Подкрепете ни!




ИсторияЕкатерина Ангелова / 20 януари 2022

Историята и тайните на древната Александрийска библиотека

Тя е била в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание

Изображения: Wikipedia и Istock
Изображения: Wikipedia и Istock
Александрийската библиотека е най-голямата и известна библиотека в древния свят, която няма аналог, поради мащаба на броя на книгите и ръкописите, съхранявани в нея.

Александрия е основана около 331 г. пр. Хр. от завоевателя Александър Македонски, на чието име е и кръстена. Градът е разположен на територията на Египет и бързо след основаването си се разраства и се превръща в основен център на елинската цивилизация. Тя е третият по големина град в африканската страна след Кайро и Гиза, но в древността е най-големият.
Александрия става известна най-вече със своята уникална и огромна митична библиотека и с Александрийския фар – едно от седемте чудеса на древния свят. След смъртта на Александър Македонски, Александрия е превзета от египетския фараон Птоломей I Сотер и заменя тогавашната столица на Египет – Мемфис, като остава с този статут близо хилядолетие.

Храм на музите
Връщаме се назад във времето. Годината е 297 г. пр. н. е. След като пада от власт в Атина, Деметрий от Фалерум търси убежище и го намира именно в Александрия. Той е член на перипатетичната философска школа, основана от Аристотел. Бившият гръцки политик и умел оратор разполага с огромен набор от познания и завиден интелект. Това не убягва от погледа на тогавашния египетски управник – Птоломей I и Деметрий става негов приближен съветник.
В резултат на тяхното общуване и жажда за ново знание (и могъщество) след няколко години е създаден огромен изследователски институт в столицата, известен като Александрийския музейон или музей („храм на музите“). Тази структура представлява комплекс от светилища за всяка от деветте музи, прототип на Лицея на Аристотел в Атина, център за интелектуални и философски обучения, лекции и дискусии. Но и център, разполагащ с множество лаборатории, обсерватории, ботанически градини, зоопарк за екзотични животни, жилищни помещения и трапезарии.

Купуват и конфискуват книги
Част от грандиозния културен център става и прословутата Александрийска библиотека. Според някои източници тя е създадена още по време на управлението на Птоломей I, според други – по време на това на сина му – Птоломей II Филаделф. Библиотеката има амбицията да се превърне в най-голямата и пълна в света. И успява, поне в рамките на древния свят. Към научния музей са назначени 100 учени и изследователи, чиято работа е да правят проучвания, експерименти, да набавят копия на ръкописи и книги. Те били на заплата, с осигурени място за живеене и прехрана. Един от тях – Калимах, създава първия библиотечен указател в историята, тъй като без такъв било невъзможно да се намери това, което читателят търси.

Първите ръкописи и архиви в библиотеката са завещаните от Александър Македонски нови географски карти на неизследвани до момента световни територии и сведения за различните култури и народи по света. Към тях започват да се прибавят исторически, литературни, философски, математически, астрономически, всевъзможни научни и религиозни текстове, много от които са написани на гръцки език. Постепенно интересът на съдържателите на библиотеката и техните управници нараства главоломно и те започват да купуват и конфискуват книги и ръкописи от целия свят. Под конфискуват имаме предвид практиката на птоломейските поданици да претърсват всеки акостирал на брега на Александрия кораб (а те били много и идващи от различни дестинации) и да изземат от него намерените книги и ръкописи. Понякога собствениците на книжата били обезщетявани с направено копие (препис) на конфискувания материал или парична сума. Понякога – не.

Цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание
Освен познанията и фактите, които се отнасят до земните дадености на нашата планета и хората на нея, както и традициите и наследството на египетския (основно) и други народи, търсачите на всемирно познание са развълнувани и от теми като възникването на Земята и човешкия род, мистериите на света и загадките на Вселената. Александрийската библиотека постепенно се превръща в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание. Много известни гръцки и чуждестранни учени и философи посещават библиотеката, за да „придобият знание“, в това число Платон, Херодот и много други.

Развитието на Александрийската библиотека продължава и през управлението на наследниците на Птоломей II. Според писанията на Хипократ Птоломей III (макар и чрез измама и кражба) успява да се сдобие с оригиналните текстове на великите драматични поети Есхил, Софокъл и Еврипид. Всички наследници на трона от династията на Птоломеите дават големи суми на свои пратеници и ги командироват в Древна Гърция, в различни точки от Близкия Изток и света, като им заръчват да купуват всички книги, на които попаднат, независимо от тяхната тематика и автор.

Броят на книгите и ръкописите в Александрийската библиотека нараства дотолкова, че се налага да се построи дъщерна библиотека в друг квартал на града, известна като Серапеума (храма на бог Серапис). Там според легендата се осъществявали мистериозни езотерични практики, учения и били събрани ръкописи, съдържащи древни метафизични тайни и посвещения.

Древни тайни
Според различните исторически извори наличностите в двете библиотеки имат различни стойностни изражения. Като започнем от 40 000 свитъка от папирус и пергамент, минем през около 500 000 екземпляра, както твърдят повечето историци, и стигнем до внушителните 700 000 бройки, които се споменават в някои исторически източници. При един от опитите да се класифицират, книгите са разделени в категории като риторика, право, епос, трагедия, комедия, лирика, история, медицина, математика, естествени науки, астрономия, астрология и други. Но съществувала и една друга категория за езотерични книги, съдържащи древни тайни. Според някои източници, в Александрийската библиотека можело да бъдат открити мистични ръкописи, създадени от атлантите, свитъци, разказващи за летящи чинии, същества в скафандри, слизащи от небето на Земята, както и книги на непознати езици, които не можели да бъдат преведени.

Едно от най-зловещите изпепелявания в историята
Истината за съдбата на Александрийската библиотека (и нейното продължение) остава противоречива и до днес. Ясно е, че „цялото познание за вселената“ изчезва под пламъците на безмилостни пожари и с това си отиват някои от най-ценните източници за древната история на света и Космоса. За едно учените са единодушни – пожарите в двете постройки на библиотеката са станали по различно време. Кога обаче са се случили те и дали са станали преди или след арабското нашествие в Александрия, остава неизяснен факт и до днес. Едно обаче е неоспоримо – това е едно от най-зловещите изпепелявания в историята – както като мащаб, така и в интелектуално и духовно измерение.

Една от най-спряганите от историците теории твърди, че „Кралската библиотека“ (първата и основна сграда, която се намира в Кралския квартал и по-точно в Кралския дворец) е станала неволна жертва на военен конфликт в Египет. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар се включва в гражданската война между Клеопатра и нейния брат (и бивш съпруг) Птоломей XIII. В една от битките Цезар бива обсаден от вражеските войски по суша и от кралската флота по вода. Единственият му изход е да нападне с огън своите противници, което и прави, и така взима надмощие в битката. Но мащабът на пожара добива страховити размери. Освен подпалените кораби, в пламъците се стопяват и близки складове и други постройки. Разрушенията, нанесени на Александрийския град, са огромни. В пламъците е обгърната и така унищожена и великата Александрийска библиотека или поне една голяма част от нея.

Анатемосан храм на езичеството
Колкото до втората постройка - Серапеума, съхраняващ немалка част от великото човешко и божествено познание, той е опожарен и впоследствие „сринат до основи“, когато през 4-ти век християнството става единствената призната религия в Римската империя, а свещената втора част на Александрийската библиотека е анатемосана като храм на езичеството. На нейно място е издигната християнска църква и това бележи официалния край на великата египетска и световна Александрийска библиотека. Поне това е една от основните версии за унищожената втора светиня.
Друга теория твърди, че библиотеката в Александрия е унищожена през 642 г. Тогава градът е завоюван от арабския пълководец Амру ибн ал-Ас. Впоследствие се появяват исторически свидетелства, че неговият халиф – Омар Бар-Хебрей, е този, който е отговорен за унищожаването на Александрийската библиотека. Думите му били: „Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; а ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги.”

Книгите и ръкописите, пише още, били използвани, за да поддържат огъня в местните бани, който процес на горене продължил повече от 6 месеца. Поради този и много други спорни факти и писмени източници се ражда и разминаването в мненията на историците за това кога и как точно е разрушена свещената Александрийска библиотека. Но в крайна сметка резултатът е един и същ. Цялото събрано световно и космическо знание и познание си отива безвъзвратно под светлината на пламъците, които всъщност носят непрогледен мрак.


Александрийската библиотека днес
Малко след средата на XX век се ражда идеята за възраждане на великата Александрийска библиотека. През май 1986 г. към проекта се присъединява и ЮНЕСКО. Няколко години по-късно египетският президент Хосни Мубарак лично се включва в инициативата, което значително ускорява темповете по работата и реализирането ѝ. Така през 2002 г. врати отваря възродената Александрийска библиотека, която е изградена в памет на древната, и е превърната в голям културен център, по подобие на предшественичката си. Модерната изследователска библиотека в Александрия съхранява най-голямата в света цифрова колекция от исторически ръкописи и е хранилище на най-голямата колекция от френски книги на африканския континент.

Още по темата:

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат История

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви История

Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви

Височината на вълната достига 15 метра. Местният съд определя събитието като „божа работа".

Дж.Ф.Кенеди: „Мирът не трябва да е неосъществим и войната не трябва да е неизбежна“ История

Дж.Ф.Кенеди: „Мирът не трябва да е неосъществим и войната не трябва да е неизбежна“

Ние всички дишаме един и същ въздух, всички ние ценим бъдещето на нашите деца и всички сме смъртни

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 78 години от десанта в Нормандия

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Странната и невероятна история на Свети Георги История

Странната и невероятна история на Свети Георги

Житието и битието на великомъченика според Sky History

Част от Юда има и в теб, и в мен... История

Част от Юда има и в теб, и в мен...

Готови ли сме за покаяние?

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани... История

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани...

146 години от началото на Априлското въстание

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

61 години от първия полет на човек в Космоса

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната История

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната

Мир ще има, когато интелектът стане по-силен от инстинктите и агресията се преработи

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Владислав Шпилман – истинският човек зад образа на героя в „Пианистът“ История

Владислав Шпилман – истинският човек зад образа на героя в „Пианистът“

Историята на Владислав Шпилман е мрачна и разтърсваща

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията История

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията

„Зад психозата има личност, житейска история, определени надежди или желания. Причината да не разбираме смисъла им е в нас“