Неделно училище, Оклахома, 1900 г., снимка: Wikimedia.org
Ан Греъм Лоц е втората дъщеря на Били Греъм - известен баптиски свещеник и проповедник. Тя е тръгнала по стъпките на баща си и е създала служение, което е базирано в Роли, Северна Каролина. Тя нарича себе си учител по Библията. Не е ръкоположена. Баща й я е наричал „най-добрият проповедник в семейството“. Тя разговаря с Джейн Клейсън от Early Show, CBS, на 13 септември 2001 г., за да предложи малка утеха на семействата на близките на жертвите на най-зловещия терористичен акт в историята на човечеството. Предлагаме ми ви малка част от това интервю. Но по-интересен е коментарът, написан след публикацията на интервюто в сайта prayerfoundation.org. Той обикаля интернет пространството вече 10 години. Авторът не е посочил името си.
Джейн Клейсън: Чувала съм хора да казват - и религиозните, и тези, които не са религиозни - ако Бог е добър, как можа да допусне да се случи това? Как бихте отговорили?
Ан Греъм Лоц: Казвам, че Бог също се ядосва, когато види нещо подобно. Бих казала също, че от няколко години американците в известен смисъл размахаха юмрука си срещу Бог и казаха, Боже, искаме те далеч от нашите училища, нашето правителство, нашия бизнес, искаме те далеч от нашия пазар. И Бог, който е джентълмен, просто тихомълком се отдръпна от нашия национален и политически живот, нашия обществен живот. Отблъснахме ръката му, носеща благословия и защита. Трябва първо да се обърнем към Бог и да кажем: „Боже, съжаляваме, че се отнесохме така с теб и сега те каним да влезеш в нашия живот. Ние се доверяваме на теб." Доверието в Бог трябва да се практикува.
...
Джейн Клейсън: Това събитие ни промени завинаги. Всеки от нас и всички заедно като нация. Знам, че вярваш в това. Как ще го коментираш?
Ан Греъм Лоц: Добре, моля се Бог да използва това събитие, за да ни промени завинаги по положителен начин. И това ще укрепи вярата ни в него. Мислех за всички онези хора, които загинаха в тази трагедия. В момента няма значение каква политическа принадлежност са имали, каква религия са изповядвали, бедни ли са били или богати, какъв е бил цветът на кожата им, или портфейлът им от акции. Важното е връзката им с Бог. Бих искал да видя американците да започнат да се съсредоточават върху някои от основните неща в живота. Тези неща, които са по-важни от просто развлечение, удоволствие и печелене на повече пари.
Коментар на неизвестен автор:
В светлината на последните събития...терористични атаки, стрелби в училище и т.н. Да видим, мисля, че всичко започна, когато Маделин Мъри О'Хеър (тя беше убита, тялото й беше намерено наскоро) се оплака, че не иска никакви молитви в нашите училища и ние казахме: „Добре."
Тогава някой предложи да не се чете Библията в училище... Библията, която казва „не убивай, не кради" и „обичай ближния си като себе си." И ние се съгласихме.
Някой заяви, че е по-добре учителите и директорите да не се опитват да възпитават по-строгичко децата ни, когато те се държат лошо. И училищните администратори забраниха на всеки от екипа да докосва ученик, когато се държи лошо, защото „не искаме лоша реклама и със сигурност не искаме да бъдем съдени"... И ние казахме: „Добре."
Някои от нашите висши избрани служители казаха, че няма значение какво правим, когато сме извън офиса, стига да вършим работата си. И като се съгласихме с тях, ние научихме това: „За мен няма значение какво прави всеки, включително президентът, когато е сам, стига да имам работа и икономиката да върви добре..."
И тогава някой предложи: „Нека печатаме списания със снимки на голи жени, това, може да се каже, е здравословно, приземено оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме: „Добре."
Някой отиде още по-далеч и публикува снимки на голи деца, нататък други направиха тези снимки достъпни в интернет. И ние казахме: „Добре, те имат право на свобода на словото."
И тогава развлекателната индустрия настоя: „Нека да правим телевизионни предавания и филми, които насърчават ругатните, псувните, насилието и незаконния секс. И нека запишем музика, която насърчава изнасилванията, наркотиците, убийствата, самоубийствата и сатанизма." Ние се съгласихме, защото това е просто забавление, няма неблагоприятен ефект, пък и така или иначе никой не го приема на сериозно, така че давайте.
Сега се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават доброто от злото и защо нищо не им пречи да убиват непознати, съучениците си и себе си.
Вероятно, ако мислим за това достатъчно дълго и упорито, можем да го разберем.
Мисля, че това има много общо с „Каквото посееш - това ще пожънеш."
„Мили Боже, защо не спаси малкото момиченце, убито в класната му стая?" - пише искрено загрижен ученик... Може ли отговорът да е: „Скъпи
загрижен ученико, не ме пускат в училищата. С уважение, Бог."
Странно колко просто е хората да изхвърлят Бог и след това да се чудят защо светът отива в ада (буквално). Странно как вярваме на това, което пишат вестниците, но поставяме под въпрос това, което Бог казва в Библията. Странно как всички искат да отидат на небето, но не искат да вярват, мислят, казват или правят каквото и да било, което казва Библията.
