История12 април 2023

Едно „Може ли да те прегърна?“ разби на пух и прах представите на света за духовен водач

Извиненията в стил „няма нищо, той така се шегува“ не могат да изтрият потреса

Читателите, чувствителни към обсъждане на неподходящо поведение на възрастни към деца, може да пропуснат това. Така започва статията си Кейтлин Джонстън...

Едно гнусно видео обиколи планетата и потресе хората. На него Далай Лама целува младо момче по устните. А то поиска само прегръдка с един от най-духовните хора в света. Духовният човек казва на детето неща, които ръката ми отказва да напише, се казва в статията на Джонстън. Възрастната публика, която наблюдава одобрително това издевателство, се смее от сърце. Случката е от преди около месец - от среща на тибетския духовен лидер със студенти и членове на M3M Foundation. В клипа от събитието, пуснат от Tibet.net, обаче е изрязана гнусната част с насилие над дете. Нецензурираното видео тръгна от Twitter. И вече е нов вирус. Но нов ли е?

Престъпление, простъпка или дълбоки исторически корени

Във видеото момчето се приближава до микрофона и пита: „Може ли да те прегърна?“

87-годишният духовен лидер казва „Добре, ела“ и го кани на сцената. Далай Лама посочва бузата си и казва „първо тук“. Момчето го прегръща и целува. Лама държи момчето за ръката и добавя „тогава и тук мисля е добре“ и посочва устните си. След това духовният водач хваща момчето за брадичката и го целува по устата, публиката се смее. „И смучи езика ми“, казва Далай Лама на момчето, изплезвайки език. Те притискат челата си едно към друго и момчето смутено изплезва за кратко езика си, преди да се отдръпне, докато Далай Лама го удря закачливо по гърдите и се смее.

Каква е връзката на това с темата за властта на духовниците и малтретирането на деца?

Както отбелязва Майкъл Паренти през 2003 г., сексуалното насилие е нещо обичайно в тираничната среда на феодален Тибет, над който 14-ият Далай Лама все още щеше да управлява, ако не беше насилствено анексиран от КНР през 50-те години на миналия век, пише Джонстън. Докато лозунгът „Свободен Тибет“ отдавна се използва като пропаганден удар от Запада срещу Китай по-специално и срещу комунизма като цяло, истината е, че Тибет беше доста по-тиранично и потисническо място за живеене, когато беше уж „безплатно“, разсъждава Джонстън. Тя добавя:

„Отидох да видя Далай Лама преди много време, когато той дойде да говори в Мелбърн, и си спомням, че това, което ме впечатли най-много, беше пълната липса у него на задълбоченост или проникновеност. Като човек с интензивен интерес към духовността и просветлението винаги съм смятала за объркващо, че някой толкова високо ценен в кръговете, в които се движех, нямаше какво да каже по подобни въпроси освен повърхностни забележки на ниво „Улица Сезам“ за това, че е мил и се опитва да направи света по-добро място.
Вероятно в западното съзнание никой жив днес не се свързва по-често с будизма и духовното пробуждане толкова, колкото Далай Лама. Но всичко, което някога съм чела или чувала от него, ми се стори неумело, безполезно и празно в сравнение с думите на други духовни учители.“

Това объркващо несъответствие се изясни, след като се захванах с политически анализи и научих, че Далай Лама вероятно не е човек, от когото трябва да се търси духовно напътствие, и всъщност е твърде объркан в себе си, за да е постигнал голямо вътрешно развитие като личност, допълва тя.

Джонстън твърди за Далай Лама, че е човек със счупен морален компас. Тя привежда цитати от негово интервю за АР от 2003-а година, в което той не взема страна по влизането на САЩ в Ирак със становището, че не е ясно дали този военен акт не е правилен.

В пространната си ретроспекция върху историята на тибетския будизъм, Майкъл Паренти разказва за събитията по тези земи. В „Приятелски феодализъм: Тибетският мит“ той говори за вековни междуособици, зверства и борби на уж живеещото в толерантно разбирателство население по тези географски ширини. За сексуална експлоатация на жени и деца, за авторитарно властване на тибетски духовници, за робско отношение към непросветените, за отнемане на деца от майки в името на служба на боговете, за плячкосване, феодална теокрация и феодален деспотизъм...

„Може да се каже, че ние, жителите на съвременния секуларен свят, не можем да разберем будистките уравнения за щастие и болка, както и специфичните обичаи, които характеризират традиционно духовните общества. Това вероятно е вярно и може да обясни защо някои от нас идеализират такива общества. Но все пак избоденото око си е избодено око, бичуването си е бичуване и смилащата експлоатация на крепостни селяни и роби е брутална класова несправедливост, каквато и да е културната й обвивка. Има разлика между духовна връзка и човешко робство, дори когато и двете съществуват рамо до рамо“ - пише Паренти.

Джонстън пък възкликва: „Рядко се среща духовен учител, който е разширил съзнанието си навътре достатъчно, за да може да каже полезни неща за просветлението. А а от онези, които го правят, е изключително рядко да се намери такъв, който също е разширил съзнанието си навън достатъчно, за да обсъжда световните събития от място на мъдрост и разбиране. Далай Лама е възможно най-далеч от това: той е живял живота си в сътрудничество с най-неразумните институции на земята и е по-малко развит вътрешно от повечето хора, които можете да срещнете на улицата...“.

Тя цитира и официалното изявление на Тибет: „Разпространен е видеоклип, който показва скорошна среща, на която младо момче пита Негово Светейшество Далай Лама дали може да го прегърне. Негово светейшество иска да се извини на момчето и семейството му, както и на многобройните си приятели по света, за болката, която думите му може да са причинили. Негово светейшество често дразни хората, които среща, по невинен и закачлив начин, дори публично и пред камери. Той съжалява за инцидента“.