Подкрепете ни!




История11 септември 2023

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста


Защо хората крадат от своята държава?
Георги Иванов Марков (1 март 1929 – 11 септември 1978) е писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент. Eмигрира през 1969 г., когато отношенията му с властите се влошават и три от пиесите му са спрени. В Англия той е кореспондент на Би Би Си. Продължава да пише публицистичните си есета и да говори в ефир против комунистическия режим в родината си.

На 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. 
Днес, 45 години след убийството на Марков и половин век след написването на „Задочни репортажи от България“, ви предлагаме цитати от текст, който звучи потресаващо актуално, въпреки че комунистическият режим остана далеч в миналото…
  • …присвояването на държавна собственост, или по-направо казано — краденето от държавата, е едно от най-типичните явления, характеризиращи същността на обществените явления във всяка т.нар. народна демокрация. Фактическата страна на това явление, както и неговият размер не подлежат на никакво съмнение. За онзи, който все пак иска да се увери по-добре, достатъчно е да посети който и да е окръжен съд в България по което и да е време на работната седмица.
„ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ Всяко човешко общество, което поне малко уважава себе си, винаги намира сили да постави пръст в собствените си рани и да си зададе дори най-болезнени и неприятни въпроси. Единствено социалистическо-комунистическото общество в днешна Източна Европа страхливо и гузно отбягва това. Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава“ е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда.
  • В един неотдавнашен разговор за престъпността в България главният прокурор на републиката, след като изреди вече стереотипните обвинения срещу миналото, подхвърли, макар и вяло, за някои аспекти на съвременността, които според него благоприятствували престъпността. Той говори специално за „нашите“ другари и тяхното взаимно прикриване. Главният прокурор се побоя да отиде по-далече, но беше напълно ясно, че той има добра представа ако не за отговора на големия въпрос, то поне за посоката, в която трябва да се търси.
  • …Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия — че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.
Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои нари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“
  • Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест.
  • „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ — беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.
„Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ — тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.
  • …в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост. 
Какъв пример даваха всевъзможните социалистически новобогаташи, когато се надпреварваха да си купуват една от друга по-скъпи коли и да живеят във все по-голям лукс. Тъкмо бездната на контраста, който те установяваха най-безотговорно спрямо останалата част на населението, разпалваше амбициите на всеки малко по-находчив ум. Ако се проследи с безпощадна точност разточителството и прикритото с неписаните правила пилеене на обществени средства за лични изгоди, човек ще намери, че може би всеки втори ръководител е присвоил от държавата далеч по-големи суми и от най-изкусния крадец.
  • Не мога да забравя лицето на един осъден за неголяма злоупотреба служител във въглищен склад. Човекът се разплака пред мене и ми каза: „Единайсет години ме лъжат с жилище. Децата ми изгниха във влагата на сутерена. И си казах — а защо не я набутам тази влага в техните въглища, защо ще страдам аз, когато всеки краде, лъже и маже!“
  • Ето че примерът на ръководителите, на видните граждани, на началниците развързва ръцете на обикновените граждани. Чувството на безотговорност, което се лее отгоре, попива дълбоко долу, в почвата. И бариерата на скрупулните задръжки, остатъци от вековен народен морал, се вдига със страшния въпрос: „Защо не?“ И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса „ЗАЩО ХОРАТА КРАДАТ ОТ СВОЯТА ДЪРЖАВА?“ става пределно ясен.
Но може би това бе най-добре формулирано от един представител на Комитета за държавен контрол, който след една щателна проверка в известно предприятие каза: „Имам чувството, че присвояването на обществени средства е станало закон на живота у нас.“
Безкрайността е окована под формата на граници История

Безкрайността е окована под формата на граници

Древните гръцки мислители за кармата и прераждането

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел История

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел

Хора от цял ​​свят изпратиха личните си копия в Единбург за инсталация, която ще отбележи 75 г. от раждането на шедьовъра

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

63 години от първия полет на човек в Космоса

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел История

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел

Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията История

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията

Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи История

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена