Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

снимка: IStock
Войната рядко се свързва с човещина. Но две случки от най-страшните конфликти в човешката история показват, че празничният дух може да сближи дори най-върлите врагове. Едно от най-ярките доказателства за силата на коледния дух е Примирието от 1914 г.
Stille Nacht. Heilige Nacht
Изумени, изморените мъже се показват колебливо от окопите. Германските войници поздравяват британските с „Весела Коледа“ на английски. Ръкуват се, пеят коледни песни, разменят подаръци – цигари, храна, копчета, шапки... Дори играят футбол! После се скупчват около огъня, разменят си вестници и закачки. „Ние им пробвахме киселото зеле, германците си хапнаха от тортите и шоколадите ни,” разказва английски войник в писмо до вкъщи.
Това неочаквано примирие позволява на двете страни най-накрая да погребат мъртвите си другари, чиито тела лежат от седмици на ничията земя. Помагат си едни на други и в това. „Те пренесоха мъртвеца, положиха го на земята и ние всички го посипахме с по шепа пръст. После заедно казахме молитва,” пише друг британец до близките си. Нерегламентираното примирие от 25 декември се разпростира на цели 500 мили по Западния фронт. Смята се, че около 100 000 войници от двете страни, т.е. около 2/3 от войските там, са участвали в легендарното примирие. То се разпространило широко, но все пак не било масово. На много места стрелбата за жалост е продължила.
Сбогом на оръжията
За командира на британския Втори корпус - генерал Хорас Смит-Дориен, от тази близост идвала най-голямата опасност за морала на войниците. Затова той изрично забранява всякакво побратимяване с вражеските войници. Според него колкото по-близо са противниковите окопи, толкова по-голям е рискът подчинените му да се размекнат. Случилото се на Коледа през 1914 г. показало колко прав е бил.
Завинаги в изкуството
Този безценен момент е отразен и в изкуството. Той е центъра на романа „Войната на Майкъл Форман“ и на филми като „Весела Коледа“ и „О, каква прекрасна война!“.
И макар коледното примирие от 1914 г. да е единичен случай във военната история, то се превръща в символ за естественото човешко желание за мир, пък бил той и мимолетен.
Бъдни вечер у Елизабет
През Втората световна война няма примирие. Но през декември 1944 г., по време на битка, докато американците се борят за живота си под масиран германски огън, на Бъдни вечер една германска майка спасява няколко живота, проявявайки човечност.
Трима американски войници, един от които тежко ранен, се изгубват в заснежената Арденска гора, докато се опитват да намерят американската защитна линия. Те вървят три дни, докато звуците на битката отекват в околните хълмове и долини. На Бъдни вечер се натъкват на малка къща в гората.
След малко на вратата се чука отново. Появяват се немски ефрейтор и трима много млади редници, почти деца. Те също са изгубени и гладни. Пожелават й „Весела Коледа“. Елизабет им казва, че са добре дошли да влязат на топло и да хапнат, но не ги предупреждава, че вътре има други, с които ще трябва да споделят трапезата си. Ефрейторът пита остро дали не са американци. Елизабет кротко отговаря, че да, трима са, а единият е ранен. И те са изгубени и измръзнали. „Свята нощ е и тук няма да се пролива кръв,“ отсича жената и заставя новодошлите да оставят оръжията си навън.
Страхът и напрежението бавно се стапят благодарение на топлината и уханието на печена кокошка с картофи. Немците вадят бутилка вино и хляб. Докато Елизабет готви, един от германските войници, бивш студент по медицина, преглежда ранения американец. На английски той обяснява, че няма инфекция, но е загубил много кръв. Затова се нуждае от храна и почивка.
Когато трапезата е сложена, атмосферата става още по-спокойна. Докато Елизабет произнася молитвата, Фриц забелязва сълзи в очите на изтощените войници – и на германците, и на американците. Двама от германците са едва по на шестнайсет, а ефрейторът – на 23.
Примирието продължава през нощта и на сутринта. Разглеждайки картата на американците, ефрейторът им помага да открият позициите си и им подарява компас. Елизабет връща всичките им оръжия и враговете се ръкуват и тръгват в противоположни посоки.

Бенджамин Франклин: „Говори само когато с това можеш да обогатиш себе си или другите”
Правилата му за успех са валидни векове

Размножаването днес е все едно да продаваш места на потъващ кораб
Модерната напоследък идея да спрем да се възпроизвеждаме има корени дълбоко в миналото

Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял
100 години от смъртта и 170 години от рождението на Джеймс Баучер

Шумерската цивилизация: Тайнствените основоположници на съвременния свят
Знанията, уменията и технологиите, с които разполагали древните шумери, изумяват учените и до днес

Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци
Министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита на 31 октомври 1984 г.

По устройство това е държава, в която всеки се устройва, както намери
Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси

Честит празник!
Преди 112 години България става наистина свободна и ние трябва да се гордеем с този ден

По следите на една легенда
Най-големият в Европа староосмански архив е в Националната ни библиотека

6 септември - великият акт на Съединението
Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

Защо съм длъжна да живея
Оцелели момичета след терористичния акт в училището в Беслан за смисъла на живота

Музика върху кости
Цензурата в Съветския съюз води до разпространението на нелегални записи върху рентгенови снимки

Малчугана и Дебелака убиха близо 300 000 души преди 75 г.
Да си спомним за жертвите на Хирошима и Нагазаки

Ние считаме, че тези истини са видни от само себе си: че всички хора са създадени равни
Декларацията за независимост на САЩ винаги ще звучи актуално

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята
На 6 юни се навършват 76 години от десанта в Нормандия