Подкрепете ни!




История2 юни 2024

Напразно питах мълчанието де е гроба му...

Иван Вазов: Аз и сега се повръщам неволно към тия спомени за една героическа епоха


Илюстрация: Wikimedia Commons
Илюстрация: Wikimedia Commons
„Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта, славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България, като е засенила имената на деятели всъщност много по-заслужили на Българското възраждане. Само ореола на поета, съединен с оня на геройската смърт за отечеството, дават тоя завиден жребий.“

Тия редове са взети из описанието на моето поклонение на върхът Волът през 1900 година.

Аз и сега се повръщам неволно към тия спомени за една героическа епоха – ох, как са те скъпи в днешните скръбни дни на униние и мрак!

 *
На 1876 година в края на май и в началото на юни емиграцията в Букурещ беше много развълнувана за участта на Ботевата чета и на самия Ботев, минали с парахода „Радецки“ на българския бряг при Козлодуй и потънали неизвестно де в България. Знаеше се само онова, което бе се случило в парахода „Радецки“, един смел, добре намислен и добре изпълнен план. Всички бяхме във възторг, подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста, с всевъзможни преувеличения, като че самият подвиг имаше нужда от тях, за да се възвиси във въображението ни ликът на героя. Под впечатлението на това събитие аз написах стихотворението си „Тих бял Дунав се вълнува“, скоро станало извънредно популярно, нагласено в песен. В кафенета, по улици в бирарии, дето се срещахме, само това се говореше, само с Ботев разговорите захващаха и свършваха. За въстанието, Априлското въстание в България, се знаеше вече от бежанците, че е потушено и угаснало безславно. Ала какво стана с Ботев, никой още не знаеше. Но славата му растеше. Между емигрантите беше и Стамболов, наскоро дошел в Букурещ след неуспешния му опит да подигне въстание в Стара Загора, една година по-рано. Той се чувствуваше сега неловко, громката слава на Ботева дразнеше неприятно извънредно честолюбивия младеж. Помня, че една вечер в една градина, дето се пиеше бира и някои даже закачаха Стамболова, че гуляе тук, когато Ботев, другарят му по идея, се сражава с турците, Стамболов се навъси и не се удържа да изкаже думите, които много ме изненадаха: „Ботев е един глупец!“, и изпи гневно чашата си.

 *
Най-после узнахме повече нещо за Ботев. Един от четниците му, Христо Иванов от Сопот, завърнал се от похода, ни разправи, че Ботев е бил убит в един бой при Веслец, във врачанските лозя, дето хиляди башибозуци и черкези притиснали четата. Голямо униние и скръб! Пръв път чутото име „Веслец“ се обви във въображението ни с плащът на трагично величие. Аз написах стихотворението „Веслец“, влязло в сбирката ми „Тъгите на България“, в което предавах на веслецкия бой размерите на едно Ватерло!

Само по-после обаче се узна, че при Веслец никакво сражение не е имало, там Ботевата дружина просто пренощувала! Но заблуждението, в което ни вкара Христо Иванов, остави следи: аз възпях „Веслец“, а покрай мене, чак на 1880 г., комисията, назначена Да кръсти софийските улици, нарече една от тях „Веслец“ незаслужена чест на едни врачански лозя!

*
Едвам Захарий Стоянов по-после в биографията си на Ботева ни разказа, че бой е ставал при Милин камък, а Ботев след няколко дни е паднал в боя при Волът, в пущинаците на Врачанския балкан.

В книгата си Захарий Стоянов, покрай очертаването Ботевата нравствена личност и описанието на самия бой при Волът, е прибавил и портрета на Ботева. Там героят е изобразен като един красив момък, франт с грижливо подстригана брада и с аристократическото лице на един Байрон. Аз се бях виждал с Ботева в Галац, а после в Букурещ, преди заминуването му за България. Не, той не беше такъв. Барачест, едролик, с рошава голяма черна брада и с дълга коса на руски нихилист, с резки, неправилни черти на лицето, със сини жили на сляпото око, с малко кривнат наляво нос, великан с атлетическа снага и широко развити гърди, с малко изпулени очи, със смел и разкрачест ход. Могъщ, внушителен, повелителен, но не хубавец (аз давам само физическия му лик). Който види генерала Ботева, ще има доста точна представа за брата му героя.

*
Не са чели всички книгата на Захарий Стоянов и още по-малко са ония, които са посетили мъчно достъпния връх Волът. Моето пътуване до него съм вече описал другаде подробно („Пъстър свят“), та тука ще дам няколко бегли бележки. Изкачих се с водача си, водейки коня си, през ужасно настръхнал с хаотически скалаци склон, на изток от Враца. След дълго скитане из планински пущинаци, дойдох до един валог. От дъното му видях Волът – връх също посят с остри сиви канари, които се спущаха като вкаменени великани и по склона му. Аз се углъбих в мисли за онова, що се бе случило при тия скали на 1876 г., и въображението ми, възбудено. Работеше... До коя скала е паднал с окървавено чело Ботев – никой от оживелите му другари не е можал да обади това на З. Стоянов. Балканската долина, дето мечтаех дълго време, беше тиха и покойна. Един буен чучур, шуртящ в голямо дървено корито, дето се пои добитъка. От тоя балкански чучур са пили вероятно и изморените от нощното скитане през урви и скали бунтовници. Може би и сам Ботев е пил. Напразно питах мълчанието де е гроба му. Или пък трупът е бил изеден от вълците? Ботев има съдбата, както и славата на Петьофи – няма гроб. Но сегиз-тогиз ветрецът като подухваше и залюляваше листата на глогините и разцъфтелите шипки, що растяха в подножието на Вола, мене ми се чинеше, че слушам в шума им отговора на моето питане де е умрял героят – тия думи на самия Ботев: „Той не умира!“

1 юни 1920 год.

Иван Вазов, "Волът" (Спомени и видения по случай годишнината на Ботевата смърт, 2 юни)

 

Още по темата:

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя История

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя

Според ръководителя на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински това е една от най-запазените статуи на територията на България и вероятно е на Хермес

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени История

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени

Министерството на културата бави необяснимо разрешенията за продължаване на археологическите дейности в с. Оходен и с. Майор Узуново

Днес е Спасовден История

Днес е Спасовден

Русалките са благосклонни, а от водата извират чудеса на изцеление

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън История

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън

Съхранява до края ни дните си епруветка с последния дъх на приятеля си

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко История

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда

Захари Стоянов: Той си избрал тоя път, към който го влечало неговото сърце и душа

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир История

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир

Те помнят всичко, което се е случило до момента, и го споделят с нас

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей История

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей

„За древността на бащината земя и за българските дела“ датира от 1667 г.

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Земя на писмености История

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и кирилицата

Безкрайността е окована под формата на граници История

Безкрайността е окована под формата на граници

Древните гръцки мислители за кармата и прераждането

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел История

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел

Хора от цял ​​свят изпратиха личните си копия в Единбург за инсталация, която ще отбележи 75 г. от раждането на шедьовъра

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

63 години от първия полет на човек в Космоса

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел История

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел

Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията История

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията

Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание