ИсторияЛюбен Каравелов / 01 ноември 2022

Вие сте сити от чорбаджии, не трябват ви вече повече!

Съвети на будителя Любен Каравелов към българския народ

Снимка: Youtube

В Деня на народните будители, когато България чества празника, ознаменуващ делото на родните просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, копнеж към образование и книжовност, нека си припомним част от фейлетона на Любен Каравелов "Нашият обществен живот". Поклон пред паметта на прозрелите истината. Колелото на историята се върти, а писаното тогава - в началото на миналия век е толкоз актуално, колкото и днес.

Всичкото това ме накара да дам на българският народ няколко полезни съвети. Слушайте братия! Когато се появи между вази един такъв човек, който обича да се кити като жена, то знайте, че с това той иска да покрие своето умствено сиромашество и своята нравствена голота; когато се появи между вази един такъв човек, който ви говори големи думи, които вие не разбирате, то знайте, че той има празна глава, която не може да веже за едно 2 и 2 е равно на четири; когато се появи между вази една такава личност, която се умилкува на богатите, а със сиромасите говори презрително, то знайте, че тая личност точи зъби за прасетата ви… Вие сте сити от чорбаджии, не трябват ви вече повече!

Един русин ми разказваше, че у българите съществуват две крайности: българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много честни, или много безчестни; или много осторожни, или много луди; с една дума, между българите се намират такива безчестни хора, каквито вие никъде не би можели да намерите, и обратно. И наистина, разгледайте живота на хаджи Иванча ефенди, погледайте по-внимателно на хаджи Николи, опознайте се с Петраки Златев и пр., и вие ще да се съгласите с гореказаният русин.

А от какво произхожда всичко това? — От нашето подчинено положение, от нашата политическа смърт от нашето гнуснаво возпитание и от нашето още по-гнуснаво образование. Мнозина са вече забележили, че у нас съществуват някакви си еврейски начала; а тая забележка има своето основание. Евреите се раждат така също честни и великодушни, както са се родили и някога Катоновците; но тяхната историческа съдба и тяхното настояще положение са ги накарали да бъдат такива, каквито са днес.

Нашето честито правителство гледа на всеки един христиенин като на куче, а това куче има пред неговите очи каква-годе цена само тогава, когато е то богато, а когато е така, то и раята досега нищо повече не е правила освен да събира богатства, т.е. да се старае да се откупи и да избави своят гръб от турската или правителствената тояга.

А из всичкото това ние ще да направиме такова заключение, че честността и великодушието не могат да растат в турската империя, защото тия не заслужават никакво уважение от страна на нашите господари турци и фанариоти. У нас честните хора носят название чапкъни; а най-родолюбивите се наричат бунтовници и хайдуци.

И така, нашата нравствена сила е съединена с нашият самостоятелен живот така също, както е съединено и тялото с душата. От нашата политическа независимост зависи нашето нравствено пробуждане, и обратно. За доказателство ние ще да покажем пак на нашият черковен въпрос, който(говориме вече педесети път) ще да си остане въпрос чак дотогава, докато ние не бъдеме освободени политически.

Но аз както казах вече по-горе, че в много отношения е виновато и нашето возпитание и образование. Да докажеме. Нашите бащи са чорбаджии и домашни деспоти, нашите майки са убиени и нищожни създания, нашите учители и возпитатели са развалени същества, нашите пастири са невежи и т. н. Българите трябва съвсем да се превозпитат, да оставят своите турски нрави и обичаи, да залегнат за своето возпитание и образование, да изчистят съвършено византийското гюрбе; а после вече да захванат да живеят човечески.

Трябва да кажа, че днешното образование е безполезно: а без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро.

Аз моля бога да избави и неприятелите ми от французките возпитаници, както и от техните учители! А българите разказват, че крушата не пада далеч от коренът си. Ето защо и нашият черковен въпрос не може да се реши за наша полза. У нас всичко става за пари, следователно… Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!