Българите са духовити и трудолюбиви хора, одарени със светли умствени способности

Професор Марин Дринов (20 октомври 1838 - 13 март 1906) е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българско книжовно дружество). Първоначално образование получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и филология в Киев и в Москва, по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.Нека на годишнината от смъртта му си спомним за този велик българин и просветител.
•    Принуден да живее няколко векове в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можа да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше: през тези тежки векове българският народ трябваше още и да забрави, че е имал такива предци, и когато в нашия век захвана да се вдига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като нещастна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци. И едно недостойно чувство трябваше след това да обнеме душата на българина, чувство, на което името е самоуничижение и което твърде пречи на българското самостоятелно народно развивание. От това недостойно и зловредно за народността ни чувство, ние лесно ще можем да се избавим чрез изучването на народността си въобще, а особено на историята си.
•    За да се пристъпи към удовлетворяването на речената нужда, трябва да се изучат "Законите и свойствата" на нашия език, "неговия дух"; а това може да се достигне: 1. "Чрез изучване всичките български наречия и изговаряния. 2. Чрез изучване историята на българския език, т. е неговото постепенно изменувание от най-старите времена и досега.
•    Наистина, било е време, когато Марко Кралевич се е смятал за херой само на сръбския епос; но това време е минало вече отдавна. Наблюденията над народната словесност и преданията на българите откриха, че последните са по-богати от сърбите с песни и предания за тоя херой. Най-новите сравнителни изучвания на българските и сръбските песни за Марка Кралевич доведоха дори до заключението, че тяхната люлка трябва да се търси не в Сърбия, а в онази страна, в която е минала по-голямата част от живота на Марко и която винаги, като захванем от IX век, се е наричала българска страна, както се нарича и сега, както са я наричали и най-близките съвременници на тоя херой: албанецът Иван Музаки, известните сръбски писатели Владислав Граматик и Михаил Константинович от Островица и пр.
•    На фанариотите не им понася възражданието на нашата народност и те искат да го съсипят, искат да погасят разбуденото самосъзнание на наший народ, каквото и за напред да могат да ни владеят. Те са вече явни врагове на нашата народност и рядко ще да ся найде българин, който да ги не приема за такива. Такива нищожни хора като них, са безсилни врагове в такава борба, каквато те са ся зели да водят против нас. Ние сме прости хора и спроти тяхното мнение диви и варвари; но каквито и да сме ние във всеки случай сме много по-горни от тях, както от умствена, тъй също и от нравствена страна. Нашият ум не е просветен, но не е и омрачен като техния с разни бабини деветини, които те почитат за най-дълбока мъдрост. Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация, а те тъй щат и да ся скапят в своята гнила наука. За нравственото ни превъзходство аз няма и да говоря, то е ясно като божи ден.