Византийски вариант на клетвата от XII в., Снимка: Wikimedia.org
Хипократовата клетва е може би най-известният от гръцките медицински текстове. Хипократ се счита за баща на медицината. За да бъдет посветени в тънкостите на тази наука, преди да почнат да практикуват, учениците му трябвало да положат клетва пред боговете на изцелението от гръцкия пантеон: Аполон, Асклепий, Хигея и Панацея. Клетвата съществува от 400 г. пр. н. е. Хипократ - философ и лекар смятал лечението за научно изкуство. Клетвата определя стандартите на поведение във време, когато лечителите са били смятани почти за божества и не е имало закони или съдебни спорове.
Клетвата става всеобща за медицинската гилдия едва към началото на 19 век. Преди това различните култури са имали свои клетви. Те са продукт на социокултурните фактори на времето, когато са били създадени, пише в своя научна публикация Вишал Индла от Катедрата по психиатрия на Institute of Mental Health and Neurosciences във Виджаявада, Индия.
Клетвата става всеобща за медицинската гилдия едва към началото на 19 век. Преди това различните култури са имали свои клетви. Те са продукт на социокултурните фактори на времето, когато са били създадени, пише в своя научна публикация Вишал Индла от Катедрата по психиатрия на Institute of Mental Health and Neurosciences във Виджаявада, Индия.
През вековете този текст е бил пренаписван често, за да отговаря на ценностите на различните култури. Тъй популярната сред обществото фраза "Първо: Не вреди!" всъщност отсъства от оригиналния текст. Ако Хипократовата клетва се разглежда през призмата на променящите се времена, обещанията към древногръцките богове изглежда малко излишна в този мултиетнически, мултикултурен и плуралистичен свят, смята Индла. По времето на Хипократ на жените не е било позволено да стават лекари, припомня той. Оригиналната клетва забранява абортите и евтаназията, а абортът до 20 седмици днес е законен в много държави по свeта. Както напоследък и евтаназията.
Клетвата не е взела предвид вегетативните състояния, ненужните страдания, болки и правата на пациентите да живеят достойно, категоричен е Индла. Тези проблеми вероятно не са съществували в древна Гърция. Тези въпроси показват, че оригиналната клетва има ограничена роля в съвременните социокултурни и биоетични сложности, твърди индийският психиатър.
В други дискусии холистични лекари и богослови коментират обратното - че преиначаването на оригиналната Хипократова клетва с развитието на човечеството изтрива понятието Бог, за да добие по-голяма популярност в съвременния свят, но се обезличава по този начин. А липсата на вяра у лекарите отнема от заложеното още в дълбока древност - почит и поклон пред създателя на живота.
Според статия в здравния блог на Harvard Medical school пък, и съвременният текст на Хипократовата клетва не актуален, тъй като не включва редица важни етични въпроси, които изникват пред съвременните медици. Например, в нея не се споменава нищо за:
- зачитане на предпочитанията на пациентите;
- споделяне на медицинска информация с пациентите;
- избягване на конфликти на интереси, като печалба чрез поръчване на ненужни тестове или лечения;
- защита на пациентите, които се записват в научни изследвания;
- третиране на всички пациенти еднакво, независимо от платежоспособността, социалната класа, образованието, расата или подозрението за престъпност;
- избягване на практикуването на медицински действия, докато лекарят има физическо или психично заболяване.
Вместо да разчитат на добронамерени, но остарели принципи, лекарите трябва да се позовават на своя опит и обучение, на широко приети съвременни насоки, на съветите на ментори и на личното си чувство за правилно и грешно, за да разберат какво да правят. За щастие има много полезни ресурси отвъд Хипократовата клетва, които да им помогнат да ги насочат в правилната посока, се казва в статията на Харвардското медицинско училище.
Ето така е звучал текстът на древната Хипократова клетва
Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.
Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.
Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.
Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.
Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя подобно нещо.
Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.
И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.
Заклех се!
Съвременната версия на Хипократовата клетва
Този текст е написан през 1964 г. от Луис Лазаня, академичен декан на Факултета по медицина в университета Тъфтс, и се използва в много медицински училища днес.
Заклевам се да изпълня, според възможностите и преценката си, този завет:
Ще уважавам трудно извоюваните научни постижения на онези лекари, по чиито стъпки вървя, и с радост ще споделя моето знание с тези, които идват след нас.
Ще прилагам, в полза на болните, всички необходими мерки, като избягвам тези двойни капани на свръхлечение и терапевтичен нихилизъм.
Ще помня, че в медицината има изкуство, както и наука, и че топлината, съчувствието и разбирането могат да надделеят над ножа на хирурга или лекарството на аптекаря.
Няма да се срамувам да кажа „не знам“, нито ще пропусна да се обадя на колегите си, когато уменията на друг са необходими за възстановяването на пациента.
Ще уважавам поверителността на моите пациенти, тъй като техните проблеми не ми се разкриват, за да може светът да ги узнае. Най-вече трябва да стъпвам внимателно, когато става въпрос за живот и смърт. Ако ми е дадено да спася живот, благодаря. Но също така може да е по силите ми да отнема живот; тази тежка отговорност трябва да се посрещне с голямо смирение и осъзнаване на собствената ми слабост. Преди всичко не трябва да си играя с Бог.
Ще запомня, че не лекувам диаграма с висока температура, раково образувание, а болно човешко същество, чиято болест може да засегне семейството и икономическата стабилност на човека. Моята отговорност включва и тези произтичащи проблеми, ако искам да се грижа адекватно за болните.
Ще предотвратявам болестта винаги, когато мога, защото превенцията е за предпочитане пред лечението.
Ще помня, че оставам член на обществото със специални задължения към всички мои ближни човешки същества, тези със здрав ум и тяло, както и към болните.
Ако не наруша тази клетва, нека се наслаждавам на живота и изкуството, уважаван, докато съм жив, и помнен с обич след това. Нека винаги действам така, че да запазя най-добрите традиции на моето призвание и нека дълго време изпитвам радостта от изцелението на тези, които търсят помощта ми.
