Останки от крепостта Нове, снимка: Wikimedia.org
През последните няколко десетилетия археолози от България и Полша извършват разкопки на мястото, където някога се е намирала римската легионерска крепост Нове. Руините на крепостта се намират в Северна България, по поречието на река Дунав, където римските нашественици са установили и защитавали териториална граница преди 2000 години. Продължаващите разкопки там са довели до редица забележителни и просветляващи находки и списъкът с тези разкрити чудеса сега включва древен пример за издръжлива и популярна технология - хладилника.
Полската информационна агенция (PAP) съобщи, че екип от археолози под ръководството на професор Пьотр Дичек от Изследователския център за античността на Югоизточна Европа към Варшавския университет, са се натъкнали на нещо подобно на контейнер, направен от дебели червеникави керамични плочи. Археолозите са разгадали приложението му - древна версия на голяма камера за лед или хладилник. Използвала се за съхранение на нетрайни храни.
Римският хладилник е открит във военна казарма. Монтиран е в ниша в каменния под на сградата под земята. Отварял се е само отгоре. Този дизайн гарантира, че е бил достатъчно добре изолиран от хладния камък, който го заобикаля от три страни.
Тъй като в България има минусови температури през зимните месеци, римските войници са събирали лед или сняг, слагали го в „хладилната камера", за да запазят храната си студена и свежа.
Изследователите с радост открили, че керамичната камера за съхранение не е празна. В нея имало парчета керамични съдове заедно с няколко изпечени костни фрагмента, вероятно остатъци от готвена храна. Те открили и купа, съдържаща въглен, която според тях би била използвана за отблъскване на насекоми.
Крепостта Нове е построена през първи век след Христа. Изглежда вероятно камерата за съхранение на храна да е била инсталирана по това време, като естествен елемент в напълно оборудвана казармена сграда.
Археолозите се натъкнали и на тайник с няколко десетки монети, отново от римската епоха. Монетите са открити в пласт, който датира от между трети и четвърти век сл. н. е. - период, описван с набезите на готите през трети век и възкачването на престола на римския император Константин Велики през 306 г.
Друго интересно откритие са останките от римско жилище, намиращо се вътре в стените на крепостта. Сред артефактите имало няколко камъка за мелене, тежести за риболов и още парчета от керамични съдове.
През 69 г. сл. н. е. римските власти стават все по-загрижени за възможно посегателство върху техните земи от съседните даки, които са обитавали днешна Румъния. През този период започва и изграждането на дунавската крепост Нове и когато Мизия е разделена наполовина през 86 г. сл. н. е. Нове се превръща в основния отбранителен пост за новата провинция Долна Мизия.
Нове е строена, за да бъде постоянен дом на Първия италиански легион, който се състои изключително от римски войници и е създаден специално за защита на територията на Мизия от нашествието на даките. Изглежда страховете на римските власти са били оправдани, тъй като в началото на втори век сл. Хр. избухва война между даките и силите на римския император Траян. Нове служи като базов лагер за успешната защита на територията, доказвайки своята стойност и значение за амбициите на Римската империя в региона.
За да се уверят, че Нове е подходяща за дългосрочно обитаване, нейните строители инсталирали сложна водоснабдителна система, направена от керамични и оловни тръби, които довеждали чиста вода до крепостта и свързаното с нея гражданско селище. Тъй като качеството на дунавската вода не било на ниво, водоснабдителната система на крепостта било свързана и с река Дермен. За целта бил построен акведукт, дълъг приблизително шест мили (10 километра). Водата се съхранявала в два големи резервоара на място, откъдето чрез мрежа от канали и водопроводи се разпределяла из територията на крепостта.