Убийствена мъгла

Голямата мъгла в Лондон задушава британската столица в буквалния смисъл от 5 до 9 декември 1952 г. Период на студено време, комбинирано с антициклон и безветрие, събира във въздуха неимоверни количества дим с твърди частици - предимно от увеличеното потребление на некачествени въглища, които са основният вид гориво по онова време. Над града се разстила дебел слой смог. Мъглата влиза в помещенията, задушава хора докато спят, прониква през всеки процеп на сграда, врата, дограма...Няма интернет и социални мрежи, на лекарите им трябва дълго време, за да свържат отделните смъртни и спешни случаи из столицата и предградията и да установят причината за този мор. 

Данните от онова време са противоречиви, поради липсата на статистика и екстрените условия, в които става преброяването на труповете и нуждаещите се от помощ. Правителствените медицински доклади през следващите седмици изчисляват, че до 8 декември 4000 души са загинали като пряк резултат от смога, а 100 000 са се разболели от ефектите му върху дихателните им пътища. Летописците в различни източници от миналия век коментират, че общият брой на жертвите може да е значително по-голям, като един документ предполага, че около 6000 са загинали през следващите месеци в резултат на зловещото събитие. Публикация на BBC обявява числото 12 000. 

но случаят от декември 1952 г. е най-трагичният в историята на Обединеното кралство. И най-значимият от гледна точка на въздействието му върху екологичните изследвания, правителственото регулиране и обществената осведоменост за връзката между качеството на въздуха и здравето. Така се стига до Закона за чистия въздух от 1956 г.

Студеното време кара лондончани да изгарят повече въглища от обикновено, за да се стоплят. Въглищата от следвоенната епоха са нискокачествени - сернист сорт (подобен на лигнитните). Качествените антрацитни въглища са само за износ. Кралството все още ближе раните си от Втората световна война. И така, димът е пълен с огромни количества серен диоксид. В района има и много електроцентрали, работещи с въглища. В атмосферата са изхвърлени тонове димни частици, солна киселина, флуорни съединения, диоксидна сяра...

Видимостта е намалена до няколко метра, шофирането е невъзможно. Линейките са безпомощни. Концерти и филми са отменени, спортните събития – също. (След вдигането на мъглата ще стане ясно, че сериен убиец е използвал обстановката, за да отнеме живота на най-малко 6 жени, скривайки труповете им под дъските на дюшемето и в шкафовете на апартамента си в Нотинг Хил. Неговото име е Джон Риджиналд Кристи.)

Лондонската мъгла си е прословута и никой не подозира, че този път тя носи незабавна смърт.  

Смъртността остава завишена месеци по-късно. Властите се опитват да обяснят, че зачестилите смъртни случаи от респираторни усложнения са следствие на грипна епидемия. Но това е истина само за част от починалите. Повечето летални изходи са причинени от инфекции на дихателните пътища, от хипоксия, в резултат на механично запушване на въздушните канали от гной като следствие от белодробни инфекции, възникнали по време на смога. Става дума за бронхопневмония, остър гноен бронхит,  обострен хроничен бронхит.

който забранява изгарянето на замърсяващи горива в „зоните с контрол на дима“ в Обединеното кралство. Актът се определя като революционен, преломен за опазването на околната среда в световен мащаб. В световен мащаб, защото много правителства използват британския челен опит в своите страни. Общественото здраве на острова се подобрява значително, твърдят историците. Животински видове, които са били изчезнали от градските местности до 50-те години на миналия век, започнали да увеличават популацията си. Великолепната архитектура на британските градове вече не била затъмнена под дебел слой сажди и мръсотия.