„В деня, в който разбра, че умира, тя ме извика в швейцарския си дом и ме прие в спалнята си, където лежеше тежко болна последните месеци:
- Имам подарък за теб. Отвори тази кутия.
Под копринената хартия имаше палто, което тя ми даде с думите: „Ако някога се почувстваш тъжен, мой Юбер, наметни го на раменете си и си кажи, че това съм аз, Одри, която те прегръщам, за да те утеша.“
Юбер дьо Живанши
(20.02.1927 - 10.03.2018)
В един горещ летен ден на 1953 г. 26-годишният Юбер дьо Живанши очаква важен гост в модна къща Givenchy на авеню Алфред дьо Вини в Париж. На сутринта секретарката му го е уведомила, че ще дойде „мис Хепбърн“. Юбер е щастлив: самата Катрин Хепбърн, звездата от филма „Реброто на Адам“, ще почете скромната му персона с внимание! Младият дизайнер е отворил своя модна къща само преди година и все още не е разглезен от клиентелата.
В салона за гости обаче не се появява маститата американска актриса, носителка на Оскар, а 24-годишно непознато момиче. „Казвам се Одри - представя се тя - Одри Хепбърн“. („Тя изглеждаше като тръстика. Слаба тийнейджърка в смешни сандали, бяла тениска, карирани тесни панталони и нелепа шапка, като гондолиер“, спомня си по-късно Юбер.)
Одри обяснява, че търси дизайнер, който да измисли рокли за новия филм „Сабрина“. Тя иска героинята й „да бъде облечена с френски шик“. Живанши няма време да шие нови тоалети за непозната актриса, затова й предлага тя да си избере нещо от новата му колекция. Одри се съгласява.
Филмът „Сабрина“ получава само един "Оскар" - за костюмите. Е, статуетката не отива при Юбер, а при Едит Хед, която е сътворила тоалетите за останалите герои във филма. Името Givenchy дори не е споменато във финалните надписи.
Одри лети за Париж, за да се извини на дизайнера.
(„Утеших я: „Одри, благодарение на „Сабрина“ имам толкова много клиенти, че нямам време да ги обслужвам. Станах известен и не без твоята помощ“, спомня си Живанши.)
Така започва тяхното нежно приятелство.
Неговата муза е Одри Хепбърн. За „бебето Одри“, както нежно я нарича, Живанши е готов на всичко.
Филмът „Закуската в Тифани“ по романа на Труман Капоти излиза през 1961 г. Одри играе главната роля във филма, Юбер шие малка черна рокля за нейната героиня Холи. Това е рокля с нов дизайн, различна от каноните, заковани от мадам Шанел. По-късно Одри ще нарече тази роля най-успешната в кариерата си, а Живанши ще забележи, че благодарение на тази рокля той „стана безсмъртен“.
За Одри той не е просто нейният личен шивач, той е най-добрият й приятел. Той е изповедник, съветник, брат и сродна душа. Винаги може да се поплаче на рамото му. Живанши й помага да преодолее раздялата с първата си любов - актьора Уилям Холдън, когото среща на снимачната площадка на „Сабрина“.
Юбер е плътно до нея - когато Одри се омъжва за актьора Мел Ферер, когато погребва първото си дете - мъртвородено, когато кръщава сина си Шон, роден през 1960 г. Живанши ушива на актрисата невероятен розов костюм за сватбата й с психоаналитика Андреа Доти...
Юбер е до Одри 42 години. Това е съюз, основан на преданост, разбиране, търпение и дълбоко уважение. Актрисата умира на 20 януари 1993 г. от рак. На погребението й очите на Живанши са сухи. Той е изплакал всичките си сълзи, докато Одри е гаснела дълго и тежко по време на болестта. След няколко месеца той ще засади любимите й момини сълзи на гроба й ...
След смъртта на Хепбърн Живанши разбира, че не може да работи без муза. През 1995 г. се пенсионира и прехвърля модната си къща на дизайнера Джон Галиано. Юбер живее в селска къща близо до Париж, работи като ландшафтен дизайнер и рядко се появява в публичното пространство. Когато го молят да разкаже нещо за Одри, той само се усмихва загадъчно: „Тя беше невероятна жена и наистина ми липсва.“
Някои казват, че не може да съществува приятелство между мъж и жена - някой от двамата обезателно ще гледа на другия като на неясен обект на желанието и потенциален партньор за връзка. Но светът е пълен с истории, които опровергават това твърдение. И едно от тях е удивителното, безкористно и дълголетно приятелство между дизайнера Юбер дьо Живанши и актрисата Одри Хепбърн. Приятелство, по-здраво от любовта...