Изпратен да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!
150 години без Апостола на свободата Васил Левски

Избрахме да почетем годишнината от смъртта на Васил Левски с най-човешкото и точно негово описание от Иван Вазов в този откъс от "Немили-недраги".
Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му. Когато посещаваше Букурещ, той заедно с известията за устрояване комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик говори: резултат беше записванието на един милион гроша самоволни пожертвувания! Той често беше груб, не гъделичкаше никого, защото проповядваше една длъжност, а не едно учение. Недостатъкът на знанията му се изкупуваше с напредничавостта на понятията му.
Огорчен еднаж от дивотията и суеверието на някои селяни, той им каза гневно:
Дяконът беше безстрашлив, до явно рискуване живота си. Всекичасните опасности, в които няколко години се намираше, бяха му станали като свой елемент, в който се чувствуваше по-бодър и черпеше нова самоувереност, както един генерал, привикнал да слуша безсилните пищения на куршумите край ухото му. В Сопот, в стаята на учителя, имаше комитетско тайно събрание. Ненадейно се озова един гост, познат като турски шпионин, и сяда. Всичките мълчат, но гостът не си отива. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева:
Всички жители от същото село помнят каква невероятна дързост и риск показа. Палтото му падна в ръцете на полицията и в пазвата се намериха няколко бунтовнически прокламации, печати от восък, преправяни тескерета, отрова и портофелчето му. Властта го търсеше под камък, жандарите сновяха въоръжени из улиците. А Левски, предрешен като селянин, с една лисича кожа, провисната въз лявото око, зяпаше простодушно пред самата полиция и питаше минувачите: "Дека стои хекимина?"
Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъствуваше у тях: непобедимо търпение и постоянство. Първите бяха като внезапни метеори в мърчината на нашето небе, които блеснаха, смутиха душите и изгаснаха. Би казал человек, че тия хора дойдоха само да турят по едно голямо име в историята и да си отидат. Попрището на Левски беше по-дълго и по-плодотворно. Своеволието на съдбата искà, щото един прост турски кятипин, едно полуграмотно дяконче да покаже на света какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя грамаден лик пред нас. Защото, каквото и да казват някои скептици, Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове, устрои им комитети, учи, насърчава, плаши богаташите, наддумвà учените, сърди турците, постоян до невъзможност, упорит до безумство; властите се умориха да го преследват – той се не умори да им се изпречва; противостоя на препятствията, убеди неверующите, разпали заспалите. Само против измяната остана безсилен…
Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Васил Левски, Апостолът, който беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!…

Какво е напредък? Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.
Плутарх дава 20 опорни точки за отговор

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони
Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.

Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан?
Погребан дълбоко под хълм в централен Китай лежи първият император, чиито останки са непокътнати повече от две хилядолетия

България – църковни камбани, много разочарование и малко триумф, малко тръпка и много дълг
Р.Х. Маркъм през 1931 г.: За шест седмици българите имаха пет празника освен неделята

Само в самотата намираме себе си
Тъжно е да не обичаш, но е много по-тъжно да не можеш да обичаш, пише испанският философ Мигел де Унамуно

Какво кара една държава да промени името си
Интересни исторически факти за прекръстили се страни от близо и далеч

Възкръсването на България
България получава своето окончателно признание, без да използва военни средства

Майката, която застреля убиеца на дъщеря си в съдебната зала
Мариане Бахмайер остава в историята като извършила най-показния линч в следвоенна Германия

Войната срещу Дж. К. Роулинг: Как една жена бе намразена и оплюта в дебата за пола
Авторката на Хари Потър бе низвергната, защото каза, че полът е факт

Защо хората крадат от своята държава?
Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

6 септември – великият акт на Съединението
Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

Напълно гениален и позорно непознат…
Наричат Васко Абаджиев „Паганини на ХХ век“, умира едва на 52 г. в Хамбургската железница

Хитът на лятото е посветен на историческа личност
Наричали незабравимата Мириам Макеба – „мама Африка“

Малчугана и Дебелака убиха близо 300 000 души преди 78 г.
Да си спомним за жертвите на Хирошима и Нагасаки