Подкрепете ни!




История11 септември 2019

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

Защо хората крадат от своята държава?
Георги Иванов Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978) е писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент. Eмигрира през 1969 г., когато отношенията му с властите се влошават и три от пиесите му са спрени. В Англия той е кореспондент на Би Би Си. Продължава да пише публицистичните си есета и да говори в ефир против комунистическия режим в родината си.
На 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. 
Днес, 41 години след убийството на Марков и половин век след написването на „Задочни репортажи от България“, ви предлагаме цитати от текст, който звучи потресаващо актуално, въпреки че комунистическият режим остана далеч в миналото…
  • …присвояването на държавна собственост, или по-направо казано — краденето от държавата, е едно от най-типичните явления, характеризиращи същността на обществените явления във всяка т.нар. народна демокрация. Фактическата страна на това явление, както и неговият размер не подлежат на никакво съмнение. За онзи, който все пак иска да се увери по-добре, достатъчно е да посети който и да е окръжен съд в България по което и да е време на работната седмица.
„ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ Всяко човешко общество, което поне малко уважава себе си, винаги намира сили да постави пръст в собствените си рани и да си зададе дори най-болезнени и неприятни въпроси. Единствено социалистическо-комунистическото общество в днешна Източна Европа страхливо и гузно отбягва това. Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава“ е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда.
  • В един неотдавнашен разговор за престъпността в България главният прокурор на републиката, след като изреди вече стереотипните обвинения срещу миналото, подхвърли, макар и вяло, за някои аспекти на съвременността, които според него благоприятствували престъпността. Той говори специално за „нашите“ другари и тяхното взаимно прикриване. Главният прокурор се побоя да отиде по-далече, но беше напълно ясно, че той има добра представа ако не за отговора на големия въпрос, то поне за посоката, в която трябва да се търси.
  • …Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия — че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.
Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои нари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“
  • Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест.
  • „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ — беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.
„Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ — тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.
  • …в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост. 
Какъв пример даваха всевъзможните социалистически новобогаташи, когато се надпреварваха да си купуват една от друга по-скъпи коли и да живеят във все по-голям лукс. Тъкмо бездната на контраста, който те установяваха най-безотговорно спрямо останалата част на населението, разпалваше амбициите на всеки малко по-находчив ум. Ако се проследи с безпощадна точност разточителството и прикритото с неписаните правила пилеене на обществени средства за лични изгоди, човек ще намери, че може би всеки втори ръководител е присвоил от държавата далеч по-големи суми и от най-изкусния крадец.
  • Не мога да забравя лицето на един осъден за неголяма злоупотреба служител във въглищен склад. Човекът се разплака пред мене и ми каза: „Единайсет години ме лъжат с жилище. Децата ми изгниха във влагата на сутерена. И си казах — а защо не я набутам тази влага в техните въглища, защо ще страдам аз, когато всеки краде, лъже и маже!“
  • Ето че примерът на ръководителите, на видните граждани, на началниците развързва ръцете на обикновените граждани. Чувството на безотговорност, което се лее отгоре, попива дълбоко долу, в почвата. И бариерата на скрупулните задръжки, остатъци от вековен народен морал, се вдига със страшния въпрос: „Защо не?“ И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса „ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ става пределно ясен.
Но може би това бе най-добре формулирано от един представител на Комитета за държавен контрол, който след една щателна проверка в известно предприятие каза: „Имам чувството, че присвояването на обществени средства е станало закон на живота у нас.“

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Но вие българи ли сте? История

Но вие българи ли сте?

Честит празник! „Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо ново, има нещо славно..."

Как заради пандемията американците загубиха обещаното от Първата поправка История

Как заради пандемията американците загубиха обещаното от Първата поправка

Затворени са църкви и библиотеки, цензурата и научната диктатура задушават свободата на словото

Размножаването днес е все едно да продаваш места на потъващ кораб История

Размножаването днес е все едно да продаваш места на потъващ кораб

Модерната напоследък идея да спрем да се възпроизвеждаме има корени дълбоко в миналото

Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял История

Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял

100 години от смъртта и 170 години от рождението на Джеймс Баучер

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Шумерската цивилизация: Тайнствените основоположници на съвременния свят История

Шумерската цивилизация: Тайнствените основоположници на съвременния свят

Знанията, уменията и технологиите, с които разполагали древните шумери, изумяват учените и до днес

Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци История

Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци

Министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита на 31 октомври 1984 г.

Народът, който прие словото на Бог История

Народът, който прие словото на Бог

Първата литургична писменост в света е българска, а азбуките ни са признати за „словенски”. Не славянски!

По устройство това е държава, в която всеки се устройва, както намери История

По устройство това е държава, в която всеки се устройва, както намери

Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси

Честит празник! История

Честит празник!

Преди 112 години България става наистина свободна и ние трябва да се гордеем с този ден

По следите на една легенда История

По следите на една легенда

Най-големият в Европа староосмански архив е в Националната ни библиотека

6 септември - великият акт на Съединението История

6 септември - великият акт на Съединението

Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

Защо съм длъжна да живея История

Защо съм длъжна да живея

Оцелели момичета след терористичния акт в училището в Беслан за смисъла на живота