Снимка: wikimedia Commons
В огромния пантеон на древноегипетските богове малцина заемат толкова трайно място, колкото Анубис, божеството с глава на чакал, което царувало над смъртта, балсамирането и свещените погребални обреди. Изобразяван с лъскавата черна глава на чакал и тялото на човек, Анубис бил повече от бог – той бил водач, защитник и съдия на онези, които преминавали в отвъдния живот.
Той е навсякъде в древните артефакти – в стените на гробниците, погребалните текстове и самите ритуали, които определяли египетската погребална култура. Но кой всъщност е бил Анубис? Защо е бил почитан толкова пламенно и как се е променяла ролята му през вековете?
Водач по пътя към задгробния живот
Анубис, известен като Инпу на древноегипетски (понякога превеждан като Анпу или Анубис на гръцки), вероятно е едно от най-ранните божества в египетския пантеон. Археологически доказателства сочат, че той е бил почитан още в Първата династия (около 3100–2900 г. пр.н.е.). Преди Озирис да стане главния бог на мъртвите, Анубис е бил повелителя на смъртта и душите.
Древните египтяни изградили образа му по сходство с чакалите, защото виждали как в истинския живот тези животни често бродели в покрайнините на гробищата в пустинята и разравяли плитки гробове в търсене на мърша. Вместо да демонизират тези дребни хищници, египтяните ги обожествявали – превърнали чакала в могъщ пазител на гробницата. В митологията Анубис влизал в ролята на съдия, защитник и водач.
Неговият образ е бил издълбаван в стените на гробници, саркофази и статуи – нещо като свръхестествена защита срещу вандали на гробове и зли духове. Неговото присъствие гарантирало, че мъртвите могат да спят вечния си сън необезпокоявани от никого.
Според мита, именно Анубис е балсамирал Озирис, след като е бил убит от брат си Сет. Египетските жреци дори носели маски на чакали по време на церемонии по мумифициране, за да отдадат почит на Анубис. Той се е смятал и за божествен водач на душите, влизащи в Дуат (египетския подземен свят). Напътствал покойниците как да минават през различните изпитания по пътя към задгробния живот и ги отвеждал до Залата на Маат за съд.
Колко тежи сърцето
В знаменитата „Книгата на мъртвите“ Анубис ръководи церемонията по претегляне на сърцето. Сърцето на починалия се слагало от едната страна на везните, от другата било перото на Маат (истина и справедливост). Ако сърцето било по-леко, душата отивала в рая. Ако било по-тежко, то бивало поглъщано от Амит – чудовищна богиня с глава на крокодил и тяло на лъв и хипопотам. Безпристрастният и мълчалив Анубис бил божественият експерт на преценката, който гарантирал, че везните са точни.
Черната козина, с която е изобразявано божеството, символизира прераждането, плодородието и цвета на плодородната нилска тиня. Не са му издигани огромни храмове като на Амон или Хор. Най-известното място, свързано с култа към него е в Кинополис („Градът на кучето“) в Горен Египет. Амулети, фигурки и заклинания, призоваващи го за защита и милост, са били често срещани погребални принадлежности, особено сред елита.
Днес Анубис се появява във всичко – от фентъзи романи до видеоигри, доказателство за неговата трайна сила като символ на мистерията и отвъдния живот.
