Велик народ – забравена слава

Има древни народи, преживели несгоди, дори завладяване от нашественици и възкръсвали, заблестели отново във възход и величие. Такива са китайците, персите (иранците), египтяните, евреите. И сред тези възкръсващи народи неоспоримо се нареждаме и ние, българите.

Хомо сапиенс, появили се в Африка преди 315 хил. години, превъзхождали всички видове примати с възможностите си за общуване, приспособимост и обединяване в общности. Преди 5500 години шумерското селище Ериду станало град с десетхилядно население. Урук го надминал с 80 хиляди жители. Ур бил по-могъщ. Акадската държава при Саргон завладяла цяла Месопотамия, Леванта и Крит и станала първата империя. 

Принципът разширение, напрежение, криза, депресия заработил още тук, империята западнала и гутеите сложили край на съществуването ù. Вавилон, империята на хетите, Асирия и много други след тях изгрявали, осветявали небосклона и залязвали. Народите, актьори на световната сцена, се качвали на нея, изигравали своята роля и слизали. Даже направо потъвали в небитието, изчезвали, покривал ги прахът на забравата. Пеласги, етруски, траки, маи, ацтеки, хуни, скити – някога велики народи, битуват само в пожълтелите страници на историята. Но всяко правило има изключения.

Бели петна в паметта и откровени лъжи

За съжаление, съдбата не винаги е била благосклонна към нас. Петвековното османско владичество лишава българите от всякаква институция, която да защитава правата им. Към османското иго се наслагва църковният гнет на фанариотите, които с изключително настървение унищожават всяка попаднала в ръцете им книга със старобългарски текст. В българските храмове и манастири са изгорени стотици хиляди ръкописи. Целта е ясна – да се изтрие миналото, т.е. паметта на народа.

Българската историческа наука се ражда твърде късно, когато световната вече е дала своето становище за българите. Божидар Йезерник в „Дивата Европа“ посочва, че за западноевропейците през XVII и XVIII в. Балканите са тъмна и дива земя, а балканците имат опашки. Мартин Конуей смята, че те не разбират „нищо за хората и случващото се на Балканския полуостров“. Те намират географията му за прекалено усложнена, етнографията – за прекалено объркана, историята му – за прекалено заплетена. А кой я заплете?

През 1752 г. във Френската енциклопедия един автор – Жакур, твърди, че Стара Велика България се намира „в азиатска Татария“. И снежната топка се търкулва. Щом е в Татария, следователно българите са татари. А щом са татари, владетелите им са ханове, а държавата – ханство. Естествено, са номади, а върховният им бог е Тангра. 

Френската енциклопедия е свещена и написаното в нея не подлежи на съмнение. До ден днешен.

Впрочем освен неверни исторически тълкувания върху историческата наука лежи ботушът на политиката. След Освобождението българите тачат по-големия славянски брат освободител. После падането на страната под германско влияние накланя везните към българите арийци. След 1944 г. сме славяни, траките са изчезнали, а българите са незначителна ордица, претопена в огромното славянско море. Днес сме траки, българите са тракийско племе, славяните са измислени, траките са създали Шумер, Египет и…

В т.нар. сериозна историческа наука има лагери, противоречиви възгледи, свирепи противостояния. Къде е 
истината?

Темелите на българската народност

През 1976 г. ЮНЕСКО предлага за единен календар на цялото човечество да се приеме древният български календар като най-точен и по този начин да отпаднат различните системи и свързаните с това неудобства. Иран и Италия твърдо се противопоставят. Логично – тогава ние няма да честваме Коледа и Великден, а мюсюлманите трябва да се откажат от Пророка. Тук няма да се спираме на качествата на този календар, а на неговата датировка. Той е най-древният календар от всички известни и отброява 7532 г. от Сътворението.

Преди около четвърт век Уилям Райън и Уолтър Питман публикуват свои изследвания, които се превръщат в научна сензация. По-късно към тях се присъединява и океанологът Петко Димитров. Според тях климатичните промени след ледниковия период повишават водите на световния океан и Средиземно море се свързва със сладководното езеро, днес Черно море, разрушавайки преградата Босфор. Този катаклизъм е известен на човечеството като потопа и е датиран около 5500 г. пр.Хр. 

Доц. д-р Явор Шопов отива по-далеч. За сравнително кратък период, около година, морето е увеличило своята акватория със 160 хил. кв. км. Това покрива напълно описанието на потопа от древните. Хората около бреговете са носители на най-ранната цивилизация (свидетелство е градът край Поморие, Варненското златно съкровище и др.). Те трябва да се спасяват, бягайки на запад и на изток. Онази общност, която по-късно ще се определи като българи, се изнася на изток. 

В Анонимния римски хронограф от 345 г. като един от най-древните народи се посочват българите. Пръв проф. Тянко Йорданов споделя, че в областта на Памир и Хиндукуш има толкова много български топоними, че в никой случай това не може да се разглежда като случайност. Също така може да се открият и много съвпадения в областта на религията, митологията, езика, културата и топонимите с персийската и индийската цивилизация. Което означава само едно – че българите са живели в непосредствена близост с индо-иранските народи. 

Ст.н.с. д-р Петър Добрев в редица свои публикации защитава тезата, че в областта на Балхара (Балх, Бактрия, Бурджан), а по-късно край Кавказ, Северното Черноморие и на Балканите българите са строили величествени градове. Варягите превземат красивия град Киев, който става столица на Киевска Рус. Той носи името на своя създател – Кий, брата на владетеля Кубрат. Българската столица Плиска е внушителен каменен град, с наличие на хипокампус във владетелските чертози и площ от 24 кв. км. По това време Рим е 15 кв. км, а Константинопол – по-малко от половината на Плиска. Иначе казано – невъзможно за номад!

През 1861 г. руският учен Андрей Попов открива и пет години по-късно публикува летопис на българските владетели от 165 г. до 765 г. – точно шест века от създаването на (съвременната) българска държава. Хърватинът Фр. Раич го именува Именник на българските ханове, но правилното му название е Царственик на българските владетели. Две неща правят впечатление в най-стария писмен български документ. Първо, за начало на своята държава българите преди 1260 години сочат не 681 г., а 165 г. И петима владетели са управлявали с остригани глави отвъд Дунава преди Аспарух. Второ, в царственика се говори за князе, а не за ханове. Елементарно – от канас юбиги („от бога владетел!“) отпадането на първата гласна през вековете става княз. 

Апропо, кой нарече дедите ни прабългари? Има китайци, арменци, гърци, евреи, египтяни в древността. Нарича ли ги някой ПРА? Или това ПРА ни свързва повече с Хомо еректус, отколкото c Хомо сапиенс?

Историкът Димитър Попов нарича Стара Велика България империя. Западни учени говорят за Първа българска империя край Дунава.

Втората е общопризната. Но много по-важно е, че България е Държава на духа по думите на акад. Дмитрий Лихачов. Тя дава Словото, буквите, книгите, вярата, изпраща мисионери духовници в близки и далечни страни. Сее просвета и култура. Тя е духовната майка на Русия и културен център на Източна Европа по време на Второто царство. Тук просто е невъзможно да изброим всички факти в потвърждение на тезата, че приносът на „малка“ България в световната културна съкровищница е забележителен. 

Историята като търговска марка

Поднесена с точните думи и образи, историята на един народ може да го прослави така, че името му да стане всеизвестно – както наложила се търговска марка. Това е целенасочено действие, при което властта, управляващият елит се опитва от множеството исторически събития, факти, пътища на своя народ да извади, подреди, излъска, облече в красиви одежди успехите, достиженията, победите му с цел неговото обединение, възпитание на подрастващите в дух на родолюбие, създаване на устойчивост срещу чужди влияния. Неприятните истини, пораженията, греховете и онези факти, от които потомците могат да се срамуват, се премълчават, а преданията и измислиците са добре дошли да попълнят някои празноти. Мегали идеята на гърците е, че те са дарили цивилизацията на европейците и понятието демокрация на цялото човечество. Те са великите елини, а останалите са просто варвари. Сърбите все още са във времето на крал Стефан Душан, а румънците са римляни. Руснаците са център на православието, но упорито премълчават кой ги е цивилизовал. Свободата е френски патент, естествено: свобода, равенство, братство! А Щатите – те просто са обречени да бъдат най-велики!

А ние? Ние не изтъкваме името си…