Печатът от скрижалите на Богъ

Древната българска азбука от създаването ù до днес е претърпяла много промени. Последната голяма езикова реформа се е случила през 1944 г., когато са премахнати Ѣ – „ят“, и „голям юс“ – ѫ. Излизат от употреба и краесловните ерове „ъ“ и „ь“ в края на думите, завършващи на съгласна. Доводите за противопоставяне на реформите на много от езиковедите и боравещите с езика се отнасят до неговите веществени белези и разпространение. Освен тях обаче съществуват и други причини, породени от един по-различен поглед към духовността, надграждаща земното разбиране за нещата.

Езотеричното разбиране за азбуката

Всеки народ, в зависимост от неговата същност и предназначение сред видимия и невидимия свят, израства и твори чрез своя език и знаците, с които го изразява. Специалистите по езикознание ги наричат „графеми“, каквито са и буквите.

Много древни култури дават на буквите свещено място. В Кабалата те са градивни съставки на творението и имат мистични свойства. Санскритските букви се използват в мантри, медитации и обреди. В много езотерични учения буквите в съчетание с формули са мощни магически заклинания. Използват се за защита, лечение, привличане на благополучие и други цели.

Мъдростта на древните българи не прави изключение. Буквите ни са светилникът на знанието, вечният живец на българското слово. Те са небесни знаци, дадени от Бога на избрани, посветени хора, чиято мисия е да разпространяват Словото Му. Такива са братята Кирил и Методий, светци и духовни покровители на Европа. В този смисъл буквите не са човешко творение. Те са знаци, които излъчват сила и светлина, като всяка буква има своя собствена честота на трептене. Чрез произнасянето или писането на определени букви човек може да ги задейства.

Какво губим при отстранени букви?

Езиковите реформи се провеждат по различни причини. От една страна, са средство за приспособяване към променящите се условия и технолоЕзиковите реформи се провеждат по различни причини. От една страна, са средство за приспособяване към променящите се условия и технологии, но могат и да ощетяват народа в много измерения, като съвсем целенасочено откъсват българите от духовния свят.

„Придържането към корените на езика предпазва самия език от обедняване и огрубяване, както и от навлизането на чуждици. Той запазва чистотата и принадлежността на словото. Съхранението и поддържането на една жива връзка със старобългарския език и миналото спомага както за езиковата, така и за културната приемственост между поколенията“, пише Петко Тодоров Хинов, редактор, писател, издател на аудиокниги, преподавател и преводач.

С течение на времето поколенията, обучавани само на съвременния правопис, се откъсват от книжовното богатство на предците ни. Четенето на много ценни книги от миналото става все по-рядко явление, защото е трудноразбираемо за тях.

Последното отстраняване на букви има дълбоко въздействие върху развитието на българския език и култура. Загубата на тези букви означава загуба на определени звукови багри и богатство на напева на езика.

„Премахването започва с безбожието. Четирите букви вървят заедно и имат духовен смисъл. Краесловните ерове са отстранени – ер голям – „ъ“, и ер малък – „ь“, а двете букви са символ на мъжкото и женското начало. При съществително от мъжки род, завършващо на съгласна, пишем ер голям, което носи твърдост, както и в предлози или прилагателни, завършващи на съгласна. Важно е да имаме твърдост, защото ние сме най-твърдите на планетата, издръжливи и устойчиви, което е свързано и с езика. Твърдостта ни предопределя и нашата мисия – да приемем божественото слово и да го разпространим.

Краесловният малък ер носи мекотата на женското начало. Ер малък слагаме на съществителни от женски род, завършващи на съгласна – мъдрость, любовь, благость, радость... Просто вълшебни думи!

Има и едно изключение, което ги свързва. При съществителни от мъжки род за звания и занятия, завършващи на -ар и -тел, се слага ер малък. Примерно писатель, читатель, железарь и др., които се проверяват според това как завършват при членуване: писателЯт; железарЯт и т.н. За тях се завършва с ер малък“, разяснява инж. Румяна Ковачева, преводач и поет, последовател на всемировия учител Беинса Дуно – Учителя, със светско име Петър Дънов. Заедно със свои сподвижници тя създава кръг, който работи за възстановяване на стария истинен правопис. С доброволно набрани средства издават „Помагало за възстановяване на стария Истиненъ правописъ“. „Пишемъ на Истиненъ правописъ – съ това услужваме на себе си, на сѢмейството си, на Родината си и на човѢчеството“, се заявява на първите му страници. Това убеждение споделят стотици хора в подобни съдружия в много населени места от страната и техните съмишленици.

Названието „Истиненъ правописъ“ е плод на изследването на правилата в двата периода на съществуване на първия официален правопис – Дриновско-Иванчевски. Първият обхваща 1899 г. – 1921 г., когато Учителя дава „ЗавѢта на ЦвѢтнитѢ Лѫчи на СвѢтлината“ (1912 г.), вторият е 1923 – 1944 г., съвпадащ със съществуването на Духовната школа на Всемирното Бяло братство…

Прочетете цялата статия в Списание 8, бр.5/2025.
Тя е част от водещата тема:

Ятовата буква е свята за народа ни и го обединява. Защо тогава не я пишем?