ИсторияАлбена Иванова / 18 октомври 2023

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.

Снимки: Авторът

В Армения петхилядникът Арарат може да се види от много места. Но за съжаление, арменците могат само да се любуват на величествената му красота и никога да не стигнат дори до подножието му. Планината, в която според библейските сказания засяда ковчегът на Ной и потопът започва да се оттегля, е изцяло на турска територия. А границата на Армения с Турция е затворена от години заради историческата вражда между двете държави. И тук, в едно от най-дивните места на тази планета, на 42 км от Ереван и на 500 м от граничната река, на високия хълм в близост до Арташат, се намира манастирът Хор Вирап.

Хор Вирап е свято място за местните. Тук те се венчаят, вричат, кръщават, молят, любуват се на възхитителната гледка на Сис и Масис (Малък - 3914 м и Голям Арарат - 5165 м). И пускат бели гълъби.

Туристът, който попадне тук и не знае историята на това място, ще се чуди защо хората чакат на опашка в малка каменна задушна катакомба, за да спуснат децата си, крепейки ги по миниатюрната метална стълбичка, водеща още 4,5 м надолу в една дупка в скалата. Широка колкото едно човешко тяло.

Хор Вирап означава на арменски „дълбока яма“. Мястото е било затвор. В ямата, според преданията, е бил хвърлен за 13 години Григорий Лусаворич (Св. Григорий Просветител), по-късно станал кръстител на Армения. Трдат Велики, арменски владетел който сам е пратил мъченика в дупката, след 13 г. го вади от ямата, провъзгласява го за епископ (католикос) на всички арменци и обявява християнството за официална религия на Армения - 301 г. Армения е първата държава, приела християнската религия.

Ето и цялата история

Дълги години след като заточил светия човек под скалата, Трдат полудял. (Летописците не са единодушни за диагнозата му, говорело се за някаква странна форма на бяс с последващи тежки ментални изменения.) Мислел се за дива свиня, ходел в гората и пасял трева, ръфал клони. Ангел се явил на сестрата на обезумелия владетел. Пророчеството било, че Трдат Велики няма да се оправи, докато Григорий не бъде пуснат на свобода. Всички в царския двор отдавна били забравили за този човек, били убедени, че костите му отдавна са изгнили на дъното на блатистата яма, бъкаща от змии и скорпиони. (В този район и до днес е пълно с тях.) Цялата царска свита се понесла към дупката и всички закрещели в един глас името на Григорий. За огромно тяхно учудване, изпод земята се чул отговор: „По милостта на моя Бог съм жив.“ (Eдна от многото легенди разказва, че през всичките 13 години на заточение, всеки божи ден, една добра жена идвала при ямата и пускала в нея прясно изпечен хляб.)

Извадили го, изкъпали го, подстригали му брадата и косата, нахранили го, напоили го и паднали в нозете му. Помолили го да изцели Великия Трдат, командващите войската и воините, много от които междувременно също били в умопомрачение.

Блаженият Григорий попитал къде са телата на 37-те свети девици Рипсимианки, убити от Трдат преди десетина дни и непогребани. Те били екзекутирани, защото най-красивата от тях – Света Рипсиме – отказала да стане наложница на владетеля. Григорий започнал да учи езичниците на християнство. Карал ги да унищожат идолите си и да повярват в Единия Бог и Неговия Син Исус Христос. Разказвал, че Бог го е съхранил жив в невъзможни за оцеляване условия, за да отвори очите им и да ги накара да се устремят към християнската вяра.

Светецът заповядал да издигнат голям храм с кръст. Проповядвал на владетеля, свитата му и воините, че трябва да ходят там и да се молят на Господа за прошка за зверствата си. Трдат бил изцелен скоро след като заръките на Григорий били изпълнени. Царят се покръства през 301 г. и провъзгласява християнството за държавна религия на Армения.

През столетията от от 6-ти до 17-ти век над ямата, в която е гнил кръстителят на Армения, има ту параклис, ту църква, ту манастир. Многократно разрушавани от земетресения и набези, и отново възстановявани. Като всичко в тази земя на „винаги храбър народ мъченик“, както го описва Яворов в гениалното си стихотворение Арменци...