История13 септември 2023

Войната срещу Дж. К. Роулинг: Как една жена бе намразена и оплюта в дебата за пола

Авторката на Хари Потър бе низвергната, защото каза, че полът е факт

Това е история на нашето време. Така започва статията си, публикувана още през ноември 2021 г. в The new European, Сара Дитум. (Връщаме се назад във времето точно днес, защото днес във ВАС ще се гледа заведеното от ЛГБТИ общността срещу певицата Милена Славова дело за дискриминация). Думите, казани от Роулинг, са далеч от унищожителната сила на омразата и нетолерантността, за което тя бе обвинена и низвергната, заклеймена и обречена на пълна медийна изолация. В нейните думи, които преобърнаха съдбата й и я направиха най-черната публична личност през последните години, не присъстваше нито полъх от послание на дискриминация или нетолерантност. Да си припомним какъв е „грехът“ на авторката на Хари Потър. Публикуваме статията на Сара Дитум със съкращения.

Публичният профил на Роулинг винаги е бил политически, но до 2019 г. тази политика не е от вида, който да обърне срещу нея световната омраза. Писателката дори отказва да използва схеми за минимизиране на данъците, за да защити богатството си: през 2018-19 г. тя получава над £100 милиона от авторски права и други източници, и изплаща £48,6 милиона на хазната.

Роулинг знае какво е тежка беднотия и самотно майчинство в нищета още от 90-те години. „Имало е нощи, когато съм хапвала една бисквита и това ми е била вечерята“, казва тя. Първоначалният й аванс за „Хари Потър и Философския камък“ възлиза на скромните 2500 паунда, но за нея по онова време това е „богатство“.

Смята се, че оттогава е спечелила повече от £1 милиард от писането си и още £200 милиона от филмовите адаптации. Това едва ли е бил безболезнен път към успеха – тя трябва да се бори с изобличения и изгарянето на книги от евангелисти, ужасени от свръхестественото съдържание на историите.

Правила е щедри дарения както на Лейбъристката партия, така и на различни благотворителни организации. Нейната собствена благотворителна организация Lumos е основана през 2006 г., след като Роулинг е шокирана от броя на децата, изоставени в домове за сираци в Молдова. Сега работи по целия свят в подкрепа на семействата.

Някои от нейните активни граждански дейности обаче са по-спорни. Например през 2014 г. тя подкрепя профсъюзната кампания Better Together на референдума за независимост на Шотландия и се изказва против разпадането на Обединеното кралство. Противопостави се и на Брекзит.

Но тези спорове не моат да накърнят нейния имидж на уважавана обществена фигура. Щеше да е смешно, ако някой предположи преди три години, че Роулинг ще започне да бъде разглеждана като публичното лице на социалния консерватизъм, отречена от нейните фенове и заклеймена от актьорите, станали известни благодарение на героите, които тя е сътворила.

За да се случи това, ще е необходим проблем със зашеметяваща токсичност. За да се случи това, ще е необходим сблъсък с движението на транс активистите.

***

Позицията на Роулинг във войните между половете за първи път започва да се появява публично през 2018 г. Интересът към тази болна тема нараства постоянно от 2016 г., когато Комитетът за жените и равенството публикува доклада си за равенството на транссексуалните. Тогава светът научава за няколко активистки искания, включително призиви полът да бъде законно признат въз основа на самоидентификация, вместо да се изисква одобрението на експерти.

***

Да разгледаме защо самоидентификацията е толкова опасен бутон за възпламеняване. Понастоящем в Обединеното кралство процесът на законна промяна на пола се урежда от Закона за признаване на пола от 2004 г. Всеки роден мъж, който желае да бъде официално признат за жена, или родена жена, която желае да бъде официално смятана за мъж, трябва да получи специален сертификат за признаване (GRC). Кандидатите трябва да представят доказателства, че имат диагноза джендър дисфория (дискомфорт от родния си пол), че са живели в придобития си пол в продължение на две години и че претендират да живеят като този пол до края на живота си.

Транс хората се оплакват, че този процес е бюрократичен, натрапчив и безличен: кандидатите никога не се срещат лице в лице с комисията, която ги оценява.

Нещо повече, те недоволстват от идеята, че друг освен тях самите, трябва да бъде арбитър на тяхната идентичност. Джеймс Мортън от Шотландския трансджендър алианс каза пред Комитета за жените и равенството, че „много транс хора са били наистина травматизирани и унижени от процеса“.

Предложената алтернатива би премахнала изискването за доказателства и вместо това би издала GRC на всяко лице, което заяви, че изисква такъв документ. За транс активисти като Шон Фей, автор на книгата The Transgender Issue, това би било „проста законодателна промяна“, която би направила получаването на GRC „по-достъпно и по-малко патологично“. Фей твърди, че подобен процес вече е в сила в няколко европейски страни, без доказателства за някакви неблагоприятни ефекти.

Но подобни аргументи не успяват да задоволят скептиците по въпроса за самоидентификацията. Ако полът стане юридически отговор на това какво казвате, че сте, е невъзможно някой друг да определя, че не сте такива. Това е проблем за всяка служба, група или институция, предназначена да обслужва само един пол.

Трябва ли мъж, който заяви, че е жена, да има достъп до женските съблекални? Дамски тоалетни? Женски спорт? Женски убежища? Женски затвори? Женски спортни състезания и награди?

Опитът показва основателността на подобни опасения. Случаи като този на Карън Уайт – мъж изнасилвач, който се е идентифицирал като жена и е бил настанен в женски затвор (въпреки че не е имал GRC), и който е продължил да насилва сексуално жени затворнички – показват, че прегръдката на половата идентичност може да има реални и пагубни последици за жените.

***

Друг важен фактор е, че определението за „транс“ се е променило драстично, откакто GRA е въведено преди по-малко от две десетилетия. През 2004 г. изразът „транс човек“ се използва рядко – вместо това понятието „преход“ се разбира като отнасящо се до транссексуални, което означава хора, които са променили половите си характеристики, за да живеят като противоположния пол. Помислете за британската писателка Ян Морис (която описва прехода си от мъж към жена в книгата си от 1974 г. „Загадка“ ) или американската порнозвезда Бък Ейнджъл. И двете са използвали операция и хормонално лечение, за да напаснат по-добре телата си към собственото си възприятие.

Но през 2010 г. това разбиране започна да се смята за остаряло. Все по-често се твърди, че изискването някой да се подложи на операция, за да бъде разпознат като „истинското си аз“, е неразумно. GRC са били проектирани като начин да се даде правен статут на хора, които физически са „сменили пола“. Сега активистите започнаха да твърдят, че поставянето на нечий полов статус в зависимост от операция, която ефективно ги прави стерилни чрез отстраняване на репродуктивни органи, се равнява на „принудителна стерилизация“. С други думи, наличието на напълно функциониращ пенис не трябва да е пречка да бъдеш жена.

***

Но какво се случи с Роулинг. На 6 юни 2020 г. в своя публикация в Туитър тя даде линк към новина, в заглавието на която се споменават „хора, които имат менструация“. (Това е набор от заобикалки, предназначени да избегнат думата жена. Други включват „бременни хора“ и „хора с шийка на матката“, въпреки че термини за мъже като „имащи простата“ досега не са се наложили.) Под линка Роулинг написа: „Хора, които имат менструация“. Сигурна съм, че някога е имало дума за тези хора. Някой да ми помогне. Wumben? Wimpund?“

Variety описа това като „антитранс туит“. Коментарът на NBC е по-предпазлив: казва, че писателката била „обвинена в трансфобия“. Обвиненията в трансфобия валят под формата на хиляди яростни публикации в социалните медии – много от които съдържат ужасяващи обиди и заплахи. Всички възмутени са на мнение, че използването на думата „жена“ е ужасяваща обида за транс общността.

Това не е първото изявление на Роулинг по въпроса. През декември 2020 г. тя споделя подкрепата си за Мая Форстатер, служител на мозъчен тръст, която губи работата си след свой пост в Туитър, разкриващ нейните критични възгледи за пола (терминът „критичен за пола“ е възприет от тези, които са критични към замяната на концепцията за собствен пол – дефиниран пол в политиката и законодателството). „Обличайте се както желаете. Наричайте се както искате. Спете с всеки съгласен възрастен, който поиска това. Живейте най-добрия си живот в мир и сигурност. Но трябва ли да принуждавате жените да напускат работата си, защото заявяват, че предпочитат „истинския“ си пол.“

В началото на кампанията срещу нея противниците на Роулинг избират да я покровителстват като невежа, а не злонамерена жена. През 2020 г., след като тя няколко пъти в сайта си отстояваше позицията си ситуацията се промени драстично. Въпреки че писателката подчертава подкрепата си за транс хората и убеждението си, че те трябва да могат да живеят без тормоз. Но Роулинг също така разкрива, че като оцеляла от насилствен брак, тя знае цената на мъжкото насилие и не иска защитата, основана на пола, за жените и момичетата, да бъде премахната.

Това е интимно и обмислено послание, което трябва да предизвика съчувствие дори сред онези, които не са съгласни. Вместо това се разгаря опустошителен огън. До края на 2020 г. и трите главни звезди на поредицата за Хари Потър или директно осъждат, или недвусмислено се дистанцират от Роулинг.

Фен сайтовете на Потър побързаха да заявят подкрепата си за транс каузата и да се противопоставят на създателката на произведението, което обичат. Ако посетите The Leaky Cauldron, ще бъдете посрещнати от лого на светкавица, украсено в розовото и синьото на транс флага.

Дори ако Роулинг не е бе откровено малтретирана, изобличавана и прогонвана, най-доброто, което можеше да очаква, е да бъде патологизирана. Списание New York попита „В какво се превърна Дж. К. Роулинг?“ и стига до заключението, че тя е жена, толкова белязана от славата, че е загубила способността да изпитва съчувствие към всеки извън нейния непосредствен личен опит и обкръжение.

***

Извън политическия контекст е трудно да се обясни част от реакцията в Обединеното кралство по отношение на фактите. Крайността на глобалното осъждане на Роулинг трябва да се разглежда в контекста на това коя е тя. Като създател на най-обичания герой на цяло едно поколение, Роулинг е не просто ценена, но и желана. Тя самата чувства, че принадлежи на своите фенове.

Неуспехът й да заеме необходимата „правилна линия“ е изживян като нещо повече от разочарование. Това е съкрушително предателство от една символична майка.

Убежденията на Роулинг са, че полът бива „истински“, че мъжкото насилие е проблем, че жените трябва да могат да говорят за себе си на ясен език и че никоя жена не трябва да губи работата си за изразяване на такива мнения. Още никой критик не е обяснил убедително защо вярването в тези неща наранява транс хората.

Гневът срещу Роулинг всъщност е гняв срещу нея за това, че е жена, която не е учтиво избледняла на заден план, а вместо това е наложила своя глас и своите граници. Това е, което е особено вбесяващо у нея за представителите на новото време. Затова една от предпочитаните от нейните врагове тактики в Туитър е да отговарят на постовете й с порно снимки. Сексуалният характер на посегателството не е случаен. Но Роулинг не се поддава на злоупотребата. Засега тя е неволна фигура в много спорен въпрос...