Художник: Караваджо
Последната седмица от земния живот на Иисус Христос се нарича „Велика" или „Страстна седмица". Това означава Седмица на страданията - прелюдия към вечния живот. Той доброволно и смирено върви стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност - кръста. Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят.
Две са случките, които историята помни за Велика сряда.
Две са случките, които историята помни за Велика сряда.
Едната е от Витания. В дома на Симон, прокажения, според Евангелие от Матея, „една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата". Така тя Го помазала за погребение, приживе го оплаквала, умивайки нозете Му със сълзите Си и изтривайки ги с разкошните си коси. За нея Той казва, че много се прощава на този, който умее много да обича.
Но на този ден е и Зловещият заговор - Юда Искариотски обещава да предаде Иисус на пръвосвещениците за тридесет сребърника. Спасената грешница отдава цялото си богатство на Христа и целува нозете му, а Юда, един от апостолите, продава за пари Учителя си с целувка.
Предлагаме ви разсъжденията на един от най-сърцатите проповедници на Русия - Андрей Ткачов за второто събитие от Великата Сряда - предателството, извършено от Юда.
В Гетсиманската градина Христос го нарича приятел. На иконите със Страшния съд често го изобразяват като дете, което седи на коленете на дявола в долния десен ъгъл. Любимото чадо на Сатаната, което заради предателската си целувка приема огнена целувка. Той е носил ковчеже за пожертвования и значи е бил нещо като счетоводител в малката апостолска община.
Ние не можем всеки път, когато се се причастяваме, да не си спомним за него: „Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда…”.
Какво знаем за него? Че е бил юдеин сред останалите ученици-галилеяни. Бил е по-образован и вероятно по-високомерен. Бил е близък на Христос и е бил обичан от Него. Да предадат могат само близките, своите. В сърцето ни тупти този, който е допуснат там. Чуждият може да е враг, не но може да е предател.
Неговата истинна същност е сребролюбието. Името му е „крадец". Така казва Йоан Богослов. А неговите думи не подлежат на съмнение. Не трябва да се измисля нищо повече.
Разочаровал ли се е Юда от Месията и затова ли Го е предал?
Или пък е искал да ускори събитията и да приближи спасителната развръзка? Няма да гадем.
Работата е там, че целият свят е препълнен със сребролюбие и разврат. Каещите се измамници и блудниците - това е предната фланга на повярвалите в Христос. Но сребролюбието у нежелаещите се да се каят, ги кара да оневиняват Юда, за да може да го използват за тяхно оправдание.
„Част от Юда има и в теб, и в мен" – казва свети Юстин (Попович). Зародишът на Юда носи всяко човешко сърце. (В същата тази Велика сряда, в дома на Симон, прокажения, когато жената помазва Иисус с миро, Юда пита защо е това разхищение и не би ли могло това миро да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. - бел.ред.) Но не любовта движи езика на Юда, а това, че му е жал да стане зян благовонното масло.
А нима не постъпваме така и ние?
Защо да позлатяваме куполите на църквите и да украсяваме храмовете със скъпи икони? По-добре да дадем тези пари на бедните.
Защо този има толкова скъпа кола? По-добре да се помогне на сираците и старците. Познати ли са ви тези гласове? Ох, не любовта към скромността и не човеколюбието движат езиците ни, когато изричаме това. Това е зародишът на Юда в дълбините на сърцето ни. Още нероден се учи да говори.
Всъщност скъперничеството, завистта и мрачната злоба са част от духа на Юда в нас. Затова и не можем да се причастим, без да кажем в молитва: „…нито целувка ще Ти дам като Юда…”
Той е образец на незавършеното покаяние. Връща парите, хвърляйки ги в краката на първосвещениците. Признава вината си: „Съгреших, че предадох невинна кръв” (Мат. 27:4). Но не е достатъчно да признаем открито вината си и да хвърлим парите, спечелени с грях. Трябва да изтърпим мъката и отчаянието, трябва да чакаме Господ Иисус Христос да утеши душите ни.
Та нали Той би утешил душата му, ако Юда бе изчакал Възкресението. Същото важи и за Петър. Трикратното отричане от Христос не е много далеч от предателството, което е признато публично. Но Петър е победил отчаянието, а Юда е жертва на отчаянието.
Няма какво да се говори повече за него. Но и да мълчим не бива.
Най-важното е да не приличаме на него.
Протоиерей Андрей Ткачов
7 април 2015 г.