„...Една заблуда минава през голяма част от кореспонденцията относно религията...“

Сър, струва ми се, че една заблуда минава през голяма част от кореспонденцията относно религията във вашите колони и това е постулатът, че всяка форма на ритуал, включително ритуала на отиване в голяма каменна сграда с цел причастие с великия Невидим, има някакво отношение към истинската религия.

Урокът, на който животът ме научи е, че това не е така.

Познавам възхитителни хора, които са правили тези практики, и познавам зли хора, които са правили същото. Познавам възхитителните хора, които не са правили такива неща, и познавам повечето от нечестивите. Никога досега не съм познавал човек, който да е добър, защото е ходил на църква, или зъл, защото не е ходил. И все пак в повечето от вашите писма подобни практики се приемат като най-важни, независимо дали религията отслабва или се усилва. Между тях няма никаква връзка.

1. Има ли по-мил и по-широк възглед за такива теми, позволяващ на всички хора от всички вероизповедания да живеят в приятелство и милосърдие?

2. Криминалната статистика по-малко шокираща ли става?

3. Дали пияните са по-малко, което показва, че човекът се нуждае от по-голям животински самоконтрол?

4. Четат ли хората повече, нараства ли повече посещаемостта на различни образователни лекции, има ли повече интерес към науката, което показва, че умът надделява над тялото? 

6. По-добра ли е възвръщаемостта на спестовната банка, показвайки пестеливост и себеотрицание?

7. По-добра ли е възвръщаемостта в търговията, показвайки по-голяма професионализъм и ефективност?

8. Има ли повече благотворителни институции и дали човекът проявява по-ясно чувството си за дълг към низшите животни?

Такива практически тестове като тези, които всъщност в по-голямата си част показват напредък, струват повече от спазванията на ритуалите, по никакъв начин не доказващи добър живот.

Има агресивна форма на религия, наричаща себе си Догматична вяра, която е причинила много повече вреда на човешката раса, отколкото епидемията или глада. Директно до вратата й трябва да бъде поставена не само цялата окървавена история на мохамеданството, но и всички убийствени дела, които на свой ред са опозорили всяка секта на християнството.

В името на Христос, Апостола на мира, тази ужасна школа на мисълта, в рамките на няколко века след Неговата смърт, доведе до такива кавги и такива убийства, каквито никога не са били чувани в езическата зора. По отношение на доктрината за триединството, стар теологичен въпрос, се смята, че сто хиляди души са загубили живота си – защитници и жертви на вярата. Кръстоносните походи, убийствата на албигойците и севенците, Тридесетгодишната война, инквизицията, издевателствата на католиците над протестантите, не по-малко ужасните издевателства на протестантите над католиците, преследването на неконформистите от Църквата, преследванията на Квакерите от неконформистите, многобройните домашни трагедии и тирании, вгорчаващи живота на безброй много хора - със сигурност, когато всичко това се вземе предвид, читателят трябва да признае, че Вярата, в позитивно-агресивния смисъл, е причинила повече пакости, отколкото глад или мор.

Всички секти са били заблудени от хора с едно и също ожесточено мислене и са си навлекли една и съща кръвна вина. Познавах само четири култа - първоначалните будисти, квакерите, унитарианците и агностиците, които според мен могат да кажат, че нямат кръв по ръцете си. Със сигурност атеистите не могат, защото техните ексцесии във Франция - по време на революцията, а също и през 1870 г. - са били толкова лоши, колкото тези на църквите.

И каква е основната причина за всичко това? Да кажеш, че вярваш в това, което умът ти не може да схване и което финият ти разум често отхвърля: А прави своето бездоказателствено твърдение и го нарича своя вяра, Б има право да направи същото. Тогава А и Б се намразват един друг с най-люта омраза. И това е олицетворението на най-черната глава от историята на света. Ние, които сме като корабокрушенци моряци на този малък сал на света, движещ се по лицето на безкрайния океан, имаме достатъчно работа, за да живеем любезно помежду си, без да се караме горчиво за това, което е отвъд хоризонта.

Може би ще кажете, че дори в тези думи самият аз показвам религиозна липса на милосърдие. Но със сигурност не е така. Ако католикът намери папата, или англиканския епископ, или неконформиста свещеник и получи помощ по пътя си, тогава във всеки случай това е нещо добро - прекрасно нещо - щом кара този човек да бъде по-добър, по-благороден, да бъде човешко същество. Всяка форма на вяра е възхитителна, доколкото прави това. Но когато, както в писмата на някои от вашите кореспонденти, се стигне до липса на благотворителност и ругаене на тези, които имат други методи и представи, тогава това е дребнава демонстрация на двадесети век на това, което се нарежда в историята сред най-тежките и най-кръвожадните човешки престъпления.