разплака пред мене и ми каза: „Единайсет години ме лъжат с жилище. Децата ми изгниха във влагата на сутерена. И си казах — а защо не я набутам тази влага в техните въглища, защо ще страдам аз, когато всеки краде, лъже и маже!“
  • Ето че примерът на ръководителите, на видните граждани, на началниците развързва ръцете на обикновените граждани. Чувството на безотговорност, което се лее отгоре, попива дълбоко долу, в почвата. И бариерата на скрупулните задръжки, остатъци от вековен народен морал, се вдига със страшния въпрос: „Защо не?“ И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса „ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ става пределно ясен.
Но може би това бе най-добре формулирано от един представител на Комитета за държавен контрол, който след една щателна проверка в известно предприятие каза: „Имам чувството, че присвояването на обществени средства е станало закон на живота у нас.“

Майката е лекарство, което няма да купиш нито в една аптека! История

Майката е лекарство, което няма да купиш нито в една аптека!

Ерих Кестнер: Най-ценно е детството. Не забравяйте незабравимото.

„Американският Чернобил“ – как химически гигант трови цялата планета История

„Американският Чернобил“ – как химически гигант трови цялата планета

Скандално разкритие от началото на века показва колко токсични са продуктите, които използваме

Изгорете вещиците! История

Изгорете вещиците!

Около 50 000 вещи жени на Европа: лечителки, баячки, знахарки са обесени или изгорени на кладите

1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II История

1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II

500 000 поданици се бият за бира и вързопи с царски подаръци

10-те вечни цитата от Цезар История

10-те вечни цитата от Цезар

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край

Човешката история на ефрейтор Джаки История

Човешката история на ефрейтор Джаки

Бабуин получава чин капрал след вярна служба в армията през Първата световна война

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба История

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба

К. Юнг: Съвършенството на Бога ни кара да очакваме съвършеното творение, а не този полу-ад от мързел, тъпота и порочност

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 77 години от десанта в Нормандия

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко История

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко

Кой е този общобългарски празник, който още от създаването си остава единствения велик ден на народното единство и идеали?

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай История

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай

Управлението й е белязано от дворцови интриги и кръвопролития, но и с просперитет за китайския народ

На което се противи човек, в това е неговият затвор История

На което се противи човек, в това е неговият затвор

Робът Епиктет за свободата, страстта, мъдростта и благородството

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня История

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня

Разкъзът „Съдбата на човека" е писан от Шолохов по действителен случай

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански История

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански

„Аферата мис Стоун" е най-коментираното събитие в Америка в края на 1901 г.