История24 август 2024

2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата

35 години от най-дългата жива верига в света - Балтийския път

На 23 август 1989 г. между 1,5 и 2 милиона жители на Естония, Латвия и Литва (при обща численост на населенията им около 7 милиона) образуват жива верига, дълга около 600 kм. Веригата минава през трите столици на тогавашните съюзни републики - Талин, Рига и Вилнюс. Денят е избран неслучайно - пада се на 50-годишнината от подписването на пакта Рибентроп-Молотов между Нацистка Германия и Съветския съюз. Секретните протоколи на пакта разделят Европа на сфери на влияние.

Денят на черните ленти, наричан още Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, възниква през 80-те години на миналия век. Бежанци от Централна и Източна Европа, живеещи тогава в Канада, организират поредица от мирни протести от двете страни на желязната завеса, за да привлекат вниманието към недопустимите нарушения на човешките права, извършвани от властите в съветския блок.

Балтийският път, изграден от живите тела на милиони хора на 23 август 1989 г., се извива на над 600 километра в балтийските републики. Този протест се смята за повратен момент момент в битката на балтийските държави за независимост от СССР. 6 месеца след живата верига, Литва става първата република, която излиза от състава на СССР и обявява независимост. Мирните демонстрации за Деня на черната лента се провеждат в 56 града по света.

Днес Денят на черната лента отбелязва както жертвите на сталинизма и нацизма, така и всички онези, които са починали, страдали дълго или загинали насилствено при авторитарни режими.

През 2008 г. Европейският парламент официално определя 23 август като ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма.

Канада последва примера през 2009 г. Грузия - една година по-късно.

Черните жалейки в много държави за универсален символ на възпоменание на починали близки, но и като израз на почит при масови трагедии. Носени са в чест на американски военни, станали военнопленници или обявени за изчезнали при военни действия. Носени са и след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ, и след смъртта на принцеса Даяна във Великобритания през 1997 г., както и след самолетната катастрофа над Русия, при която загинаха тогавашният полски президент Лех Качински, съпругата му и още 95 души през април 2010 г.

Участниците в Лондонския маратон през 2013 г. също са закичени с жалейки. Така те изразяват солидарност с жертвите на по-ранните атентати на маратона в Бостън, при които са убити трима зрители и един полицай, а са ранени над 260 други.

Черните панделки също се носят за повишаване при образователни и здравни събития, свързани с осведомеността за здравословни проблеми като меланом, хранителни разстройства и нарколепсия. Символизират и мълчалив протест срещу изтезанията.

ЮНЕСКО обявява 23 август за Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана (по повод въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.).

Източник