Подкрепете ни!




История11 септември 2019

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

Защо хората крадат от своята държава?
Георги Иванов Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978) е писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент. Eмигрира през 1969 г., когато отношенията му с властите се влошават и три от пиесите му са спрени. В Англия той е кореспондент на Би Би Си. Продължава да пише публицистичните си есета и да говори в ефир против комунистическия режим в родината си.
На 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. 
Днес, 41 години след убийството на Марков и половин век след написването на „Задочни репортажи от България“, ви предлагаме цитати от текст, който звучи потресаващо актуално, въпреки че комунистическият режим остана далеч в миналото…
  • …присвояването на държавна собственост, или по-направо казано — краденето от държавата, е едно от най-типичните явления, характеризиращи същността на обществените явления във всяка т.нар. народна демокрация. Фактическата страна на това явление, както и неговият размер не подлежат на никакво съмнение. За онзи, който все пак иска да се увери по-добре, достатъчно е да посети който и да е окръжен съд в България по което и да е време на работната седмица.
„ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ Всяко човешко общество, което поне малко уважава себе си, винаги намира сили да постави пръст в собствените си рани и да си зададе дори най-болезнени и неприятни въпроси. Единствено социалистическо-комунистическото общество в днешна Източна Европа страхливо и гузно отбягва това. Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава“ е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда.
  • В един неотдавнашен разговор за престъпността в България главният прокурор на републиката, след като изреди вече стереотипните обвинения срещу миналото, подхвърли, макар и вяло, за някои аспекти на съвременността, които според него благоприятствували престъпността. Той говори специално за „нашите“ другари и тяхното взаимно прикриване. Главният прокурор се побоя да отиде по-далече, но беше напълно ясно, че той има добра представа ако не за отговора на големия въпрос, то поне за посоката, в която трябва да се търси.
  • …Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия — че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.
Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои нари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“
  • Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест.
  • „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ — беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.
„Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ — тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.
  • …в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост. 
Какъв пример даваха всевъзможните социалистически новобогаташи, когато се надпреварваха да си купуват една от друга по-скъпи коли и да живеят във все по-голям лукс. Тъкмо бездната на контраста, който те установяваха най-безотговорно спрямо останалата част на населението, разпалваше амбициите на всеки малко по-находчив ум. Ако се проследи с безпощадна точност разточителството и прикритото с неписаните правила пилеене на обществени средства за лични изгоди, човек ще намери, че може би всеки втори ръководител е присвоил от държавата далеч по-големи суми и от най-изкусния крадец.
  • Не мога да забравя лицето на един осъден за неголяма злоупотреба служител във въглищен склад. Човекът се разплака пред мене и ми каза: „Единайсет години ме лъжат с жилище. Децата ми изгниха във влагата на сутерена. И си казах — а защо не я набутам тази влага в техните въглища, защо ще страдам аз, когато всеки краде, лъже и маже!“
  • Ето че примерът на ръководителите, на видните граждани, на началниците развързва ръцете на обикновените граждани. Чувството на безотговорност, което се лее отгоре, попива дълбоко долу, в почвата. И бариерата на скрупулните задръжки, остатъци от вековен народен морал, се вдига със страшния въпрос: „Защо не?“ И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса „ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ става пределно ясен.
Но може би това бе най-добре формулирано от един представител на Комитета за държавен контрол, който след една щателна проверка в известно предприятие каза: „Имам чувството, че присвояването на обществени средства е станало закон на живота у нас.“

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня История

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня

Разкъзът „Съдбата на човека" е писан от Шолохов по действителен случай

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански История

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански

„Аферата мис Стоун" е най-коментираното събитие в Америка в края на 1901 г.

Кан Тервел, спасителят на Европа История

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник си припомним за този български военен подвиг

Хората не са родени да бъдат свободни История

Хората не са родени да бъдат свободни

200 години от смъртта на Наполеон

48 сандъка със златото на Хитлер скрити в дворец-бардак в Полша История

48 сандъка със златото на Хитлер скрити в дворец-бардак в Полша

Изследователите започват разкопки и се надяват да открият 10 тона злато и други богатства

Част от Юда има и в теб, и в мен... История

Част от Юда има и в теб, и в мен...

Крием ли в сърцата си скъперничество, завист и мрачна злоба? Готови ли сме за покаяние?

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” История

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Кое е най-лошото решение в историята, взето някога от човек? История

Кое е най-лошото решение в историята, взето някога от човек?

В списъка са Мао, Буш, Томас Мидгли, Дейвид Камерън и изпитващият Хитлер на приемния изпит в академията

Юнг:Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо История

Юнг:Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо

Едно от последните интервюта на великия психолог и психиатър за BBC - част втора

Юнг: Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо История

Юнг: Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо

Едно от последните интервюта с великия психолог и психиатър за BBC - част първа

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани... История

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани...

145 години от началото на Априлското въстание

Те носят маски доброволно от хиляди години История

Те носят маски доброволно от хиляди години

Джайните „сторват и на мравката път" в буквалния смисъл

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

60 години от първия полет на човек в космоса

Тайните на Града на Мрака История

Тайните на Града на Мрака

Разрушеният преди 27 години китайски град Коулун все още привлича внимание със своята невероятна история

Неизвестна богата цивилизация живяла в Китай преди 3000 г. История

Неизвестна богата цивилизация живяла в Китай преди 3000 г.

Новото откритие може да пренапише историята на страната

Как Израел изтри цветната телевизия История

Как Израел изтри цветната телевизия

Правителството я считало за излишен лукс, който влияе зле на обществото